"Съдебен ресор има, но той е доста подменен като хора. Всяка медия решава кого и как да изпраща да отразява определено събитие. Проблемът е, че няма събития - главният прокурор Иван Гешев се наложи в периода на своята номинация да си общува с нас, видя, че колкото и да са малко съдебните репортери, които го питат, има такива, които го изваждат извън зоната му на комфорт. Затова той избра да пътешества из страната, да се справя с битовата престъпност, да говори с колегите в страната."

Това коментира днес известната журналистка Силвия Великова. И дава пример:

"Когато казваш "Някой може би забравя, че не сме в 90-те" (реплика на Гешев отпреди дни в Дупница, б.р.), е добре някой да попита господин Гешев: вие къде бяхте през последните 20 години, когато Дупница е била превзета от мутрите?

Някак си се разграничава от времето, през което е бил редови прокурор, следовател, шеф на специализираната прокуратура, заместник главен прокурор. Сякаш сега е дошъл и е констатирал колко несправедливост има."

Великова даде интервю за "Дневник" точно една година след като на 12 септември 2019 г. в разгара на кампанията за избор на нов главен прокурор с единствен кандидат Иван Гешев първо й бе обяснено, че има натиск за нейното сваляне, а няколко часа по-късно е върната на работа, но пък на следващия ден "Хоризонт" нямало да излъчва поради... профилактика на предавателите.

Случаят доведе до един от малкото сериозни протести на журналисти, управляващите реагираха, като бе формирана анкетна комисия в парламента, както и прокуратурата започна проверка.

Великова признава пред "Дневник", че към днешна дата резултатът от тези действия е нула - институциите така и не съобщават какво са установили.

А очаква ли, че ще има отговор?

"Не очаквам, защото логиката, по която следват решенията на прокуратурата, очевидно не е по Наказателно-процесуалния кодекс, тъй като сроковете отдавна са изтекли. По-скоро очаквам, ако в един момент се окаже, че е конюнктурно интересно и важно, да съобщят какво се е случило на тези проверки и разследвания. Дали са прекратени, дали има разследване, което да води към повдигане на обвинение - това също е важно.

Ясно е, че от известно време насам какво казва прокуратурата решава наблюдаващият прокурор. Очевидно този наблюдаващ прокурор няма интерес да има яснота какво се случи точно с този много скандален казус, който е скандален не толкова заради свалянето ми от ефира, а заради спирането на програма "Хоризонт".

Попитана за нейните лични предположения, тя заявява, че по-скоро "възможностите сочат за някой извън премиера" (тогава стана публично ясно, че Бойко Борисов лично се е обадил и да върнат Великова на работа, както и на нея самата, б.р.). 

"Мисля, че в разговора с Бойко Борисов, който придоби такава публичност, стана ясно, че той е бил изненадан и по-скоро се е почувствал набеден несправедливо.

Иначе - да, имаше всякакви имена, които подочувах, нищо официално. Имаше откровено негативно отношение към моя казус от представителите на ДПС, които бяха в парламентарната комисия. Може би това да подсказва, че някой оттам е оказвал този натиск. Факт е, че парламентарната комисия приключи с данни, че има някакъв натиск, но не успя да го идентифицира...

...Проверката, която беше разпоредена в Районната прокуратура за опит за оказване на натиск, се провали, защото се разследваше дали някой е оказвал натиск върху Светослав Костов, пък той отричаше някой да му е оказвал натиск. Оставаме да гадаем само кой е имал интерес преди една година да не се чува нищо критично по националното радио за избора на Иван Гешев за главен прокурор."

Тя казва още: 

"..."Хоризонт" е свободолюбива медия. Там е имало прояви на цензура през годините, но това, което се случи през миналия септември, беше даже не класическа проява на цензура, това беше размахване на пръст.

Понеже аз продължавам да твърдя, че на тази пейка съм се видяла с бившия генерален директор Светослав Костов, продължавам да твърдя, че неговата реплика беше: "Дразниш ги бе, просто не искат да те слушат."

На контравъпроса й - не са ли твърде незначителни в БНР, след като целият интерес на обществото е към телевизиите, Костов й отговорил: "просто ги дразниш".

Великова отговаря и на питане - как оценява медийната ситуация в България:

"Такава, каквато всъщност я описват и онези, които прилагат различни показатели, за да я оценяват. Много малко критични медии, които биват неутрализирани със ситуирането им при "един олигарх и медиен собственик" или "при един бизнесмен".

Много медии станаха жълти, въпреки че са с национално покритие.

Много снижени дебати и език вероятно защото някой смята, че така трябва да се говори с хората, за да ги разбират. Това, което всъщност за мен е най-тъжното, е, че хората, които искат да задават въпроси, се превърнаха в изключение, в малцинство и в демоде."

Пък тези, които подават удобните въпроси, поднасят микрофоните или просто транслират едни послания безкритично, са тези, които получават достъп до силните на деня, за да им уж задават въпроси, но по-скоро за да им пиарстват. Защото аз друго в това да слушаш някой да ти говори откровени неистини и да се държи като току-що появил се на този свят, нямащ нищо общо със случващо се, за мен е абсолютно слугинско."

На въпрос как може да се поправи ситуацията Великова признава, че няма отговор и че може би трябва просто да се увеличи критичната група от питащи журналисти.

"Виждате какви са дебатите навън, какво се случва, какво говорят управляващите, каква е тяхната представа за нормално. Силно се съмнявам, че имаме сили сами да го направим. Може би трябва да се надяваме наистина да си отиде едно малко ничие поколение журналисти и да дойдат новите."

А сега страхът ли е повече от някога?

"Повече е удобството според мен - коментира известната журналистка. - Да не си създаваш неприятности, да не трябва да отговаряш на въпроси на работодателите си. Защото аз трябва понякога да отговарям защо Иван Гешев не дава интервю за "Хоризонт", защо представителите на управляващото мнозинство не дават интервюта за нас. Защото тези хора няма нужда да отговарят на тези въпроси, защото имат този достъп. Но после, като им слушам интервютата, само се ядосвам, защото не са се възползвали от позицията да зададат въпросите, които всички ние си задаваме...

...Обществото не разпознава този проблем и предпочита да си отвори един трибуквен сайт, в който откровено се лее език на омраза и в който пишат откровени неистини, и да кажат - "да, това е вярно", без да се замисли, че това не е вярно и това не е журналистика. Това - докъдето ние сами се докарахме и много от най-добрите журналисти се наложи да сменят професията или да водят интернет платформи, защото нямат достъп до национален ефир, плюс обществото, което ни нарича "журналя" и ни определя: тези са като другите - е комбинацията от фактори, за да сме тук."

Естествено отявлената "любимка" и на Гешев, а преди това и на Сотир Цацаров коментира и действащия главен прокурор:

"Всъщност споменатите прессъобщения (на прокуратурата, б.р.) са по-голямата част от нашата работа, откакто Иван Гешев влезе в позицията на главен прокурор. Има снимки, има YouTube, което ни дава възможност, ако сме пропуснали събитието, защото не сме поканени, да ползваме звук.

Много е удобно, почти като в джипката, но не е работа на политиците да си правят пиар. Работа на политиците е да се появяват на публични събития и да отговарят на въпроси за събитията, на които се намират."

След това Великова напомня, че Гешев е от дълги годни все на отговорни длъжности в прокуратурата.

"...Сякаш сега е дошъл и е констатирал колко несправедливост има, пък същата несправедливост съвпада с мандата на настоящето управление, вече 10 години е на власт и той нищо не казва по този въпрос. Има някои въпроси, които е хубаво поне да му бъдат задавани, дори с риск отговорът му да бъде: "пратете много поздрави на господин Прокопиев" (бел. ред. - съиздател на "Дневник" и "Капитал").

И още за Гешев:

"Свикнах вече, това е неговият избор така да общува и така в 20-25-минутни изявления да казва това, което има да казва, и на конкретни въпроси да отговаря това, което е решил."

На финала радиожурналистката отговаря на въпрос - каква е надеждата оттук нататък.

"Нямам отговор на въпроса - и за политиката, и за медиите, и за съдебния ресор... Виждате покрай новата конституция, новите промени, възникнаха въпроси. Нямам обяснение защо 30 години след демократичните промени ние сме тук - всички останали, които се промениха с нас, са на друго място.

Но това ни е била орисията, тук да се родим, тук да живеем и да се опитваме да променим нещо от мястото, на което се намираме."