Няма спор, че Бойко Борисов е харизматичен лидер. По-скоро беше.

Горивото на харизмата са интуицията, енергията, простотата и вдъхновението, плюс автентичния хумор.

1) Интуицията вадеше Борисов в трудни ситуации, помагаше му да усеща хората и да ги манипулира, винаги да се отлепва от негативите и да отстъпва, когато усети непреодолимост. В момента личи, че интуицията му е изчезнала. По-скоро го води инстинкт за оцеляване, страх от края, ясно е, че се събразява с нечии други интереси и планове. Това го обезличава и измъчва. Изглежда изкуствен, режисиран и фалшив. Спомнете си как изстрадано прочете "решението си" за стартиране на нов проект за конституция.

2) Енергичността му, изписана на лицето, и компулсивната му телесна активност вече са заложник на тясното пространство на джипката. Няма го Борисов - футболиста, тенисиста, джудиста, наличен е Борисов - шофьорът и чиновникът. Изглежда отегчен и отпуснат на седалката в джипката и в креслото в Министерския съвет. Спомнете си колко пъти в последно време камерите го улавят да спи на международни срещи или как, когато ходи, личи каква трудност и физическа болка изпитва.

3) Простотата на изказа и хуморът му са пословични. Между другото, използването на вицове, шеги и метафори са едно от най-важните качества на харизматичните лидери. Способността му да назовава цели ситуации и политики, за да го разбере народът, с една дума днес е потисната от използване на сложни словосъчетания и изрази, които най-вероятно той не формулира и не разбира. Спомнете си например, когато описваше проблемите със зимното почистване, как казваше на пътните служби "ловете снежинките във въздуха", сега пуска сухи и служебни фейсбук декларации, в които се говори за "ново начало, рестарт, работа, работа, справедливост".

4) Вдъхновението да действа, да бъде харесван, да увлича, да е в центъра на вниманието го няма. Снижено е до еднотипно повтаряне на "успехи" на ниво магистрали, помощи, компенсации, пенсии. Вече никой не се вдъхновява от тези мантри. Сякаш и хората около него вече не се вдъхновяват. Спомнете си, че в последните му "пътни репортажи", работниците не му слизат толкова ентусиазирано от багери и валяци, а при обиколката му във Видин никой не искаше да седне отзад, та се наложи май единствената ентусиастка наоколо да седне, за да изгори политически.

Без харизма Борисов си отива. Но не само заради нейната липса. По-скоро защото зад тази харизма няма устойчиви ценности, няма развитие и промяна, а има смислово и идейно зацикляне. Да видим кой ще го смени. Може би е време за млад, смел, образован и по-малко харизматичен технократ.


* Авторът Иван К. Иванов е политически психолог, зам.-председател на 43-тото народно събрание.

** Заглавието и подзаглавието са на редакцията.