Българското министерство на финансите е пласирало успешно на международните пазари две емисии облигации с общ обем от 2,5 млрд. евро или почти 5 млрд. лв., съобщи "Капитал". Емисиите са с матуритет от по 10 и 30 години, считано от 23 септември на тази година. Аукционът е извършен вчера следобяд, а параметрите по него показват, че акцията е изключително успешна за властите в София. 

Както Клуб Z писа вчера - в понеделник емисари на министерството са провели първите т.нар. инвеститорски разговори, а интересът към книжата е бил много висок. Първоначалният план на ведомството на Кирил Ананиев беше да набере капитал от 2 млрд. евро, но високият интерес в крайна сметка е довел до решението да се пуснат две емисии, всяка от по 1,25 млрд. евро. Според източници общият интерес е бил за 7,5 млрд. евро. 

Постигнатата доходност е от 0,40% за 10-годишните книжа и 1,48% по 30-годишните, което на практика отговаря за дълг на държави с кредитен рейтинг от нивото А/А-. Тегленето на дълга се очакваше още през май, но тогава бе отложено заради тежката икономическа криза и тоталния хаос на пазарите. 

Добрите условия в момента се дължат най-вече на добрата фискална позиция на хазната. Още когато кризата с пандемията настъпи, беше напълно ясно, че след нея ще пристигне и икономическата рецесия. Първоначалните разчети на МФ показваха очакване за дефицит в бюджета от 3,5 млрд. лв., спад на БВП от 3% и почти 2.5 млрд. лв. по-малко приходи в хазната. Именно затова и се наложи спешна актуализация на закона за републиканския бюджет, в която депутатите разрешиха на изпълнителната власт да излезе, ако прецени, на пазарите и да набере дълг до 10 млрд. лв. 

Последните сметки обаче показват много по-дълбоко потъване на икономиката - между 5 и 10% на БВП. Всичко това въпреки, че към края на август хазната продължава да се движи с излишък от почти 1,7 млрд. лв. Истината е, че българските правителства обаче винаги са активизирали харчовете в третото и четвъртото тримесечие на годината. 

Действията на МФ все пак следват сравнително точно планът на предишния министър на финансите - Владислав Горанов. При актуализацията на бюджета той многократно заяви, че ако се наложи задлъжняване, то ще бъде до 4,5 млрд. лв. - финансиране, което да покрие дефицита и мерките за подпомагане на бизнес и хора, а до тавана от 10 млрд. лв. ще се стигне едва при изключително тежка ситуация. 

Припомняме, че към края на юли на тази година държавният дълг е равен на 24,5 млрд. лв. или малко над 20% от БВП. Тези числа нареждат България в топ три на страните в ЕС с най-ниско съотношение на параметрите дълг спрямо БВП. Фискалният резерв остава на нивата от около 10 млрд .лв. 

Всичко това говори едно - дългът ще играе ролята на буфер, а не толкова на спешно финансиране.

Припомняме, че от началото на годината правителството организира няколко аукциона на вътрешния пазар, междувременно сключи и суап сделка с ЕЦБ. Първоначално пазарите погледнаха с недоверие на това действие и българският дълг се оскъпи, но очевидно в момента от МФ по някаква причина смятат, че времето е подходящо за "дърпането" на евтин и балансиран дълг.  

България за първи път в новата си история ще пласира толкова дългосрочна емисия. От другата страна - това ще бъде и първото ни излизане на международните пазари от 2016 г. Тогава емисията беше пусната през договори с четити международни банки - Citi Bank, JP Morgan Chase, BNP Paribas и UniCredit, по една от глабалните финансови програми - GMTN. Смята се, че в момента се използват отново тези банки, плюс две допълнителни. По тази линия България можеше да изтегли до 8 млрд. евро, като до момента използвани са малко над 5 млрд .евро. Парите тогава отидоха за изплащане на стари задължения и покриване на част от дупката в КТБ. Вчера София е поискала увеличение на лимита по програмата до 10 млрд. евро или скок с нови два милиарда.