Допускането на (макар необвързващи) референдуми по въпроси от компетенциите на ВНС е поредно грубо и опасно погазване на правовия ред и принципите на конституционната демокрация, както и пряка заплаха за националната сигурност.

Позицията на управляващите партии издава или опасна неграмотност и популизъм, или намерение за подриване на устоите на правовата държава.

Нека видим текста на Конституцията:

Чл. 158.

Великото Народно събрание:

1. приема нова Конституция;

2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;

3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;

4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията ;

5. решава въпросите за изменение и допълнение на гл. девета от Конституцията.

Идеята на конституционния законодател (заложена още в Търновската конституция) е основите на правовия ред и националната сигурност да бъдат защитени от стихията на популизма и/или от вътрешнополитическа или международна конюнктура. Да не бъде възможно резки и нестабилни отклонения в общественото мнение или политически пазарлъци да доведат до необратими промени в конституционния ред, да разклатят конституционните основи на държавността.

Чл. 158 осигурява извънредна конституционна закрила на: 

- Правата на гражданите

- Основните свободи

- Унитарния (не-федерален) и еднонационален (въпреки наличието на различни етнически групи) характер на държавата

- Парламентарната република

- Териториалната цялост на България

- Стабилността на конституционния ред. 

Провеждането на референдум по тези въпроси изцяло обезсмисля тази конституционна закрила. Резултатът от подобен референдум би отразявал именно или стихийно обществено настроение, или опасни договорки между политически сили, и двете съчетани с медийна манипулация и пропагандна кампания (у нас, а и не само, често предизвикани от външни и недобронамерени сили). Референдум, който отхвърля някое от основите начала на конституционния ред, би довел до крайна и трайна правна нестабилност и постоянно недоверие към съществуващия правов ред. 

Обратно - съществуващият ред изисква дълъг процес на обществен дебат за подобни промени, провеждане на избори, фокусирани върху този дебат, както и нова конституционна процедура пред ВНС, в която, освен стихийните обществени настроения, е ангажирана и политическата отговорност на народните представители пред следващите поколения. 

Искрено се надявам, че абсурдните изменения на ИК ще бъдат атакувани пред Конституционния съд, а неговите членове ще осъзнаят отговорността си на пазители на правовия ред, правата на гражданите и националната сигурност. 

Както и че хората, които гласуваха тези промени, скоро няма да управляват България, защото - дори само с този ход - доказаха, че са предали доверието на нацията.

Коментарът е от профила на Радан Кънев във фейсбук. Заглавието е на редакцията