Гърция призова днес Европейския съюз да заплаши Турция с "жестоки" санкции, ако тя откаже диалог по териториалните си спорове с Гърция и Кипър в Егейско и източно Средиземно море.

Среща на върха на ЕС ще обсъжда по-късно този месец кризата между двете страни, която ги доведе до ръба на военен конфликт, избегнат с посредничеството на Германия и на ЕС. Другата седмица Европейският парламент се очаква да гласува по резолюция по темата. 

"Искаме Турция да поправи поведението си, да спре заплахите и да се ангажира с диалог на добра воля", каза пред Комисията по външните работи на Европейския парламент в Брюксел днес гръцкият зам.- министър на външните работи Милтиадис Варвициотис. Той добави, че ако Турция не направи това, ЕС трябва "да приложи умни и ефективни мерки спрямо Турция, трябва да изпратим ясно послание за санкции до Турция".

"Нямаме друг избор, ако искаме да ни приемат като кредибилен световен играч", допълни Варвициотис.

Турският външен министър Мевлют Чавушоглу се очаква да говори пред същата комисия на парламента днес късно след обяд.

Новото покачване на напрежението между двете страни идва, след като турският президен Реджеп Тайип Ердоган изпрати проучвателни кораби придружени с военни флотилии да сондират за нефт и газ в акватории на Гърция и Кипър, които двете членки на ЕС смятат за свои изключителни икономически зони. Анкара ги оспорва, казвайки, че тя има същите права над тези води.

Противопоставянето  стигна максимум в края на юли и началото на август, когато турските съдове се разположиха край малкото гръцко островче Кастелоризо, близо до Родос, принуждавайки Гърция да разположи част от своя военноморски флот в същия район.

"Гърция е готова да реши проблемите с делимитирането чрез диалог, или, ако той не успее, чрез съда в Хага, но този диалог не може да се получи със заплахи и оръжия", каза Варвициотис. Не може да имаме диалог с предпоставката: Ако не си съгласен с мене, ще има война. Това не е диалог, а изнудване", добави той.

Запитан от евродепутати какво трябва да бъде европейското послание към Анкара, Варвициотис каза: 

"Вижте, имате ограничено време да се откажете от заплахите, да се оттеглите и да преговаряте не само за делимитиране, но и по други въпроси. Иначе ще ви изключим от общия ни дом, като наложим санкции".

Турция преговаря за членство в ЕС от 2005 г. с много ограничен напредък. Тя има споразумение за асоцииране с ЕС от 1963 г., по което ползва значителни търговски облекчения. Ред държави членки, начело с Германия и Франция досега удържат натиска на други страни за санкции срещу Турция за репресиите на Ердоган срещу опозицията и медиите и дестабилизиращата му политика в Източното Средиземноморие, Северна Африка и в Близкия изток.

Берлин и Париж са предпазливи, заради заплахите на Ердоган да отвори турските граници за над 3 милиона бежанци, главно от Сирия, които страната му подслонява. Макар и в обтегнати отношения със западните партньори, веключително заради покупката на руски зенитни ракети С-400, Турция остава важен търговски партньор и съюзник в НАТО, където армията ѝ е втора по големина.

Варвициотис подчерта, че евентуалните европейски санкции трябва да бъдат насочени не срещу турския народ а срещу властите в Анкара.

"Санкциите трябва да бъдат жестоки, за кратко време, но жестоки",  каза той.

Гръцкият зам.-министър отбеляза, че въпросът не се свежда само до конкретния териториален спор между страната му и Турция, но представлява заплаха за суверенитета и сигурността на ЕС, част от чийто външни граници са гръцките. Той посочи, че проблемът трябва да се разглежда в контекста на цялостната турска външна политика при Ердоган, която по думите му се характеризира с използване на сила, войнствена реторика, заплахи и намеса в различни райони като Сирия, Либия, Ирак.

Варвициотис припомни и че Ердоган поздрави с преизбирането му беларуския президент Александър Лукашенко, което ЕС не признава за честно и демократично и което предизвика политическа криза с масови улични протести в Беларус. Той припомни и че Турция подкрепя палестинската групировка Хамас в ивицата Газа и авторитарния венецуелски президент Николас Мадуро, когото повечето държави от демократичния свят не признават за законен държавен глава. 

Отговаряйки на въпрос за Кипър, Варвициотис каза, че предварително условие за споразумение между гръцката и турската общност на разделения от 1974 г. остров и за обединението му е изтеглянето на 30-хилядния турски военен контингент в окупираната му северна част.