Българските банки влязоха в кризата добре подготвени заради направеното през последните години и към момента са добре подготвени и в добра кондиция. Това заяви Димитър Радев - гуверньор на Българската народна банка, по време на откриването на юбилейната учебна година в УНСС, цитиран от "Банкер". 

Управителят на централната банка визира по-конкретно дълбочинната проверка на качеството на активите на банките и стрес тестовете, които бяха направени от БНБ и Европейската централна банка. Припомняме, че именно стрес-тестовете откриха проблеми в ПИБ и Инвестбанк, а невъзможността на първата да попълни сама капиталовата си дупка стана причина за интервенция от страна на Българската банка за развитие, която изкупи голяма част от пусната нова емисия акции и така банката влезе в нормалните критерии. Според Радев обаче, тези критерии са представяли най-лошите варианти на рецесия и то във време, в което никой не е вярвал наистина, че такава ще се появи. 

"Сега, когато вече сме в тези "невъзможни" сценарии, виждаме, че банките реагират адекватно и продължават да бъдат в добра кондиция", обясни той.

Другата причина за адекватната позиция на търговските банки, според Радев, се крие в безпрецедентната намеса на БНБ в началото на кризата. Припомняме, че централната банка задължи банките да продуцират чуждестранните си експозиции, да капитализират цялата печалба в сектора и допълнително анулира предвидените допълнителни капиталови изисквания по цикличните рискове. Общо схемата се оцени на 9,3 млрд. лв. 

Гуверньорът на БНБ подчерта и добрата роля, която частният банков мораториум изигра за хората и бизнесите по време на кризата. По него до момента са отсрочени плащанията на повече от 14 000 компании и над 93 000 семейства за общо над 9 млрд. лв. 

Интересното в изказването на Радев обаче е продължаващото му настояване, че сключената през април суап сделка с ЕЦБ е била разчетена положително от международните пазари, въпреки доказателствата в обратната посока. Думите му идват точно в седмицата, в която се очаква България да излезе отново на външните пазари в опит да емитира облигации на стойност от около 2 млрд. евро. Суап сделката гарантира на българското правителство, че може да замени 4 млрд. лв. за евро, ако има нужда да ги интервенира на пазара. В българския случай обаче това беше напълно излишно, защото заради валутния борд България има пълно покритие на левовете в обращение със 155% евра. Тоест към пазарите потегли сигнал, че проблем с борда има. 

Резултатът беше, че на 22 април доходността по българските облигации се повиши почти двойно, скочи и рисковата премия спрямо германските бондове. Няколко дни по-късно се провали вътрешен аукцион, заради високата цена на дълга, която МФ не беше склонно да плати. 

Сега обаче Радев твърди, че именно суап линията била допълнителен знак от България към пазарите и инвеститорите, че страната ни стои стабилно в кризата от гледна точка на финансовата си позиция. 

"Този знак беше разчетен еднозначно положително както от пазарите, така и от кредитните агенции, а също така и от инвеститорите. Искам да посоча нещо много важно – тази констатация за силната финансова позиция на страната остава валидна и в момента, независимо от развитието през последните месеци. Ще бъде грешка с много сериозни последици, ако допуснем пробив в тази посока", отбеляза още той.