COVID-19 отмени много резервации за почивка, а и в момента променя в крачка много планове. Справя ли се светът (и България) с пандемията – експертите казват "не", но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т. нар. три "Д" – дисциплина, дезинфекция, дистанция. Къде, ако не в хотел, може да прекарате заслужената си лятна почивка, без да се налага да се съобразявате с всички правила, които налага физическата изолация? Клуб Z продължава със своята поредица "Ваканция на социална дистанция", в която ви представяме идеи за безопасна почивка.

Онзи екстравагантен експеримент от соцвремената, обречен изначално на неуспех и известен като Република на младостта Странджа–Сакар, отдавна е забравен в миналото. Странджа обаче си е там – все така слабо населена, но всяко място в нея носи история, често хилядолетна. Все така мистериозна, непозната, някак магическа със запазените свидетелства за древни времена, с долмените, оброчищата, аязмите, тракийски светилища и гробници, с историите за нестинари, със съхранени стари манастири, църкви и параклиси, някои от знаковите места на национално-освободителното движение като Петрова нива.

Странджа не е първата асоциация за планински туризъм – да, не е особена висока, няма екстремни предизвикателства, не става за ски, но е чудесно място за разходки и преходи – дълги или по-кратки, както и възможност за близко общуване с природата и със запознаване с редки животински и растителни видове.

Ето и няколко идеи за социално дистанцирана ваканция в Странджа в посока от Бургас към Малко Търново (пътят е в много добро състояние и не много натоварен).

Бръшлян – селото резерват

Бръшлян е сред по-познатите места. Селото е сгушено в красива котловина, съвсем близо е до главния път. Разстоянието до Малко Търново е 15 км. От 1982 г. Бръшлян е архитектурен и исторически резерват. В него са запазени автентични къщи, характерни за странджанската архитектура от XVIII и XIX век. По-голямата част от тях са архитектурни паметници на културата, a 9 са с национално значение. Най-старата е строена през XVII век.

В Бръшлян има доста къщи за гости, някои от тях на по 200 и повече години, добре поддържани и съхраняващи духа на по-стари времена. Новите постройки също са издържани в стила на странджанската архитектура, като долният етаж е от камък, а нагоре е дърво. Прегледно табло пред двора, в който се намират местната църква и килийното училище, описва кои къщи приемат гости, като са дадени и координати. 

С усилията на местното дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“ (местни ентусиасти, част от които вече като пенсионери са се върнали от Бургас по родните места) и кметството са реставрирани килийното училище (което е действало между 1871-1877 г.), параклисите „Св. Пантелеймон“, „Св. Петка“ и „Св. Лефтера“, камбанарията на църквата „Св. Димитър“ (от края на XVII век) и са организирани етнографска сбирка и музей на открито на традиционното земеделие.

Много интересно място е църквата "Св. Димитър", която е построена през XVII век. Смята се, че е издигната на място, където в древността е имало тракийско светилище. Интересна е със своята предвъзрожденска архитектура, според изискванията на османската власт тя е частично вкопана в земята. Друг момент е, че вътре има разделение на мъжка и женска част (по в края отзад), което по-рядко може да се види в българските християнски храмове. 

Добре поддържаният двор, в който са църквата и килийното училище. Цените за посещение са символични - 1-2 лева.

Килийното училище е действало между 1871-1877 г. Фигурата на манекен с народна носия изобразява даскала, чийто особено важен атрибут е т. нар. Послушник, разбирай пръчката за наказания за учениците. Пред него е и сандъчето с пясък, в което обучаващите се – само момчета – са се учели да пишат буквите от азбуката, напредналите минавали на восъчни дъски.

Старото име на Бръшлян е Сърмашик, възпят е в химна на Странджа "Ясен месец веч изгрява". Жителите на селото играят активна роля при избухването на Преображенското въстание през 1903 г. Но Сърмашик влиза в границите на България чак през 1913 г.

Бръшлян е любима дестинация и за еднодневни екскурзии. От селото започват и много екопътеки. То предлага освен автентичен странджански чар гозби, така и множество възможности на достъпни цени за по-дълго отсядане и почивка (информацията за тях е не само на таблото на площада, но и в интернет). 

Младежко

По-близо до Бургас е с. Младежко. Табела сочи 7 км навътре по не особено широк, асфалтиран, но неподдържан път. Дупките се компенсират от живописната природа, реката, която ромоли в дола близо до пътя, и усещането за покой. Друга кола по шосето е явление и по-добре. Краят на пътуването е село, което някак изглежда сякаш откъснато от света и на пръв поглед лишено от живот (впечатление, което изчезва бързо).

Голямата изненада обаче е, че тук хем сериозно дистанцирани, имате опции за лукс почивка в семеен хотел "Изворите" с всички удобства, басейни, спа център, детски кътове и площадки, но без струпвания, тихо и спокойно. Изолацията е гарантирана и от трудностите в покритието от повечето мобилни оператори. Което е доста чаровно изпитание за съвременната пристрастеност към интернет.

Село Младежко (или каквото днес е останало от него) преди се е казвало Карамлък (Тъмна река - заради близостта си до изворите на река, която вече също е Младежка).

Въпреки че човек може да заподозре, че е преименувано по времето на Младежката република, всъщност селото сменя името си през 1958 г. – в чест на младежите (бригадирите) направили пътя по течението на реката (който буди известни подозрения, че оттогава не е бил много пипан).

В района на селото има изобилие от интересни места. Могат да се видят Леярниците – пещери, които са били обитавани в Античността. На 1,5 км западно от Младежко са останките на една от най-големите късноантична крепости в Странджа – Голямото кале. Там е и пещерата Калето, в която е открита керамика от късното Средновековие (ХІІ–ХІV век).

Наблизо е и защитената местност Босна.

До всички тези места се стига по означени горски маршрути.

Може да се направи и поход до единствения действащ манастир в Странджа – Голямобуковския манастир.

И още възможности

По пътя Бургас–Малко Търново има още интересни възможности за добра почивка.

На 3 км след Звездец в посока Малко Търново е "Страноприемницата" в местността Ковач.

Ако идвате от Бургас, трябва да завиете надясно след моста на Велека – пътят минава под шосето и ви извежда при "Страноприемницата". Вековни дъбове, сенчести орехи и малък пясъчен плаж край Велека. Може да отседнете в една хубава отделена къща с дървен чардак отпред или в стаите за гости. Или може само да хапнете и да поплажувате на реката. Наоколо се разхождат надути пауни, отглеждани от стопаните, заедно с още домашни животни.

Кухнята е местна, био, много от продуктите са собствено производство, с особен акцент върху биволско мляко и кашкавал (стопаните отглеждат и биволи). 

Тук е и мястото, където да опитате (по- специфичните по предварителна заявка) странджански дядо, лопушка – речна риба, печена в листа, диви гъби, зелник, кавърми от дивеч.

Малко по-нататък в посока Малко Търново (на около 60 км), вляво от пътя табела известява за "Рибарникъ". Надолу по леко раздрусващия път е комплексът, организиран около голям рибарник. В приятния ресторант веднага могат да ви приготвят (както си изберете) прясно уловена сладководна риба (пъстърви, шарани, есетри), а ако решите да поостанете на тихо и уединено място, хотелската част представя различни възможности.

Водопадът Докузак 

Една от природните красоти на Странджа и любимо място за кратки екскурзии и пикници е водопадът Докузак – малък, но атрактивен.

Той се намира на около 7,5 километра преди Малко Търново по пътя от Бургас, вляво, като търсите табелата за село Стоилово. Съвсем близо е до шосето. Надолу води бърза, нестръмна пътечка.

Името на водопада Докузак означава 9 извора. Районът около него е със статут на защитена местност в рамките на природен парк "Странджа". Този статут е с цел опазване на естествено находище на кримски чай.

Реката дава възможности за риболов.

На около 200 м от водопада започва една от най-популярните екопътеки в природен парк "Странджа" – Странджанска горска пътека. 

Ако продължите по пътя нагоре към Стоилово, ви чака изкачване, а накрая красива панорамна гледка отвисоко към Босненското било и към Петрова нива с паметника на преображенци, както и типично малко странджанско село. Стоилово е едно от най-старите в района, с типичните къщи, в което времето сякаш е спряло. Най-забележителната сграда е църквата "Св. Илия" с олтарни двери от XVII век, а срещу нея, за да удостовери модерните времена, има много нова детска площадка, дело на някой проект.

Стоиловското пещерно светилище "Св. Марина" е на около 4 км от селото.

В Стоилово също има възможности за отсядане в къщи за гости, едната от които се отдава цялата.