Италианският социален активист и предприемач Джейсън Нарди се занимава с насърчаване на глобалната социална справедливост и опазването на човешките права. Той е един от визионерите зад уникалната по рода си “Банка Етика”, създадена като опозиция на олигополните финансови институции в Италия. Изградена от личните активи на обикновени граждани, днес само в Италия банката има над 37 хиляди членове вместо клиенти. Вложителите й са обединени от общото желание за по-прозрачно и отговорно управление на финансовите ресурси. Джейсън Нарди пристига в България за участие в “Емпатийст” - първия по рода си форум за социална промяна чрез емпатия и отворено образование в Източна Европа, който ще се проведе от 14 до 16 ноември в Пловдив. Преди пристигането си в България визионерът на Фондация “Банка Етика” даде специално интервю за Клуб Z.

- Г-н Нарди, казвате, че сте флорентинец по произход и космополит по душа. Имаше ли някакъв личен мотив зад решението ви да се посветите на насърчаването на глобалната социална справедливост и опазването на човешките права?

- Още от детските си години съм много чувствителен на тема несправедливост и към страданието на хората и животните. Израснал съм в много сигурна и мултикултурна среда и имах щастието да пътувам и да опозная много различни ситуации, в които бедността и несправедливостта бяха много по-забележими, отколкото у дома. Разбрах, че можем да направим нещо в тази посока, но само ако ни е грижа. Затова, когато трябваше да отбия военната си служба, отказах - противопоставих се съвсем съзнателно - и се записах доброволец към една неправителствена организация, която се бореше за изкореняване на бедността в южното полукълбо и развиваше дейност и в моята страна. И там научих, че хората не са лоши по природа, а бедни и потиснати.

- Етичните финанси звучат като утопия в България, особено след случая отпреди няколко месеца с Корпоративна търговска банка, когато беше сринато доверието в банковата ни система. Как подходът на “Банка Етика” може да промени концепцията за банка в подобни ситуации?

- Етичните финанси звучат като утопия и са противоречиви в целия свят, а в действителност международната финансова система има много малко общо с етиката в днешно време. Глобалната криза, която възникна през 2008 г. в световен мащаб, е ясен знак, че дерегулацията на финансовите институции и банковото дело ги прави толкова силни и неконтролируеми, че държавните институции стават все по-зависими и подчинени на тях. Така че вместо да ни защитават и да се грижат за нас, гражданите, нашите правителства спасяват и насърчават същите тези банки, които са създали кризата, защото според тях те са "твърде големи, за да фалират". Но това не е вярно! Финансовото и банковото дело може да се упражняват по друг начин, като се дава кредит на хората, както прави Banca Etica, без да се спекулира с твърдението, че "висшият интерес е интересът на всички". Когато една банка е прозрачна, демократична и поддържа благосъстоянието на общността - тъй като клиенти й са също и нейни собственици - тя се превръща в етична банка.

- Има още примери за етично финансиране от 2008 г. насам в Европа и САЩ, как са се променили нагласите там?

- Хората започват да осъзнават, че е възможно нещата да се правят по различен начин, да се извлича полза, а не само печалба. От 2008 г. насам това става все по-ясно, тъй като много хора изтеглиха спестяванията си от комерсиалните банки и ги вложиха в местни малки кооперативни банки. А те се увеличават и растат все повече в цяла Европа и в световен мащаб.

- В България се увеличава разслояването: живеещите под прага на бедността стават все повече, а малкото богати стават все по-богати. Кои трябва да бъдат според вас първите задачи в тази насока пред новото българско правителство?

- Едно ново правителство, което наистина е загрижено за всички граждани, без изключение, трябва да пренасочи своите приоритети и ресурси към развитието на местна основа. Това развитие позволява на хората да се самоорганизират и самостоятелно да се справят с новите форми на предприемачество и работа, като се насърчават форми на поръчителство и микрокредитиране. Този подход може да гарантира, че банките и другите финансови институции няма да се възползват от своите клиенти. Развитието на местна основа подпомага разпространението на социална и солидарна икономика и на практики, които помагат на хората да станат икономически по-независими, като се инвестира в тях, особено в младите хора. Така се осигуряват основните обществени услуги, които позволяват на всеки да води достоен живот. Това означава, че правителството не трябва да приватизира или съответно рекламира наново всички активи, имоти, услуги, които са общи блага и които следва да бъдат управлявани и използвани от обществените институции и от самите граждани. Това би трябвало да направи всяко ново правителство.

- Вие сте един от визионерите зад фондация “Банка Етика”, какви са дефицитите в настоящата система, които направиха възможно подобно начинание – банка от хората за хората?

- Отне ни няколко години, за да съберем социалния капитал, необходим за откриване на банка, чрез въвличането на хиляди хора и организации. Но “Банка Етика” не е първата и не се появи от нищото. Има много хора, на които им е омръзнало или са отвратени от традиционните банки и са решили да създадат своя собствена. Има много различни "версии" на устойчиви и етични банки в цяла Европа и света, в зависимост от контекста, културата, приоритетите на различните общности. Това, което прави възможно създаването на подобна структура, е фактът, че е възможно да се практикува друга икономика, която отговаря на нуждите на хората и е изградена на доверие.

- Като опозиция на другите монополни финансови институции в страна като Италия, какви са предизвикателствата, пред които “Банка Етика” се изправи и които преодоля?

- Първото предизвикателство дойде от самата банкова система, тъй като Централната банка на Италия (националната банка – б.р.) постави много високи стандарти и норми, които изискват по-голяма база на социалния капитал и инвестиции, за да има национално присъствие. За щастие, Италия има добре развита федерация на кооперативните банки - малки местни банки, също основани на членство. Това спомогна за преодоляването на много от първоначалните трудности и даде възможност инфраструктурата им да се използва за някои банкови операции и за системата от кредитни карти. Други по-големи банки започнаха да поглеждат към "Банка Етика", когато усетиха колко бързо се разраства, и някои от тях създадоха специфични отрасли или нови банки, посветени на Третия сектор (като Banca Prossima), с по-конкурентни условия. Но като оставим това настрана, реално не е имало някакви непосредствени пречки.

- Какъв тип лидерство и подход е нужен, за да има днес “Банка Етика” само в Италия над 37 хиляди членове, а не просто клиенти?

- Нужно е лидерството да се изразява в готовност за приемане на по-разпределен и бавен процес по вземане на решения при обща стратегия. Трябва да се насърчава участието на членовете на всички нива - от работниците до членове-клиенти. Ето защо има много срещи на местно ниво на повече от 60 териториални групи, организирано е "Ново икономическо училище" с подкрепата на банката. Има и годишно заседание на вътрешната мрежа и годишна асамблея, където решенията по основните въпроси се провеждат чрез гласуване и избори. Но “Банка Етика” е само една от многото инициативи, които се размножават бързо из цяла Европа на основата на етичните или алтернативните финанси и социалната и солидарна икономика.

- Били ли сте друг път в България и какво знаете за нея?

- Бил съм два пъти и винаги съм се срещал с невероятни хора. Знам малко за нейната история и за настоящите политически тенденции. Това, което виждам в България – както и в останалата част от Европа, макар и по различен начин, е тоталното разединение между гражданите и политиците, които управляват страната. Мисля, че България е готова за тиха революция, идваща от младите поколения, които истински искат положителна промяна в обществото.

- Вие сте един от най-желаните лектори на Форума Еmpatheast, който ще се проведе от 14 до 16 ноември в Пловдив. Мотото му е “Чрез емпатия към социална промяна и отворено образование в Източна Европа”. Използваме ли достатъчно емпатията като ресурс за разрешаване на социални проблеми?

- Емпатия и солидарност са две подобни думи, те означават, че има взаимно чувство и интерес и това може да се превърне в сътрудничество, взаимно даване на сила, както и наличие на обща основа. Така че всяко решение на социалните проблеми трябва да започне с някаква форма на емпатия, за да изгради отношение на доверие, което ни позволява да променяме нещата в полза на всички, а не да правим богати една малка част от тях.

- Какви теми ще засегнете на лекцията си в Пловдив?

- Това е изненада... Така че, елате да слушате и участвате!

-----

Пълен списък на лекторите и програмата може да намерите ТУККлуб Z е медиен партньор на събитието.