750 млрд.евро, от които 390 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства, другите 360 млрд. евро като евтини кредити - това е равносметката от историческата сделка за създаването на Фонд за възстановяване на европейските икономика след кризата, която причини коронавируса. Всяка държава трябва да изработи свой национален план, с който да защити правото си да получи парите, а различните страни членки имат различни приоритети. Докато България тепърва ще представи своите идеи, то някои от най-големите европейски нации вече успяха да обяснят за какво смятат да ползват финансирането. Германското издание Die Zeit, цитирано днес от Investor, събра данните и ги обобщи. Представяме ви ги и ние.

Испания - голямата сила на туризма

Мадрид ще получи 140 млрд. евро, по-голямата част от които са грантове. Идеята на правителството е да подпомогне сериозно закъсалите туристически центрове, които генерират огромна заетост. На първо време е ясно, че поне 100 млрд. евро ще потеглят към Канарските острови в опит да се запазят приблизително 340 000 работни места в целия архипелаг. 

Парите обаче няма да се ползват за обикновени инвестиции. Голямата идея на местния министър на туризма е да се бъде променена концепцията за почивка в региона, като ще се направи опит да се сложи край на славата на Канарите като център на т.нар. Парти туризъм. 

Останалото финансиране в Испания ще следва общата европейска рамка: дигитализация, научни изследвания, енергиен преход, професионално образование и обучение, подобряване на обществените услуги и мерки срещу обезлюдяването в селските райони.

Полша - непослушният галеник на ЕС

Галеник, защото Варшава се оказва най-големият нетен бенефициент в блока още от присъединяването си към ЕС през 2004 г. За това вероятно си има и причина - страната се считаше за един от най-ефективните потребители на субсидиите.  Модерна пътна инфраструктура, конкурентно земеделие и процъфтяващи градове са атестат за това към днешна дата, отбелязва кореспондентът на Die Zeit Улрих Крьокел.

Полша отпусна четири пакета стимули за преодоляване на кризата, които да подпомогнат оцеляването на по-малките компании. Със свежите пари от Брюксел полското правителство цели да генерира бъдещи инвестиции. Най-важният проект е нов Централен транспортен хъб, който трябва да бъде изграден между Варшава и Лодз до 2027 г. Десет линии за високоскоростни влакове ще водят от голямото летище до всички региони на Полша.

Селските и по-слабо развитите райони са особено важни за дясното консервативно правителство, което има свой лоялен електорат там. Поради това по-голямата част от европейските средства за Полша ще продължат да отиват по направление селскостопанска и структурна подкрепа, както и за енергиен преход в страната.

Франция - повече държава 

След редица месеци лоши новини френският президент Еманюел Макрон успя да отпразнува брюкселските средства от около 40 милиарда евро за страната си.

Франция е един от най-големите нетни бенефициенти на фонда за възстановяване, чиято идея се роди съвместно между Макрон и германския канцлер Ангела Меркел.

40-те милиарда евро от спасителния план на ЕС трябва да се влеят във френския спасителен план от 100 милиарда евро. С част от средствата ще се подкрепи схемата за частична безработица, която се планира да продължи в дългосрочен план. "Парите от ЕС трябва да създават работни места", каза Макрон в телевизионно интервю. Освен това се обмисля държавата да подкрепи 300 хил. работни места, например в 3D индустрията или в обновяването на сгради, подчертава кореспондентът Аника Джорес.

Италия - промяната на облика

„Можем да променим облика на Италия и да възстановим нейните позиции" – това заяви премиерът Джузепе Конте след приключване на срещата на върха на ЕС.

Италия е в очакване на 172 милиарда евро от Фонда за възстановяване. Според изчисленията на правителството в Рим средствата може да стигнат и до 209 милиарда евро. Делът на грантовете е намален до 81,4 милиарда, но има много повече средства за заеми при най-ниска лихва и с изключително дълъг срок на погасяване, информира кореспондентът Майкъл Браун.

Правителството вече стартира програмата "Бърза Италия". Чрез нея ще се инвестират 200 милиарда евро в десетки инфраструктурни проекти, предимно за разширяване на високоскоростните железопътни мрежи. 130 милиарда евро от тях вече са инвестирани, останалите 70 милиарда трябва да постъпят от Фонда за възстановяване.

За да ускори процесите на инвестиране на средства в икономиката, правителството вече въведе нов регламент за обществените поръчки. В бъдеще отпадат продължителните процедури за директно възлагане на поръчки под 5,2 милиона евро. От друга страна, големите проекти трябва да бъдат представени на търг със значително по-кратки срокове и оценките на въздействието върху околната среда трябва да бъдат ускорени.