"За мен е чест и привилегия да ви запозная с изключителния успех при пласирането на първата ни дългова външна емисия от 2016 г. Тя предизвика безпрецедентен успех сред инвеститорите. Крайният резултат е уникален в досегашната икономическа ситуация в България". 

Това заяви преди малко на брифинг финансовият министър Кирил Ананиев, който представи параметрите по новия външен дълг на Републиката, пласиран още вчера в пълното мълчание на МФ. Както Клуб Z писа сутринта - българските власти са пласирали успешно на международните пазари две емисии облигации с общ обем от 2,5 млрд. евро или почти 5 млрд. лв. Емисиите са с матуритет от по 10 и 30 години, считано от 23 септември на тази година.Първоначалният план на ведомството на Кирил Ананиев беше да набере капитал от 2 млрд. евро, но високият интерес в крайна сметка е довел до решението да се пуснат две емисии, всяка от по 1,25 млрд. евро. Според източници общият интерес е бил за 7,5 млрд. евро. 

Това бе потвърдено и от самият Ананиев. Постигнатата доходност е от 0,40% за 10-годишните книжа и 1,48% по 30-годишните, което на практика отговаря за дълг на държави с кредитен рейтинг от нивото А/А-.

"Очевидно доверието към страната е много високо и това се потвърждава от инвеститорите - централни банки, държавни пенсионни фондове и други институционални инвеститори. Успехът е резултат от строгата фискална дисциплина  и ниския външен дълг. Както и международното признание за присъединяването ни към валутния механизъм ERM II", обясни Ананиев. 

На практика добрите параметри по дълга означават едно. България ще има доста намалени разходи по неговото изплащане в следващите години и по-лесно ще може да го контролира. 

Ананиев заяви, че цели 16% от общия обем на дълга е взет от български инвеститори. Има и такива от Германия, САЩ, Великобритания. 

За какво ще се ползват парите? За рефинансиране на стари задължения, за увеличаване на размера на фискалния резерв, за социално-икономическите мерки на властта в условията на пандемията, както и за икономическо възстановяване. Разбира се, част от дълга ще отиде за покриване на дефицита в хазната. 

България не смята да излиза на външните пазари за нов дълг до края на тази година.

Още когато кризата с пандемията настъпи, беше напълно ясно, че след нея ще пристигне и икономическата рецесия. Първоначалните разчети на МФ показваха очакване за дефицит в бюджета от 3,5 млрд. лв., спад на БВП от 3% и почти 2.5 млрд. лв. по-малко приходи в хазната. Именно затова и се наложи спешна актуализация на закона за републиканския бюджет, в която депутатите разрешиха на изпълнителната власт да излезе, ако прецени, на пазарите и да набере дълг до 10 млрд. лв. 

Последните сметки обаче показват много по-дълбоко потъване на икономиката - между 5 и 10% на БВП. Всичко това въпреки, че към края на август хазната продължава да се движи с излишък от почти 1,7 млрд. лв. Истината е, че българските правителства обаче винаги са активизирали харчовете в третото и четвъртото тримесечие на годината. 

Действията на МФ все пак следват сравнително точно планът на предишния министър на финансите - Владислав Горанов. При актуализацията на бюджета той многократно заяви, че ако се наложи задлъжняване, то ще бъде до 4,5 млрд. лв. - финансиране, което да покрие дефицита и мерките за подпомагане на бизнес и хора, а до тавана от 10 млрд. лв. ще се стигне едва при изключително тежка ситуация. 

Припомняме, че към края на юли на тази година държавният дълг е равен на 24,5 млрд. лв. или малко над 20% от БВП. Тези числа нареждат България в топ три на страните в ЕС с най-ниско съотношение на параметрите дълг спрямо БВП. Фискалният резерв остава на нивата от около 10 млрд .лв.