"Когато тръгнахме да сменяме комунистическата система, България беше на дъното, хората бяха задръстени и в икономическо, и в социално отношение - от гледна точка на възможност за пътуване, обмен и ако щете комуникация със света. Никога икономическото положение в страната не е било толкова добро, колкото е в момента. Може би само след 1938 г. когато е имало някакъв бум, свързан с предстоящата война. Може да има много проблеми, може да има хора, които едва свързват двата края - имало ги е и тогава. Но общото ниво на българските граждани и икономика в тяхната целокупност никога не са били толкова добре, колкото са сега. Да се твърди, че последните 10 години били изгубени е не просто лъжа - то е обидно. България се развива. Сигурно би могла да се развива и по-добре".

Това заявава бившият министър-председател и първи демократичен премиер в България след падането на комунизма Филип Димитров, бивш лидер на СДС, а днес конституционен съдия. Юристът е и зам.-председател на Венецианската комисия към Съвета на Европа.

Той говори бред блога "Истории от прехода" в пространно интервю - именно за прехода три десетилетия по-късно. Реакцията му за състоянието на държавата към днешна дата дойде след въпрос, свързан с протестите от зората на прехода и свалянето на комунистическия режим. Димитров катерорично се противопостави на сравняването на обществените процеси тогава и сега. 

За върховенството на закона: И яростна кампания, не без помощ отвън. И пресата е свободна

"Въпросът има две измерения. Реалното измерение е, че в България има много какво да се желае по отношение на прилагането на най-добрите практики във върховенството на закона. По този повод има много коментари, предприемани са действия, предстоят други." , започва анализа си Димитров, попитан конкретно и за последното развитие, поставянето на въпроси от евродепутати към българските власти и т.н. 

Второто измерение на въпроса бившият премиер, юрист, конституционалист, вижда така: 

Другата страна на нещата е яростната кампания, която се води отвътре, но далеч не без помощ и отвън. И която е насочена към това България да бъде представена в някаква много особена позиция по отношение на върховенството на правото. Едва ли не, че то не се прилага – нещо, което според мен по-скоро е свързано с интересите на външни сили спрямо ЕС и НАТО, отколкото с нещата в самата България.

Според Филип Димитров България, която се опитва да играе една стабилизираща роля на Балканите, е трън в очите на онези, които искат да видят Балканите разклатени. 

Не е съгласен и с тезата, че в България няма свободни медии. 

Какво по-хубаво от това да твърдиш, че в България нямало свободна преса? Всичката преса плюе правителството – от името на кого това е друг въпрос. Ние можем да говорим, че тя е подвластна на определени олигархически интереси, можем да говорим, че в определени отношения тя проявява груба пристрастност в една или друга посока. Можем да твърдим, че степента на компетентност на българските медии е по-ниска, но да се твърди, че тя не е свободна, а че изпълнителната власт може да й налага нещо – това е смешно. Въпреки това обаче тази тема непрестанно бива раздухвана, заявява Димитров.

За правоприложението, олигарсите и прокуратурата

Филип Димтров заявява още, че има критики по отношение на дейността на правоприложението, но според него твърдението, че това е свързано с някакъв контрол от страна на изпълнителната власт изглежда доста съмнително.

"Преди 10 години в един свой текст бях написал, че трябва да внимаваме да не объркаме проблемите на днешната ситуация с проблемите отпреди 1 век. Когато проблемът на зависимостта на съда от изпълнителната власт е стоял на дневен ред. Аз не съм сигурен, че изпълнителната власт в момента е способна да влияе на българския съд. За съжаление допускам ситуации, в които на някой конкретен български съдебен състав може да влияе някой друг и това е проблем, разбира се."

Попитан дали това са "олигарсите", отговорът е положителен. 

По отношение на прокуратурата и нейното място Филип Димитров казва, че където и да сложите прокуратурата, трябва да се има предвид, че тя винаги ще бъде в особено положение спрямо администрацията и няма да бъде част от нея. От друга страна съдебната власт се упражнява от съда, а прокуратурата прави неща, свързани със съдебната власт и очевидно не може да бъде равностойна. "Аз затова и толкова се дразня на хора, които четат, но не дочитат правната литература и приказват каква е половината от американската система, без да знаят каква е другата половина", добавя по темата дали държавното обвинение трябва да е част от изпълнителната власт (Тази идея се лансира и в момента от части от демократичната общност, но е стара идея от арсенала на СДС в годините назад - б.р.). 

Според Филип Димитров дали ще бъде по-дълъг или къс мандатът на главния прокурор е въпрос на суверенно решение. Подчертава, че все пак главният прокурор има някакви функции и идеята да бъдат кастрирани неговите правомощия напълно също не е добра.

"Идеята, че всяка втора седмица главният прокурор ще бъде подсъдим е малоумна и не трябва да бъде произведен законодателен акт, който да изхожда от тази презумпция. Друг въпрос е, че е редно да има начин да се търси отговорност и на главния прокурор, ако той „сгази лука“ (и в този ред на мисли има съвети от страна на Венецианската комисия)." 

Той подчертава още, че прокурорът никога няма да бъде носителят на третия клон на властта - съдебната власт, но той не може да бъде напълно откъснат от нея.

За протестите днес: протестиращите са неподготвени

Хубаво би било хората, които виждаме на протестите, вместо да повтарят 3-4 мантри да имаха някакво по-широко разбиране за нещата. Чух някакви хора да говорят (сред тях имаше и млади) „сега ние ще махнем тези и след тях ще дойдат добри и честни хора и политици“. Не знам от чужбина ли ще ги внасяме, от някаква съседна галактика ли ще дойдат? Не видях да ми ги посочват. Когато човек казва такова нещо трябва да има някого предвид, казва Филип Димитров.

По думите му идеята, че ние сега ще махнем това и другото ще падне от небето дори и за млади хора не е препоръчителна. Препоръчително обаче, според Димитров, е друго: "Тези, които искат да променят държавата и да я правят по-добра, може би трябва да хвърлят усилията си в това не само да бъдат на площада, което е лесно, а и в своята подготовка за това, което може да предложат".

Според Филип Димитров  не е вярна тезата, че в България хората, които имат какво да кажат, няма да бъдат чути. Не е вярна тезата, че хората, които имат знания и умения, няма да могат да ги приложат. В известен смисъл в България има глад за знания и умения. И не е вярно, че всеки бърза да пренебрегне читавите само и само, за да пусне калпавите – това са градски митове, вярва конституционният съдия. 

За лустрацията към днешна дата

По-голямата част от 44-минутния разговор е разказ са събития "преди" и "сега". Например водещият интервюто пита за лустрацията - едно от исканията, които и към днешна дата се чуват откъм протестите, които повече от 70 дни искат оставките на премиера Бойко Борисов и главня прокурор Иван Гешев. На това Димитров казва, че по принцил лустрацията е нещо, което трябва да се прави в началото. Днес пък "има много хора, които продължават да живеят с миналото и това, което не са направили на времето".

"В момента да се говори за лустрация е трудно, друг е въпросът, че това, което направи първото правителство на Бойко Борисов и външния министър Николай Младенов с изваждането на досиетата по принцип и в частност отстраняването на хора, които ачик са работили против това, което представлява нашата принадлежност днес, които са резил пред нашите съюзници, не е въпрос на време, просто трябва да бъде така и хубаво, че беше направено".

(Последният закон за отваряне на досиетата, който действа и в момента и наистина даде възможност за отваряне на досиетата, е приет от Народното събрание по времето на тройната коалиция, когато премиер беше Сергей Станишев, а ГЕРБ още нямаше. Тогава бе избран и съставът на комисията по досиетата и тя започна да работи, като председателят до момента не е сменян - бившият депутат от БСП Евтим Костадинов, не са сменяни и част от членовете. По времето на ГЕРБ след това комисията продължи работата си. По отношение на частния пример, който Филип Димитров дава, това е политиката на Николай Младенов като външен министър да бъдат отстранени дипломати с агентурно минало в ДС. Част от тези, които бяха отстранени и от МВнР обаче спечелиха дела срещу министерството. Но поне не се върнаха на дипломатически постове зад граница - б.р.)

Малко по-късно на конкретен въпрос Димитров казва, че не е той единственият, който е искал вот на доверие - това е правил и Борисов и това е легитичен инструмент, който трябва да се използва. За да се получи доверие или като инструмент за ускоряване на избори. Димитров опровергава - не за първи път, схващането, което се разпространява - че ДПС е свалило неговото правителство. Всъщност това е направил СДС, смята той. 

Дава напълно положителна оцента за 13-годишното членство на България в ЕС. 

"Тук някой иска България да настигне останалите европейски страни – вероятно ние бихме могли успешно да се опитаме и в бъдеще да видим дали можем да стигнем до едно по-добро ниво от Словакия и Румъния. Идеята, че ще надминем Германия, Франция или Холандия скоро ми се вижда малко съмнителна и това е базирано върху исторически процеси, които трябва да бъдат взимани предвид. Мисля, че всеки 15- годишен момък иска да има физика на Шварценегер, но повечето я нямат", казва още първият демократичен премиер.

За депутатите и изборите

Въпросът не е да се гледа на представителите на нацията като на врагове, изедници и мракобесни фигури, които пречат на народа да живее, казва Филип Димитров по повод част от идеите в проекта за конституция, внесен от ГЕРБ и "патриотите" (наречен от премиера Бойко Борисов "чернова" - б.р.). 

"Моят съвет към тези юнаци, които искаха толкова дълго това и станаха повод в този проект за нова Конституция да се постави така ребром въпросът (за намаляване на броя на народните представители - б.р.), да си помислят как да намалят унищожаващите приказки по отношение на свои представители и да ходят на избори. А не след като се проведат избори да заявяват, че те са били честни само когато на тях им отърва. Сега като има избори и избраният е някой те са ок, обаче другите избори винаги били опорочени – как става това?"