Ще се намеси ли Русия в беларуската криза? Този въпрос задават днес ред руски и западни издания, докато протестите срещу президента Александър Лукашенко набират сила.

Повечето от тях съвпадат в това, че политическият край на Лукашенко най-вероятно идва, на Русия нито иска, нито може да го спаси, но не може да позволи и демократичен и прозападен обрат в стратегически важна съседна страна. 

В момента Кремъл няма средства за силова намеса - нито финансови, нито вътрешна подкрепа от народа, както бе в случая с Крим, пише тази сутрин "Новая газета", цитирана от БТА. 

Второ, с такава намеса Москва ще превърне една съвсем приятелска страна във враг на своя народ, посочва вестникът.

Трето, това окончателно ще погребе опити за каквото и да е нормализиране на отношенията със Запада, подчертава руското издание.

Ако си е извадил поуки от грешката си през лятото на 2014 г., руският президент Владимир Путин няма да се намеси със сила в Беларус, пише френският в. "Фигаро". В същото време всичко показва, че наближава краят на управлението на беларуския президент Александър Лукашенко, който е начело на страната от 1994 година. Опозицията непрекъснато набира сили.

Несигурността в Беларус изправя Москва пред дилема, пише и френският в. "Монд". Най-реалистичният вариант за Русия е да се опита дискретно да постави под контрол политическия преход и да избегне проблемите, свързани с евентуална ескалация.

Реакциите на руската страна на кризата в Беларус се следят с изключително внимание, защото никой друг външен актьор не разполага с подобно влияние върху делата на Беларус, отбелязва изданието. Прогнозите варират от фантазии за възможна въоръжена намеса до очаквания за дипломатически завой. Но Москва е изправена пред сложен избор: да не се прави нищо е невъзможно. От друга страна, всякакво действие може да се окаже контрапродуктивно.

Няма гаранции за благополучен изход от кризата, подчертава британският "Гардиън", като отбелязва, че сега всичко зависи от Путин. Беларус не е Украйна и повечето жители на страната са като цяло проруски настроени. Остава да се надяваме, че исканията на унизения лидер за руска военна помощ ще останат нечути. Да играе роля в едно мирно предаване на властта може да отговаря в по-голяма степен на интересите на Москва, отколкото да налага волята на съюзник, който вече не е подходящ за заеманата роля.

Западът и особено ЕС трябва да действат много внимателно през решаващите дни и седмици, които предстоят. Европейските лидери, които се срещат утре, трябва да съгласуват подхода си, като се консултират с намиращата се в Литва опозиционна лидерка Светлана Тихановска и с други фигури от опозицията, които все още са в Минск. Основният приоритет трябва да бъде да се избегне нарастване на напрежението между ЕС и Русия и да се даде на беларуското гражданско общество възможно най-добър шанс да контролира бъдещите събития.

Има основания да се смята, че това е краят на Лукашенко. Но пътят пред беларуските граждани, искащи демократични права, е опасен и несигурен, подчертава в. "Гардиън".

Беларус е шансът на администрацията на президента Доналд Тръмп да демонстрира, че наистина заема твърда позиция към Русия, пише в. "Вашингтон пост" в редакционна статия. Президентът на САЩ трябва да покаже ясно на Путин, че сега не е моментът да се повтаря катастрофалната руска военна намеса в Украйна.

Руският президент може да няма нужда от много убеждаване. Той със сигурност би искал Беларус да остане под крилото на Русия и има алергия към всяка демонстрация на национална воля. Но позицията на самия Путин в собствената му страна е нестабилна, както показват масовите протести в Хабаровск, и той едва ли се нуждае от повече недоволство във вътрешен план. Всякаква военна намеса би изисквала изпращането на значителни сили и би се сблъскала с обществена съпротива - а Путин, изглежда, няма особени лични симпатии към Лукашенко, който винаги се е опитвал да противопоставя Русия на Запада.

Но ситуацията в Беларус няма лесно решение от гледна точка на руския президент. Той не иска да подкрепя един провалящ се диктатор, но не може да приветства един пример за демократичен успех на границата на Русия.

В същото време американските лидери реагират прекомерно стеснително на събитията в Беларус. Може би държавният секретар Майк Помпео си спомня за посещението си в Минск на 1 февруари, когато се опитваше да убеди Лукашенко да се ориентира малко повече към Запада. Но каквито и предимства да е имала тази стратегия тогава, днес те не съществуват, подчертава американското издание.

"Има много разлики между Беларус и Украйна; но също така, когато се обмисля възможността за руска намеса, ключови прилики", пише днес в "Политико" Киър Джайлс, консултант за Русия и Евразия в Чатъм хаус. "Нестабилността и опасността от загуба на ефективно вето върху Беларус, която се приравнява към западните съюзи, биха предизвикали също толкова дълбока загриженост в Кремъл днес, както и с Украйна през 2014 г.", посочва той.

"За Москва заплахата не е само загубата на Беларус", продължава наблюдателят. "Вече заета с избухналото народно незоволство в далечния източен регион Хабаровск, Кремъл няма да иска неговите поданици да следват примера, зададен от обикновените беларуси, намирайки смелостта да зоемат позиция срещу политическата измама и да се изправят срещу органите за борба с безредиците".

"Стачките и случаите на действащ и бивш персонал на милицията и на въоръжените сили, които вземат страната на протестиращите, ще бъдат още по-тревожни за Москва. Ако властта на хората успее в Беларус, това показва, че може да има пряка и непосредствена заплаха за основите на властта и в Русия".