COVID-19 отмени много резервации за почивка, а и все още променя в крачка много планове. Справя ли се светът (и България) с пандемията - експертите казват "все още не", но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т. нар. три "Д" - дисциплина, дезинфекция, дистанция. Къде, ако не в хотел, може да почивате дори и през есента, без да се налага да се съобразявате с всички правила, които налага физическата изолация? Клуб Z продължава със своята поредица "Ваканция на социална дистанция", в която ви представяме идеи за безопасна почивка.

Писменово има две лица. Едното е на разхождащия се свободно из цялото село бик, другото – на новодомците в луксозна вила, с две коли отпред.

Писменово се намира на 7-8 км от плажа на ММЦ в Приморско. Разбира се, центърът му се намира на това разстояние, селото е раздърпано като баница на различни хълмчета и дерета. Махалите му са различни и с различен дъх. Но през лятото навсякъде мирише на гора и на смокини. На влизане портите му отварят два коня на заселили се работници във временни постройки, с децата им, които се учат да вървят по шосето, докато туристите търсят новопостроени къщи под наем, с басейн и хамаци в т.нар. чифлик-хотел. Упътват ги и продължават да готвят.

Странджанското село се разраства, старите къщи са с табели „продава се“, а жените се събират на главния път и канят в стаите под наем пришълците като нас. Къщата, която си избрахме, е до гората, но до нас има стилизирано дворче на съседа таксиджия, с декоративна гъбка и керамично магаранце. В отсрещната празна някога нивичка си пасат истинско магаренце и истински вол. От другата страна обаче има издигнат почти триетажен блок, може би хотел, който не работи, а се розовее на припек. Сутрин понякога чуваш как съседът разбърква рано-рано смес, за да замаже стените, но дъщеря ми е убедена, че шумът е от кълвач и се опитва да го открие. Близо до гората, кой друг освен кълвачът би почуквал толкова рано.

Най-хубавото на Писменово е, че тук телефонните оператори се губят. Собствениците на къщите под наем усилват сигнала, ако много ти се иска да работиш. Но беше прекрасно интернет връзката да не е идеална, почти никой да не те чува и мобилната мрежа те изхвърля, та... право в морето.

В Писменово се живее на две скорости – едната е на бащата, който слиза от каручката, в която играят малки деца, церемониално се покланя пред колата ни и когато ние му отстъпваме път да мине, ни казва, че отива само за парче салам отсреща, а нас сигурно работа ни чака. Заговарят се с ментовия човек пред магазина, който изважда още един нюанс на зеленото от торбичка, и зеленото на ментата в чашата му се слива със зеленото на краставицата. Всеки ден подвиква на местните момчета, че могат да спечелят някой лев, защото работа има, много работа има, ама е тежка.

Другата скорост е на смокините. За нищо на света не вкусвайте смокиня в Писменово! Послушайте ме, това е проклятие, в тях има сокове забрава и ще забравите и интернета, и телефона, и работата, ще мислите само за това как да откраднете поне още една от двора срещу вас. Сигурно обичате гръцките смокини, сладкото от созополските смокини, но смокините на Писменово се сънуват. Особено онази в изоставения двор, близо до новото игрище, където децата печелят и губят на футбол...

По централната улица минава стопанинът на огромен дог.  Всички насядали пред клуба на пенсионера го поздравяват в един глас. Догът навежда глава. Жените гледат шосето от една маса – назад, като фон, а мъжете по потници на преден план обсъждат себе си. Но жените са ярки, не може да не ги забележиш, с бледите си лилави цветчета на роклите, с еднаквите почти коси, подредени в ъгъла. Пооправят прическите, опъват полите, като мине покрай тях някоя туристическа дама през селото. А после – пак се връщат в ъгъла да довършат почнатото. Люлките са празни, но по-празни ще бъдат през зимата, казва едната жена. Селото е предпочитано от туристите и през зимата, заради екопътеките наоколо и миризмата на печки на дърва и нови камини.

Това е село, в което има място за всички скорости. Другата скорост на Писменово е на ония млади хора, които правят купони във вилите на родителите си, излизат малко по-нависоко, за да упътят приятелите си по телефона и искат всички да чуят музиката им. Старите къщи следят мълчаливо скоростта на строящите се нови къщи, в чиито огради забива муцуна оня бик, дето снове из селото. По пътя от Приморско до Писменово ще видите бели ленти, които указват, че това е маршрутът на Lion heart triathlon, на тях е изписана молба към минувачите да не ги свалят, за да не заблудят участниците.

Нямаше свалени ленти. В планината всички уважават скоростта на другия. И въпреки че Писменово е на път да се превърне в предградие на Приморско, зелениите нюанси на Странджа все още изпъкват.

И не съжалявайте за пропуснатите обаждания, напишете писмо от Писменово!

----

Доц. Жана Попова е преподавател по журналистика в Софийския университет. Днес тя гостува на рубриката ни „Ваканция на социална дистанция“.