Фактът, че България вече има правителство е добра новина, коментираха пред БТА трима наблюдатели на политическите процеси у нас - Димитър Ганев от "Галъп", политологът Даниел Смилов и Петър Николов от Института за дясна политика. И тримата преценяват, че при предсрочни избори решаването на редица важни въпроси би се отложило във времето.


Политологът Димитър Ганев от "Галъп":

Парламентарната подкрепа е крехка

 

Предвид на създалата се атмосфера на консенсус и съгласие по всичко личи, че правителството в краткосрочна перспектива ще бъде стабилно, тъй като се ползва с парламентарната подкрепа на четири политически сили. Тази атмосфера обаче може да е привидна, защото при първите по-сериозни трусове и предизвикателства, с които ще се сблъскат управляващите, този консенсус и това съгласие могат да започнат да изглеждат по по-различен начин. Самата парламентарна подкрепа е много крехка, защото два от субектите, които подкрепят кабинета, фактически са коалиция от няколко партии. Между тях могат да се появят противоречия, което да ерозира парламентарната подкрепа. Най-голямото предизвикателство за това правителство ще бъде да си гарантира през цялото време парламентарната подкрепа.

По-добрият вариант беше да се състави правителство и да се направи опит да се разреши политическата криза. Още повече, че пред България стоят много сериозни предизвикателства, свързани с актуализацията на Бюджет 2014, приемането на Бюджет 2015, казуса с КТБ, реформите в редица сектори. Имахме нужда от стабилно, нормално правителство и работещ парламент. Не е ясно дали едни нови парламентарни избори биха дали много по-различна парламентарна конфигурация, но със сигурност щяха да ни забавят с още два-три месеца и да има проблеми с приемането на бюджета за 2015 година.

 

Политологът Даниел Смилов:

В основата на решенията ще е компромисът

 

Рано е да се говори за продължителността и стабилността на кабинета и хората, които правят такива прогнози, не стъпват на ясна методология. Имаме нещо ново, което за първи път се случва в нашия контекст - сложен парламент, управляваща коалиция от две партии, с подкрепа на още две, едната от които участва с министър, а другата подкрепя програмата. Това е сложен формат както на парламентарна подкрепа, така и на правителствено участие. Много зависи как на практика ще тръгне реално работата на новото управляващо мнозинство и на правителството и как ще започне да работи този механизъм с вземането на консенсусни решения.

Механизмът по принцип е добър, защото ще води до споделяне на отговорност. Освен това всички партии, които ще участват в този формат, знаят от самото начало, че зависят от всеки един от останалите. В този смисъл има условия за възникване на позитивно взаимодействие, но ще трябва доста търпение, доста зрялост, изработване на политическа култура на коалиционно поведение в движение.

Компромисът ще е в основата на вземане на решения. Най-важното е това да не са компромиси, които да повдигат морални проблеми и да провокират отново целия дебат за задкулисни връзки между партии, бизнесгрупи и интереси. Ако обществеността види или припознае някакъв такъв тип връзки, реакцията ще бъде бърза и правителството ще загуби своята легитимност.

Избирането на правителство е добра новина – това е по-добрата опция, отколкото отиването на нови предсрочни избори. Нямаше гаранция, че нов вот ще доведе до по-различно разпределение на политическите сили. Много вероятно беше проблемите да се отложат с още три-четири месеца, да се задълбочи кризисната ситуация в редица сектори и накрая да се окажем в изходна точка с един парламент, който не се отличава много от сегашния.

 

Петър Николов от Института за дясна политика:

Виждам стремеж за постигане на стабилизация

 

Добра новина е, че имаме кабинет. Още по-добро е, че е това е дясноцентристки кабинет. Настроенията на обществото след провала на правителството на Пламен Орешарски бяха за дясно управление, така че сега, не само че се стабилизира държавата, а и се отговаря на обществените очаквания. Първото голямо предизвикателство пред кабинета ще бъде да се запазят доверието и единството между партньорите, тъй като виждаме, че някои от субектите вътре са практически коалиции с много участници.

Второто е да започнат реални реформи. Реформи ефективно не могат да се правят, ако една власт не е стабилна. От ГЕРБ са направили изключителен жест към останалите партии и Бойко Борисов практически се нагоди към претенциите на всички. Така че има голям стремеж към постигане на стабилизация. Тя зависи, разбира се, от конкретни управленски решения - проблемите в енергетиката, проблемите около КТБ ще повлияят много върху това какво се случва оттук нататък. Ако действа успешно, правителството ще се стабилизира и може да изкара мандата си. Ако се превърне в правителство, което съществува заради самото себе си, без да има някаква визия, какво прави? Според мен самият Борисов ще предизвика нови избори, тъй като няма интерес името му да се свързва с нещо подобно. Борисов вече е в уникалната позиция да е единственият български политик, повторил мандат като премиер след 1989 година.