Българската държава се управлява така, че тези, които са на власт, се интересуват единствено от това да задържат властта колкото е възможно по-дълго; властимащите не желаят, а и нямат капацитет да обсъждат и решават най-острите проблеми на нацията. Борбата за оставане на власт на всяка цена обаче не укрепва, а допълнително дестабилизира управлението, руши съпричастността към държавата и политиката. Най-сериозната негативна последица е продължаващият спад на доверието на българските граждани към държавата и нейните институции, достигнал критична фаза, изразена в масовите граждански протести срещу модела на управление.

Това е една от констатациите във втора част на доклад, наречен "Проект за национанелн стратегически документ", писан от Стратегическия съвет към президента Румен Радев. Въпросният съвет се председателства от проф. Александър Маринов, а сред членовете му са икономистите Атанас Пеканов и Румен Гълъбинов, енергийният експерт Еленко Божков, социологът Живко Георгиев, дипломатите Владимир Шейтанов и Петър Воденски и др. Документът е обявен са обществено обсъждане. 

Според анализа, въпреки че по Конституция властта произтича от народа, българските граждани на практика нямат ефективни инструменти за участие в управлението и за контрол и въздействие върху органите на властта и длъжностните лица.

„Границата на разумната независимост и управленска автономност е премината по посока на властова недосегаемост, а това означава, че в нарушение на основните принципи на демокрацията народът не е върховен суверен“, обобщават от Стратегическия съвет.

Неосъществянетането на дори долре написани на хартия политики в годините, според документа, се корени в следното: 

„Причините трябва да търсим най-вече в порочния начин на управление, който се отличава с некомпетентност, корупция, злоупотреба с власт, липса на отчетност, неефективен контрол и практическа безотговорност“. 

Отчита се, че наложеният и упорито защитаван неприемлив начин на управление се превръща в препятствие за дългосрочното развитие на страната и за пълноценна европейска интеграция.

Дадени са и конкретни примери за лошото функциониране на институциите, което води до трайни обществени проблеми. Един от тях е начинът, по който се прави законодателство в Народното събрание в последните мандати. Постоянно и масово неспазване на Закона за нормативните документи от парламента е онагледено и с решение №15 на Конституционния съд от 2013 г., в която самият съд задара въпроса: "Правова ли е държавата, в която парламентът не спазва собствените си закони?“

„Не се спазва базисното демократично изискване всеки орган на властта, всяка администрация и всяко длъжностно лице да се отчита пред обществото за изразходваните средства и постигнатите резултати“, пише още в проекта на Стратегическия съвет. 

За съдебната власт

„Нужни са солидни гаранции, че всеки, който е получил власт от гражданите, ще я упражнява по задължителни стандарти, ще се отчита и ще носи реална отговорност. В това отношение ключови са функциите на съдебната власт, но и там се наблюдават сериозни проблеми, които са сред основните причини за кризата на държавността в България“, е един от изводите на Съвета. 

Като проблеми са набелязани липсата на ясно позициониране на правомощията на главния прокурор във функционалната рамка на прокуратурата, включително при разследване спрямо него; политическото влияние в управлението на съдебната власт; затруднени възможности за обществен контрол върху действията на прокуратурата; липсата на видими резултати за преодоляване на дисбалансите при натовареността на магистратите, актуализиране на съдебната карта, преодоляване на кадровите дефицити в съдилищата и съдебната администрация и отстояването на обществения интерес.

Припомня се също, че до момента Конституцията е променята в частта й за съдебната власт 4 пъти (от общо 5 промени в основния закон от приемането му). 

"Въпреки това съдебната реформа не е приключила, което се доказва от масовата обществена оценка, че у нас няма върховенство на правото и гаранции за справедливост при нарушаване на закона."

Спорес документа проблем е запазването на парламентарното влияние в управлението на съдебната власт - то поражда основателни съмнения за политически обвързаности на членовете на колегиите; на практика участието на съдебна и законодателна власт във ВСС е посредством политическите квоти на парламентарното статукво; общественото участие е подменено с политическо.

Заложените конституционни съотношения в създадените през 2015 г. две колегии на ВСС не отчитат структурата и особеностите на прокуратурата, като единна част от съдебната власт. Увеличеното професионално участие в прокурорската колегия води до нарастване на ролята на главния прокурор и засилване на централизма в прокуратурата.

(Това са промените в конституцията, зараи които Христо Иванов подаде оставка като правосъден министър, а част от Реформаторския блок тогава - ДСБ - напусна управлението, въпреки че коалицията бе част от властта, заедно с ГЕРБ. След това РБ се разпадна, като СДС остана от страната на партията на Бойко Борисов)

За изборите

„Органите, които трябва да следят за недопускане и отстраняване на нарушенията на изборните права на гражданите, прилагат двоен стандарт и често прикриват тези нарушения“, пише още в анализа.  

Според Статегическия съвет на президента "на основата на множество факти и доказателства в обществото се е установила масова нагласа, че изборите отдавна не са нито честни, нито свободни, т.е. не са демократични".

В проекта на документ се говори още, че "човекът е на последно, а не „на първо място” за държавата и тези, които я управляват. Политиката и държавното управление са дехуманизирани. Това се усеща безпогрешно от мнозинството от българите и води до отчуждение, чувство за безпътица и недоверие в институциите.  

Анализът завършва с призив за дискусия, която да стигне до причините и условията, довели до неизпълнението на Националната програма за развитие България 2020 и за кризата на модела на управление на българската държава. 

Пълния тект на документа можете да видите ТУК