Прокуратурата е опитала да внуши на представители на Европейския парламент, че който иска реформа в държавното обвинение и оставката на титуляря му Иван Гешев - значи е престъпник или е платен от престъпници.

Това обяви днес председателят на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев, който участва в свиканото в Европейския парламент преди няколко дни заседание на подкомисията за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права към Комисията по правосъдие и вътрешни работи (LIBE). Макар заседанието да бе закрито, представителите на институциите у нас - в т.ч. прокуратурата, както и ГЕРБ, излязоха със свой прочит на това как се е провело то. Който обаче няма нищо общо с прочита на предствителите на гражданското общество и медии от българска страна, както и на опозиционните евродепутати.

Както Клуб Z писа, на заседанието са били поканени премиерът Бойко Борисов, главният прокурор и министърът на правосъдието (сега в оставка) Данаил Кирилов. Те обаче изпратиха заместничките си. Борисов - вицепремиерката и министър на външните работи Екатерина Захариева, Гешев - Красимира Филипова, Кирилов - Десислава Ахладова. От българска страна там е била и Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация.

От думите на Кънев днес в интервю за бТВ се разбра, че на заседанието отсъствията на Борисов и Гешев са били извинени с това, че били в платен годишен отпуск. На което председателят на БХК се изненадал, виждайки малко по-късно Гешев на акция в Дупница. Извинението за Кирилов било, че е в оставка (още не е внесена в парламента - б.р.).

Кънев очерта пет въпроса, които са вълнували членовете на подкомисията: статутът на прокуратурата, корупцията по високите етажи на властта, свободата на медиите, свободата на сдружаване и отношението на правителството към неправителствените организации, правата на малцинствата и уязвимите групи.

"Имаше много бележки - доста силно критични, като статута на прокуратурата. Приеха, че българската прокуратура има два основни проблема - единият е въпросът с отчетността й пред обществото, другият - безнаказаността на главния прокурор", посочи Кънев, припомняйки делото "Колеви срещу България", заведено от близките на покойния прокурор Николай Колев.

Да отговори на тези въпроси опитала Захариева. Тя припомнила, че българският Конституционен съд излезе с решение, според което няма пречка нито един прокурор да разследва главния (т.е. началника си) и тук двамата с Кънев влезли в противоречие.

А какво е казала прокуратурата по въпроса, председателят на БХК описва така: 

"Г-жа Филипова направи едно изложение, в което изложи успехите на прокуратурата в борбата с престъпността - акции, контрабанда и др. И най-накрая, не е изненада за мен, защото и главният прокурор го каза, но изненадата е, че тя го каза пред ЕП - ето тези огромни успехи на прокуратурата не може да не предизвикат реакция срещу нея в средите, в които тя е насочила своята дейност. Един вид тези хора, които искат реформа на прокуратурата, които протестират, искат оставката на главния прокурор, те са едва ли не престъпници или хора, свързани с тях, или платени от тях.

Не го каза пряко, но направи такова внушение. Това е един крайно възмутителен извод."

Според разказа на Кънев една от депутатките повдигнала въпроса - "някак си много опростенчески обяснихте тук критиките срещу прокуратурата, няма ли някакви легитимни проблеми на прокуратурата, които тези хора, които искат реформа и оставка, повдигат". Отговор нямало.

Припомняме, че след заседанието от държавното обвинение излязоха със съобщение за него, от което се разбира, че... въпросното заседание било "по предложение на главния прокурор Иван Гешев за обсъждане на актуалните предизвикателства пред прокуратурата на Република България в контекста на засилен политически и медиен натиск".

Подобно на прокуратурата евродепутати от групата на ГЕРБ поставиха свой акцент, като обявиха, че ЕП е осъдила някои от символите, използвани от протестиращи: "бесилки, ковчези, чували за трупове". Според Кънев и този прочит е особен. По думите му "това беше много странична тема". Тя била повдигната от Джумалиева като въпрос за словото на омраза.

"Отговорът от депутатите беше малко ироничен. Джумалиева бе включена в панела като представител на гражданското общество на тази среща и не са очаквали от такъв представител да излезе с критика на протестиращите срещу властта", заяви председателят на БХК.

По думите му по-скоро от подкомисията са очаквали да чуят от нея за случаите на полицейското насилие на протестите.

От групата не били повдигали и темата за предложената от ГЕРБ идея за нова конституция. Това обаче направила Захариева, като посочила, че чрез нов основен закон управляващите се опитват да водят диалог с протестиращите.

Заместничката на Кирилов пък изрично поискала прекратяването на мониторинга над България - който формално още си стои.