Всеки вече коментира как така броят на починалите от COVID-19 и приетите в интензивните отделения скочи два-три пъти за последните два месеца. Основните причини са известни - медиците се умориха, не достига финансов и човешки ресурс, карантината беше вдигната и мерките не се спазват. Лечението е ново и експериментално. Какво мисли обаче по тази тема д-р Александър Симидчиев - началник на отделението по неинвазивна диагностика в Медицинския институт на МВР, създател и директор на курса по дигитална медицина в Пловдивския медицински университет, член на Медицинския експертен съвет по COVID-19 към Министерския съвет? Ето какво каза той пред Клуб Z: 

За 6 месеца нашите лекари би трябвало да са придобили и знания, и практика как да лекуват тази болест, а броят на починалите продължава да расте?

- Според мен темата за починалите от COVID-19 е преекспонирана. Да, лекарите вече имат доста знания и много практика. Броят на починалите не е много висок на фона на броя на заразените, горе-долу такава е и средноевропейската статистика. Смъртността в България се оценява на базата на броя хора, които се заразяват. А доста хора се заразяват заради неспазване на елементарните мерки и това е едната страна на проблема и за нея трябва да се говори, а не толкова за смъртността. Да говорим за профилактиката, а не за крайната фаза, в която трябва да спасяваме хора.

Но ако има над 800 заразени медици, това означава, че или самите медици още не знаят как да се пазят, или не са им осигурени необходимите предпазни средства?

- Нито едното, нито другото. Това значи, че работят във високорискова среда. Когато самолет пада по някаква причина, тази причина невинаги е човешка грешка. Не мисля, че трябва да обвиняваме единствено и само лекарите за неспазване на протокола. Те работят без почивка във високорискова среда от март насам. Дори да не са в COVID отделения, знаете, че не всеки пациент, който се представя пред тях, е с ясна диагноза. Да, има и човешка грешка, има подценяване на вируса, аз лично съм чувал колеги да казват, че нямало риск да се заразят от новия вирус. Факторите зад тези числа са много и не бива да се изважда един фактор пред другите, за да се задоволят известни нагласи. Според мен медиците се справят добре, имайки предвид, че държавата няма стратегия за справяне с коронавируса. А наличието на ясна цел и стратегия за поведение е ключов момент, за да бъде решен който и да е проблем. 

Как може в една болница да има много заразени медици, а в друга – нито един?

 - Има болници, които са направили много ясно разписани вътрешни правила. Нещо, което в България по принцип се подценява, е наличието на написани правила – протоколи, насоки за действие и др. Те са важни, защото хората могат да ги прочетат и да се подпишат, че са прочели конкретни неща. Това е първата стъпка. На второ място, трябва да се прави постоянно обучение и да се напомня на хората какво се очаква от тях. Изключително важно е да им бъде разяснено защо и как трябва да се спазват тези правила. Съществен елемент е думата „защо“. Ние в България рутинно казваме „какво“ трябва да се прави, но малко обясняваме „защо“. Лично аз смятам, че като възрастни хора имаме вече установен модел на поведение и за да се промени този модел в дадена посока, трябва да ни бъде обяснено защо трябва да направим нещо, а не само да ни бъде казано да го направим. Тогава много хора ще разберат смисъла на дадената препоръка и ще има много по-голяма вероятност да я спазват.

Но това би трябвало да бъде един и същ регламент за всички болници и той не е толкова сложен: ясно е, че навсякъде всичко се дублира – две реанимации – чиста и COVID; два входа; два потока… Това естествено не важи за малките болници. И - доколкото разбирам, най-много те страдат.

- Да, защото броят на хората, заразени с новия коронавирус, които те обслужват, е относително нисък. А когато не работите рутинно една работа, много често не знаете кои са най-важните правила, които трябва да се спазват като ангажимент. И често такива правила няма именно в малките болници. Но за да говорим на тема малки и големи болници, трябва да има публикувана информация, която аз в България не намирам. Почти всичко за COVID-19 се говори през медиите, а те самите имат нуждата и желанието да публикуват неща, които са четивни, пък част от тези проблеми не са четивни, те са свързани с досадно обработване на данни, които трябва да бъдат подредени по определен начин, и затова понякога се правят грешни изводи. Аз не знам да има систематичен документ, в който да се анализира проблемът за заразяването на медицинските кадри със SARS-CoV- 2, и информацията в него да е събирана от епидемиолози, инфекционисти, вирусолози и пр. Затова моето мнение е, че когато говорим на такива теми, трябва да говорим на базата на данни, които са подредени и публикувани.

Ако се върнем на въпроса за смъртността, предполагам, че има COVID отделения, където броят на починалите е много висок. Вероятно в тях няма модерна апаратура, липсват достатъчно специалисти...

 - Възможно е да има такива отделения, само че няма източник на такава статистика. А тя може лесно да бъде направена, защото е ясно колко души са влезли в една болница, от тях колко са диагностицирали с COVID-19 и колко от диагностицираните са изписани. Но аз не съм видял официална информация по тази тема, което е малко странно. Не говорим за имена, а за процент на починалите от COVID-19 във всяка болница, която се занимава с лечение на тази болест.

Нашите лекари по една терапевтична схема ли лекуват COVID-19?  

 - Медицинският експертен съвет направи компендиум с препоръки, свързани със световните практики, който се актуализира периодично, но не знам доколко те са станали препоръки за съответните здравни заведения, защото нямам обратна информация. Със сигурност мога да кажа, че в болницата, в която аз работя, препоръките, написани в компендиума, се спазват. 

Предполагам, че е добре да се популяризира добрият опит на отделенията, които успяват да спасят тежко болни. Да върви такъв обмен на информация. 

 - С колегите много малко си говорим на професионални теми, а това е важно, защото извънредното положение и сложната ситуация, в която се намираме, изисква групово мислене, тоест хора, които да гледат и преценяват от различни посоки – епидемиолози, вирусолози, инфекционисти, реаниматори, пулмолози, кардиолози, медици от всички специалности, които имат отношение към това заболяване, да се разработват протоколи, които са приложими в широк кръг отделения. Вече говорихме за разделяне на потоците хора, но ако болницата няма достатъчно широки коридори или няма достатъчно помещения, как ще ги разделиш? 

САЩ преди 4 дни одобриха реконвалесцентната плазма да бъде включена в схемата за лечение на COVID-19, а у нас този метод тепърва става известен. Хората не знаят, че засега това е единственото ефективно средство, което може да помогне на един по-ранен етап от заболяването, а не когато болният е вече в критично състояние.

 - Точно така. Съществено е, че можем да използваме реконвалесцентната плазма, за да прехвърлим пасивно антитела в болния организъм. За да може това да помогне, то трябва да се направи по протокол с ясни критерии кои са болните, на които може да се прелее плазма. Това не трябва да се прави на леко болни, които и без това ще оздравеят (стига да нямат тежки придружаващи заболявания), а също и на критично болни, при които вирусът вече е причинил необратими поражения. В протокола, включен в компендиума, е описано кои са най-подходящите болни за този подход и вече има доста голяма яснота кога това трябва да се случи. Въпросът е тази яснота да се превърне в протокол за поведение и той да стане достояние на всички лекари в България посредством каналите на разпространение на информация на Министерството на здравеопазването и на районните центрове по здравеопазване.