Председателят на ЕНП подкрепя ББ.

Председателят на АЛДЕ подкрепя АД.

Преди три години написах този текст, към който давам линк тук по-долу.

Мога да се подпиша под всяка дума там и сега.

Част от екзистенциалната криза на ЕС се крие в острия дефицит на лидерство.

На първа линия много често са едни ситни и дребни като камилчета политикани.

Няма ги Чърчил, Дьо Гол, Аденауер.

Няма ги дори Тачър, Митеран, Кол.

Колко пъти невзрачни персони, ето като тези - с извинение - председатели, са ни демонстрирали късогледство, партизанщина, липса на идеи, измекярство, безпринципност – да подкрепят не ценности и каузи, а партийни протежета и съотборници!

Нима преди време един от този тип изборни аристократи не произнесе тук, в зала „Армеец“, похвално слово за човек, затрупан от апартаменти, дарени му от досадна тъща, която не го оставяше да си върши държавните дела, ами го принуждаваше да тича по нотариуси и да си губи времето с изповядване на множество сделки?!

Нима чухме от някои от тези лицемери осъждане на корупцията тук, на срастването на колосалните злоупотреби с еврофондове и държавни финанси с властта?!

Нима поне веднъж някой от тези ментори и самозвани притежатели на истината от последна инстанция забеляза прегрешенията и престъпленията у нас, изкористили и обезкървили демокрацията?

Нима случващото се в България получи поне веднъж от тях принципна и аргументирана оценка?

Не, не и не – все същите широко затворени очи, за които съм писал толкова пъти (изтъквам го, за да не каже някой, че цитирам президента).

Но какво да говорим за тези въжеиграчи, след като те даваха да им мерят гърбовете, да ги прегръщат като на селска сватба и да ги тупат по рамото такива като Нашия... Как пък един от тях не го погледна с виждащи очи, не го усети с чувстващи сетива...

Ето част от текста ми, адресиран с линк по-долу:

"Една от десетте причини Европа да е криза е именно тази - невзрачни, обикновени, най-текущи и с нищо незабележими, абсолютно невдъхновяващи персони са нейните лица...

Преди известно време дойде един такъв и държа реч на партийно събрание от най-лошите соцобразци, говореше неискрени и политкоректни, банални и късогледи неща, скарани с нашата действителност и демагогски величаещи нашенските му европарламентни партньори. Можете ли да си представите Уинстън Чърчил да отиде в някаква периферна държавица, да слезе на ниво откровена пропаганда и лицемерна агитация с квартални изразни средства и от користна теснокотерийна цел?

Пак сравнително неотдавна дойде друг подобен лидер с малка буква "л" на Европа да открива поредна спирка на метрото.

Можете ли да си представите Маргарет Тачър да пристигне само за да открие ремонтираната Гара Разпределителна-Перник?"

---

Б. р.: Коментара на Николай Слатински препечатваме от фейсбук профила му. Статията му от 2017 г. може да видите тук.