Все по-видимо е, че премиерът Бойко Борисов не успява да излезе от ролята на политически заложник. Дори и да се отърва от министри, които го свързваха с ДПС и Делян Пеевски, сега е в още по-смъртоносна хватка - на коалиционните му партньори. Въпреки имиджа, който самовлюбено сам си изграждаше в това десетилетие на власт: че едва ли не всичко в България зависи еднолично само от него. Ама не и самата власт - в която той накрая се оказа заложник.

Управлението изпадна в агонията на пазарлъци до последно. Вицепремиерът Томислав Дончев обявява публично, че правителството било готово да подаде оставка през септември, съпредседателят на "патриотите" Валери Симеонов излиза и го опровергава с внушението, че едва ли не се е объркал. В слабостта си да види реалността вицепремиерът Красимир Каракачнов обяви, че протестиращите искали да вземат властта, за да… легализират гей браковете. Жълтопаветните партии се облизват за властта, но не от тях зависи какво парче (от баницата) ще им отредят.

Бойко Борисов е в много яко менгеме. И между европейци, руснаци и американци заради европейски фондове и енергийни проекти. И между Доган, който маха приятелски иззад храстите на парк „Росенец“, и "патриотите", осъзнаващи, че при нови избори излизат извън борда на властта. И между Румен Радев и БСП, от които Борисов и ГЕРБ с основание се плашат от политически реваншизъм. Затова сега страхът е много по-голям. 

Каква силна метафора – Бойко Борисов слезе от джипката, където се къпеше в народна любов, и намери убежище, утехата и закрила на семейното огнище. „Домът е там, където те се усмихват. Винаги е добре да си поговориш с дете, най-верните решения идват от тях. Време за техните усмивки и моите решения!“, написа премиерът във фейсбук и публикува снимка със своите внуци.

През знойното политическо лято на 2014 г. Пламен Орешарски просто искаше да се махне. Чакаше трагикомично кога най-сетне ще го „пуснат“. Но той нямаше от какво толкова да се страхува, нямаше тъмните сенки и опасните обвързаности от миналото. 

При Борисов, изглежда, че е на живот и смърт. Извън властта значи и много голям риск. И заради това до последно ще преговаря за много твърди гаранции.