„Няма нищо по-хубаво от лошото време“ за... актива на ГЕРБ. 

На прибежки в обедната почивка, вярно – с личен автомобил, не с автобус, ама все пак от Варна, Бургас, Стара Загора..., „добре, че им направихме магистрали“..., а то какво -  бой, страхуване и българска музика. 

Посрещнати с дюдюкания и викове „Оставка!“, лутащи се между столичното бужу „Арена Армеец“ и бижуто на Росен Плевнелиев „София тех парк“ в търсене на точната локация за провеждане на извънредно свиканото партийно събрание с митичен дневен ред, делегатите на конференцията тихомълком се промъкваха зад вражеските елементи, въоръжени със свирки, да не се окажат забелязани. След тоя първи уплах обаче едва ли някой се е надявал да последва втори удар – поляна с пластмасови столове, 32 градуса по Целзий (по НИМХ) и реч, реч, реч. Добре че по традиция мероприятията на ГЕРБ са стегнати.

Публиката е вяла и дори вицовете на областния управител на Разград Гюнай Хюсмен не могат да сломят жестокостта на прежурящото слънце. Добре че на сцената има пушка, която разбира се, трябва да гръмне до края на представлението. Пушката е лидерът Борисов, а страхът на публиката - да не бъде тя гръмнатата - с някоя оставка. „Нееееее!“, живват активистите на заплахите на лидера всеки момент да сдаде министър-председателския пост. Но слава Богу днес се отказва да прави това и разговорът се отплесва в блажените приспивни теми суперкомпютри, магистрали, метро. 

А в този момент някой тихо бие някого в ъгъла...

„Пу, пу, добре че не съм аз“, плюят в пазвите и малкото очевидци от пластмасовите столове и обръщат пак взор към премиера, който стоически ни-то-за-миг не прекъсва програмното слово за единството и демокрацията под заплаха. Дето се вика – все пак, за това сме се събрали, кютеци има под път и над път. 

Кютекът обаче вече е тук. И планира да остане. Който не е пробил ничията, както ще се окаже по-късно охрана на партийното мероприятие, той не е бил ступан. МВР може и да не бди за живота и здравето на делегатите на поляната, но партийните пиари – не спят! И лично първо локализират, а после предават нарушителите на обществения ред в ръцете на силите на реда. Пардон – само на силите. Понякога по по грешка, в бързината. Човещинка.

Пък самите сили биха били гордост за Мосад, ЦРУ, Ми-5 и ГРУ в едно. Млади, здрави, прикрити под плаща на коронавируса, някои конспиративно откраднали баджове „ГЕРБ“, нечленоразделни (не е добре да се говори, когато си под прикритие), те раздават правосъдие абсолютно необезпокоявани нито от т.нар. официална охрана на партийното мероприятие, нито от полицията, която оказа се, само охранявала периметъра. Тая Темида обаче не е сляпа, а гледа с едното око. Подбира протестиращи и журналисти. 

Обаче оказа се, активът също се е разминал на косъм, ако съдим по думите на организаторите, които още си преглеждат записите, за да подадат жалба в полицията. Първо да изпратим гостите. Пък гостите си тръгнаха, по живо, по здраво. Да, освиркани, ама си бяха на работните места точно навреме – с края на обедната почивка.

Но след партито останаха неизмитите чинии, а оказа се никой не е купил миялна и сега някой трябва да търка загорялото с тел. Не разбирам как никой не пожела да си припознае тези толкова симпатични момчета, за които всеки, който ги видя на място, може да каже, че наистина се чувстваха като у дома си (и да спи спокойно след това). „Нали не си представяте, че си плащаме да бият журналисти“, обяви пиарът на ГЕРБ. Да, наистина не си представяме! „Те знаят, че видя ли кръв, веднага ще си подам оставката“, пък е веруюто на Борисов.

Кой пил (студена вода на поляната), кой бил, но кака се ожени. А миенето на чиниите остана за МВР и прокуратурата. Дано само ги измие качествено, че нали знаете онзи стар трик – симулирай как не можеш да свършиш добре една работа, че никога повече да не те хващат на нея.

И да ви кажа, добре че след конференцията стана „след мен и потоп“, ама буквално. Защото има едно обосновано предположение, че баталните сцени от обедната пиеса щяха да се повторят и на жълтите павета същата вечер. Няма нищо по-хубаво от лошото време.