Премиерът Бойко Борисов днес заяви, че ако Народното събрание приеме решение за свикване на Велико народно събрание, "ще се оттегли от поста министър-председател още същия ден". Тъй като от началото на демокрацията и приемането на действащата Конституция до такъв вид политическа криза не се е стигало, заявката постави въпроса - ако наистина се стигне до свикване на избори за Велико народно събрание, което да променя основния закон, а Борисов подаде оставката на правителството (думи, които той не използва - б.р.), то кой ще представлява изпълнителната власт?

Пак той, но в оставка, нов кабинет, излъчен от действащия сега парламент или служебно правителство, назначено от президента Румен Радев?

По същество въпросът може да се формулира и така: Каква заявка всъщност даде Бойко Борисов? Опитва ли се да избегне назначаване на служебен кабинет на Румен Радев?

За да си отговорим на въпроса - първо трябва да уточним - за да се стигне изобщо до решение на Народното събрание за свикване на избори за Велико народно събрание има доста "ако". Първо - ГЕРБ трябва да събере 120 депутати, които да подпишат проект за промени в Констититуцията или за нова такава.

Второ - ако това се случи, следва да се изчакат минимум 2 и максимум 5 месеца, за да се вземе решението. За целта е нужно мнозинство от 160 народни представители - това гласи действащият основен закон. Професорът по конституционно право Екатерина Михайлова каза пред Клуб Z, че това е първата задача за решаване, преди да се стигне до останалите конституционни процедури. 

Ако горните две условия се изпълнят (което ще е трудно, защото без подкрепа от БСП или от ДПС, ГЕРБ - в първия случай без "патриотите", а във втория с тях - няма как да направят мнозинство от 160 гласа), президентът - в случая Румен Радев, трябва да насрочи избори за Велико народно събрание в рамките на 3 месеца. Ако Борисов изпълни обещанието да "се оттеги от поста още същия ден", това би означавало, че в рамките на действащия 44-и парламент ще се завърти конституционната рулетка за избор на ново правителство от настоящите депутати.

Обяснението е в чл. 160, ал. 3  от Конституцията, обясниха други конституционалисти пред Клуб Z. На същото мнение е и юристът и участник в 7-ото ВНС, което прие основният закон Янаки Стоилов пред бТВ. Текстът гласи, че с провеждането на избори за ВНС пълномощията на действащото Народното събрание се прекратяват.

Тоест - от решението за свикване на Велико народно събрание до провеждането на вот следват около 3 месеца, в които съществуващият обикновен парламент работи. Ако има оставка на министър-председател, би следвало да започне конституционната рулетка за избор на нов кабинет. Процедурата е позната - президентът Румен Радев трябва да връчи на излъчен от най-голяма партия в НС - ГЕРБ, кандидат за премиер. Следват 7 дни да предложи кабинет.

Ако не успее или не мине през гласуване, президентът връчва мандат на втората по големина парламентарна сила - в случая БСП. Ако и тя не успее да предложи и избере правителство - държавният глава дава трети проучвателен мандат на парламентарна сила по избор - ДПС, "Обединени патриоти" или "Воля" в настоящата хипотеза. В най-краткия си вариант рулетката трае около месец, но фиксирани строго срокове за изпълнението ѝ няма. Ако конституционната рулетка се извърти преди края на мандата на парламента и няма ново избрано правителство - би следвало президентът Румен Радев да назначи служебно правителство. 

Това е мнението и на конституционалиста Стоилов:

„Ако се намери мнозинство, което да подкрепи това правителство, то ще бъде избрано в този парламент. Правителството може да продължи да управлява в оставка, докато се изчерпи конституционната процедура, която може да стигне или до ново правителство, излъчено от парламента, или ако това не се реализира, да бъде назначено служебно правителство.“

Тук обаче се появява друг казус - според Конституцията, при извъртяна конституционна рулетка и неизлъчване на правителство, "президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори." Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание (чл. 99, ал. 5 от Конституцията).

Въпросът е в хипотезата за разпускане на парламента заради свикване и провеждане на избори за ВНС, как държавният глава изпълнява изискването да насрочи избори за обикновено Народно събрание в срок от 2 месеца, каквото е изискването. Затова според конституционалисти може отново да се наложи тълкуване на основния закон от Конституционния съд - ако той бъде сезиран.

Сред юристите, според които не би следвало да се стигне до служебен кабинет, ако има свикване на Велико народно събрание, е Борислав Цеков. 

Бившият конституционен съдия Пламен Киров заяви пред "Медиапул", че процедурно, ако наистина се стигне до решение за избори на Велико народно събрание, не се назначава служебно правителство. Дори премиерът да подаде оставка, той ще продължи да изпълнява функциите си до избиране на следващо правителство, смята юристът. Сегашното Народно събрание ще продължи да функционира до избирането на ВНС, като президентът не може да разпусне парламента и да назначи служебно правителство, смята той. 

И припомня, че важен момент е, че мандатът на Великото народно събрание не е лимитиран със срок, то изпълнява функциите си, докато окончателно се произнесе по въпросите, за които е избрано. Няма кой да го разпусне.

Нов кабинет, избран от Велико народно събрание?

Чисто хипотетично независимо дали след насрочването на избори за ВНС ще продължи да ни управлява правителство, излъчено от сегашния парламент, или служебно - назначено от президента Радев, отворен остава въпросът какво се случва с този кабинет, след като Великото народно събрание вече бъде избрано.

Може ли и трябва ли ВНС да избере нов Министерски съвет?

Ако на власт е служебно правителство, назначено от Радев, то неговите правомощия би трябвало да се прекратят, когато новоизбраното Народно събрание излъчи следващия кабинет. Какво се случва при хипотезата, че то е Велико народно събрание?

И друга хипотеза - ако продължава да ни управлява Министерски съвет, излъчен от 44-тото Народно събрание, при избрано чисто ново Велико народно събрание, това означава ли, че не се зачита волята на суверена (народа), който е излъчил нов парламент, а начело на изпълнителната власт стоят хора, избрани от стария? Да го обясним чисто хипотетично - избирателят изпраща във ВНС партия с пълно мнозинство - например 300 депутати, ГЕРБ има 50 народни представители, обаче правителството продължава да е на ГЕРБ, избрано от вече разпуснатия 44-ти парламент. 

Според Екатерина Михайлова по въпроса може ли ВНС да избира правителство, може да се поиска тълкуване от Конституционния съд, който да обясни що е то "неотложни случаи", в каквито по действащата конституция Великото народно събрание може да действа като обикновено Народно събрание (в чиито правомощия е да излъчва изпълнителната власт - тоест правителството).

Според нейни колеги - ако държавата е в ситуация при оставка на премиер, то това би било "неотложен" въпрос. За да има тълкуване на Конституционния съд обаче трябва той да бъде сезиран. Това могат да направят президентът, главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС, както и 48 народни представители (ако сме в хипотеза на действащ, а не разпуснат парламент).

В обръщението си днес Бойко Борисов не използва думата "оставка", което би значело оставка на Министерския съвет в правния смисъл на думата, откъдето може да произтекат описаните по-горе казуси.