Как България изпадна в криза с върховенството на закона?

Брюкселското издание „Политико“ публикува поредната си статия за ставащото у нас и се опитва да даде обяснение за него.

Кои са българските мафиоти?

Днешните олигарси и мафията произхождат от комунистическите разузнавателни служби, които запълниха вакуума покрай войните за надмощие през 90-те години на ХХ век. Те присвоиха ценните държавни заводи и извършваха контрабанда на оръжие и наркотици. Мистър Биг бе борецът и бившият агент на ДС Илия Павлов, който оглавяваше консорциума „Мултигруп“. Той бе убит от снайперист през 2003 г.

Какво е правил Борисов при беззаконието през 90-те години?

Борисов също има потекло на силовак като шампион по карате и телохранител на Тодор Живков. Виден бандит го обвини във връзки с рекетьорската мафиотска охранителна групировка СИК. Но Борисов твърдо отрича това и се изкарва борец срещу корупцията. Президентът Румен Радев обаче го смята за главен двигател на мафията.

Има ли днес криминални убийства?

Не чак толкова много. Кръвопролитията рязко намаляха след първите години на XXI век. Когато през 2007 г. страната се присъедини към ЕС, Брюксел трябваше да наложи наблюдение над съдебната система, а част от бизнеса на мафията се опита да продължи. Стремежът на ЕС към съдебна реформа обаче в крайна сметка се провали, а България така и не осъди нито един висш политик или кръстник на мафията. Настоящата криза с корупцията произлиза донякъде от факта, че днес, освободени от страховете от мерки на ЕС, все по-наглеещите олигарси се връщат към тактиката на здравата ръка от 90-те години за завладяване на икономиката. Едно от главните оплаквания на протестиращите е, че ЕС продължава да излива пари, много от които подхранват мафията, без да изисква върховенство на закона.

Част от проблема ли са еврофондовете?

Да. Министър на земеделието и зам.-министър на икономиката (Румен Порожанов и Александър Манолев – б.р.) подадоха оставки заради скандал с използването на еврофондове за строеж на частни вили. Земеделците твърдят, че стопанствата, получаваши милиони от фонсовете на ЕС, не съществуват. Търговете за инфраструктура като магистрали се разделят на малки отсечки, за да могат колкото може повече свои хора да получават надути суми от ЕС. Обществените поръчки се изпълняват толкова калпаво, че постоянно трябва да се сключват нови договори и да се отпускат нови суми. Брюксел и Берлин обаче не критикуват Борисов. В крайна сметка той е ключов съюзник на германската кацлерка Ангела Меркел и на председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен в десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП).

Какво предизвика сегашните протести?

Христо Иванов – бивш правосъден министър и шеф на борещата се с корупцията партия „Да България“, драсна клечката на 7 юли. С предавано на живо акостиране с гумена лодка в Черно море Иванов показа как един от главните задкулисни политически играчи в България – Ахмед Доган, почетен председател на партията на етническите турци (също агент от съветската епоха), незаконно е окупирал държавна земя за своя палат и яхтено пристанище и незаконно използва хора от държавните служби като телохранители.

Защо хората излязоха на улицата?

Богаташите, изпълнили плажовете и планините с грозни и незаконни постройки, отдавна дразнят хората, но този път случаят бързо прерасна в криза с върховенството на закона. Президентът Радев, свързан с БСП, бързо се намеси и заяви, че на Доган и мощния му съюзник – медийния магнат Делян Пеевски, не се полага държавна охрана. В отговор, който е смятан за отмъщение, по заповед на главния прокурор Иван Гешев бе обискирано президенството и двама от помощниците на Радев бяха арестувани. Иванов обвини Доган и Пеевски в присвояване на съдебната система. Протестиращите, според които Гешев е прекрачил червената линия, излязоха на улицата на 9 юли.

Как реагира Борисов?

Борисов си усложни живота в началото на кризата, като подходи меко към Доган и Пеевски, които протестиращите смятат да негови съюзници. В крайна сметка протестите набраха такава скорост, че Доган и Пеевски трябваше да се откажат от своята държавна охрана. След нови разкрития в политическия сектор Борисов се намеси, за да прекрати използването от страна на Доган на ВЕЦ на Черно море като лична касичка. Тогава гневът от бандитското приватизиране на съдебната система бе стигнал точката на кипене.

Какъв е проблемът на правосъдието?

Много от по-скандалните разкрития през последните месеци са съсредоточени върху това как съдебната система – подкрепяна от въоръжени бандити, но охранявана от полицията, бе превърната в оръжие за сплашване на бизнесмени, понякога при вътрешни спорове в олигархията. В два случая бизнесмени твърдят, че магистрати са ги заплашили да откажат лечение на техни роднини, ако не прехвърлят писмено активи.

Защо някои от лозунгите са за „Осемте джуджета“?

„Осемте джуджета“ се нарича ресторант в София, където се е състояла среща, символизираща националната болест. Българският Антикорупционен фонд направи разследване как прокурорите са помогнали за уреждане на превземането на компания за асансьори, като са заплашили собственика на ресторанта. Защо бандитите искат компания за асансьори? Пак заради тези еврофондове. Замислящият „зелено“ бъдеще ЕС ще отдели пари за реконструкция на старите високи блокове. Шефът на компанията посочи Пеевски като човека, стоящ зад атаката, но Пеевски чрез своите медии нарече тези обвинения фантазия. Друг твърде скандален случай е този с двама братя, производители на акумулатори, които твърдят, че неправомерно са атакувани от правосъдието, а прокурорите ги обвиняват в неправилно боравене с отпадъците.

Какво казват прокурорите и Борисов?

Тук започва създаването на илюзии. Представителите на съдебната система твърдят, че са добрите, пазещи кротките и възрастните българи от престъпниците, че има зловеща армия от олигарси, разпространяващи лъжи за борещите се с корупцията прокурори. Гешев заяви пренебрежително, че ще има „обективен“ поглед върху случая с асансьорите, неависимо дали са „8 джуджета, 10 малки негърчета или други комикси“. Шири се скептицизмът, че случаят ще бъде разследван повърхностно. Прокурорите и правителството хвърлят голяма част от вината за протестите върху краля на казината Васил Божков, наричан Черепа, който също твърди, че държавата го е изнудвала за милиони евро. Те казват, че той и други бизнесмени  финансират протестите. В по-дълбок план десноцентристкият и крайно десният лагер около Борисов твърдят, че протестите са част от заговор на Радев и проруската БСП да бъдат докарани на власт. (Всъщност Борисов и неговата партия ГЕРБ също поддържат сърдечни връзки с Кремъл.)

Убедиха ли тези аргументи протестиращите?

Не. Изникват твърде много признаци за завладени, политизирани институции. Последният случай е със собственика на веригата „Хиполенд“, който заяви пред българските медии, че властите са го погнали за укрити данъци веднага щом е изразил подкрепа за протестите. Правителството твърди, че времето на инцидента е „случайно“, но някои от протестиращите сега носят играчки в знак на солидарност.

Сигурно ли е, че ще съм добре, ако нямам магазин за играчки или компания за асансьори?

Не съвсем. Расте разочарованието от широко разпространената политическа куртура на покровителството, при която са необходими връзки с ГЕРБ, за да гарантират работа като чистач в кметство или издигане в средните ешелони на свързания с държавата бизес. Дори дребният бизнес трябва да плаща подкупи на местните чиновници. А при един особено забележителен случай – и във вид на суджуци. Корупцията на елитите е свързана с неизкоренимата бедност сред мнозинството и достигащата световни рекорди в проценти емиграция.

Не казахте ли, че ще срещнем пак Илия Павлов?

Не е зле да се види кой присъства на погребението през 2003 г. Цитирана от „Уикилийкс“ грама на тогавашния посланик на САЩ Джеймс Пардю отбелязва, че там е бил Доган и не е направил „опит да прикрие близките си отношения с убития президент на „Мултигруп“. Божков-Черепа също бе там. Тогавашният премиер (и бивш цар) изпрати похвално слово. И за да довършим идилията, има снимка как Павлов се разхожда с младия Пеевски.

Нищо чудно че протестиращите в България си искат държавата, завършва „Политико“.