Малки мръсни тайни. И не толкова малки. Които изскачат в определено време и за определени цели. За да уязвят, предупредят или заплашат някого на власт. Рядко целта е постигането на справедливост или поемане на отговорност, както и разкриването на истината с цел прочистване или прозрачност. Това се случва по-скоро случайно.

Източниците на „разкритията“, които обикновено остават неизвестни за обществото, на което е присъдена ролята на зрител – примерно на боксов мач, са далече от безкористността в действията си.

В България историята на компроматните войни в най-ново време, която е доста богата, но с повтарящи се елементи, показва и друго интересно нещо – как реагира засегнатата страна.

Първо, с омаловажаване, второ, с отвличане на вниманието и посочване на виновник.  

Опорните точки са две – 1. Кой го е направил? (Икономически засегнат злодей, политически опонент, някакви тъмни криминални кръгове и т.н., а същевременно отговорът на въпроса КОЙ обикновено е съвсем ясен на изнудвания.) и 2. Повтаря се, че става дума за фалшификат, за манипулиран запис, за обработвани снимки и т.н.

Въпросът обаче дали изнесеното е истина, дали и съдържанието не подлежи на проверка умело се отбягва.

Напоследък ваденето на мръсни тайни за зависимости, корупция, кражби и тежки злоупотреби с власт стана много интензивно след известен период на затишие. Почти като всекидневие. 

Появи се запис, в който се чува глас, приличащ прекалено натрапчиво на премиерския и интонационно, но и като стилистика на изразяването. В него се говори нецензурно за председателката на парламента Цвета Караянчева, изразява се и специфично отношение към партньорите от Европейския съд. Последваха снимки, пратени до някои медии, от спалнята на премиера в резиденцията му в Бояна – на една от които се вижда спящият Борисов, на другите – нощно шкафче с пистолет, чекмедже с пачки евро и кюлчета злато…

Снимката от спалнята на премиера е получена на редакционния имейл на e-vestnik.

Последва нов запис с препоръки как министри „да се подиграват“ на президента… Следва и продължение.

Периодично се появява историята за къща на Борисов в Барселона, която била купена за негова любовница за милиони. Преди няколко месеца дойде и новината, че започва разследване на испанската полиция по въпроса.

Борисов с школовката от МВР и личната си изобретателност има разработена схема за отбиване на атаките. Засега поне действа. Добър пример е историята със снимките в спалнята му, при която той умело успя да извърти в разказ обвинение за дрона на президента, който летял над резиденцията на премиера в Бояна, подразбира се, за да шпионира Борисов. Въпреки очевидната несъстоятелност на тази историята за дрона тя със своята абсурдност и лековатост измести успешно вниманието от съществените въпроси, свързани със снимките. За тях премиерът и лидер на ГЕРБ отбеляза многократно, че следващия път „ще покажат“ фотоси (ТЕ – за които Борисов говореше, сякаш е наясно кои са) сигурно, на които той е с момчета (очевиден връх на падението в ценностната система на премиера, по-голям примерно от колабориране с криминални структури или кражба в особено големи размери и т.н.).

Новият момент в сегашния етап на компроматните отношения в българската политика е, че има надграждане – като съществен играч, и то съвсем официализирано, се включва прокуратурата с разпространяването на внимателно подбрани откъси от СРС-та, а напоследък – с части от кореспонденция с есемеси (вероятно вдъхновена от подхода на Васил Божков). Така или иначе поведението на прокуратурата онагледява как се подменят принципите на правовата държава, в която се предполага, че доказателствата се представят в съда и там се взема решение за виновност или невиновност въз основа на тях, а не чрез опити да се влияе върху общественото мнение по един доста особен начин.

Две христоматийни истории

Погледнато от днешна перспектива, някои от станалите христоматийни компромати от първите години след 1989 г. изглеждат малко аматьорски. Една от често даваните за пример истории е с т. нар. партийна книжка на Стефан Софиянски.

Факсимиле от броя на "24 часа" с фалшивата партийна книжка. Снимки Веселин Боришев, БТА, аркив на Клуб Z

„Документът“ се появява във в. „24 часа“ на 11 ноември, ден преди гласуването за кмет на София през 1995 г. На първа страница на тогава многотиражния вестник е отпечатана публикация, че кандидатът на СДС е бивш член на БКП. Това всъщност бетонира победата на Софиянски. Той печели с по-голям резултат от прогнозираното и заради масовото възмущение на избирателите от опита за манипулация. Известна разлика между онази ситуация и последващи ситуации на разпращани анонимни записи и снимки е, че тогава е ясно откъде тръгва този политически компромат – от БСП. „Книжката на Софиянски“ се превръща в нарицателно за някои от тъмните подходи в българския обществен живот.

Друг знаков случай от историята на предизборните битки на не добре изчислени действия в атакуването на опонент с публично неизвестна и компрометираща го информация са тв дебатите от 5 ноември 2001 г. – дни преди президентския вот.  Според експертите те стават ключов момент в промяната на изборната ситуация.

Петър Стоянов и Богомил Бонев в студиото на бТВ на 5 ноември 2001 г.

Тогавашният президент Петър Стоянов, който така или иначе води в предизборните сондажи, вади и размахва папка от контраразузнаването, за която твърди, че съдържа уличаващи в нерегламентирани контакти с криминалния свят Богомил Бонев документи. Дискусията минава в тежък междуличностен скандал, опитът за „разкриване на истината“ от страна на Петър Стоянов е толкова неуспешен, че той губи изненадващо вота в полза на хитро отсъстващия от конфликтната ситуация Георги Първанов.

В двата примера става дума за различни истории, общото е, че те онагледяват нещо характерно за обществените нрави в страната – компрометиращите материали, независимо от това дали явна манипулация или достоверни данни – често се обръщат и могат да навредят повече на тези, от които тръгват.

В арсенала на предизборните удари под кръста е и пускането на слухове, които се разпространяват бързо и действат ефективно, за да подкопават доверието в една или друга личност. С развитието на социалните медии този тип дезинформиране се улеснява максимално.

Кафявите медии – машина за манипулации, лъжи и компромати

През последните години разцветът на т.нар. кафяви медии даде и друго средство за нападение, оклеветяване, натиск и тормоз над неудобни с тезите си обществено-политически фигури, най-вече сред етикетизираните като „умни и красиви“, соросоиди, либерали, градска десница и т.н.

Мина се през откровени лъжи, зле монтирани снимки, скалъпени свидетелства и манипулации за професионални качества, злоупотреби, сексуална ориентация (изфабрикуваната кампания срещу Радан Кънев например) и пр.

С особено гнусна проява кафявата журналистика се записа с публикуването на лични снимки на приятелката на Борислав Игнатов – кандидат за кмет на София от „Демократична България“ на местните избори през 2019 г.

Борислав Игнатов

Скандалът послужи за унижаването на кандидата, издигнат от остър опонент на властта. Но и обедини журналисти от различни медии, които излязоха с остра реакция „Днес е денят“ срещу тоталното прекрачване на морални и професионални стандарти. Към момента изглеждаше, че е премината една червена линия, границата на поносимост, но малко по-малко от година по-късно същият сайт продължава да си функционира като машина за помия срещу тези, чието мнение се различава от това на прокуратурата и силните на деня, удобната маша за мръсни поръчки.

И докато ситуацията в предишните предизборни истории е в общи линии ясна, аферата „Костинброд“ остава да виси с много въпросителни.

„Костинброд“

Шумният случай „Костинброд“ се развива на предсрочните парламентарни избори през 2013 г. В главната тв роля тогава е Николай Бареков, който в деня за размисъл от ефира на вече несъществуващата Тв7 (издържана от тогава банкера Цветан Василев) започва да нагнетява напрежението, като обявява, че се готви мащабна манипулация на изборите с отпечатването в печатница в Костинброд, чийто собственик е от ГЕРБ, на допълнителни бюлетини (400 хил. на брой). Според твърденията на Бареков те после трябва да бъдат подменени и така изборният резултат да бъде силно манипулиран. Бареков дере глас в ефир, облича бяла риза като осъдените на смърт, сбогува се патетично с близките си и въобще се отдава на мелодрамата, чийто майстор е по това време. Не минава и без специалното участие на Мая Манолова, соцдепутатка тогава, която сезира прокуратурата.

Николай Бареков

Резултатът от изборите: ГЕРБ губи с малко (впоследствие се оказва, че и за кратко) – може би заради аферата „Костинброд“, може би заради преумора на хората от управлението (ефектът на театъра, разиграван от Бареков, няма как да бъде измерен все пак количествено). Какво точно се случва в аферата с „бюлетините“ така и не става ясно докрай. Оттогава обаче представители на управляващата партия редовно използват контрааргумента и имат любима опорна точка – в редица предизборни ситуации започват да се жалват, че се готви нов „Костинброд“ за ГЕРБ.

В държавата на СРС-та, флашки, снимки

Големите скандали, белязали трите десетилетия след 1989 г., са свързани основно с изтичане на СРС-та, записи (направени незнайно как и от кого), снимки и най-обобщено казано – ченгеджийски ДС почерк.

Материалите стигат до медии чрез никому неизвестен куриер (един човек с каскет), на флашка (за да се стигне до описанието на България като държавата на флашките), а напоследък най-често на редакционни имейли. С напредването на технологиите и разпространението на компромати е все по-улеснено.

 „Оня списък“

Назад в началото на 90-те години на миналия век особено нашумява скандалът с „Оня списък“.

Предсрочните парламентарни избори през октомври 1991 г. за първи път след 46 години се печелят от опозицията – СДС. Преднината обаче е съвсем крехка – 110 депутати срещу 106 за БСП. Третата партия, която тогава влиза в парламента, е ДПС със 7,6% (24 депутати). Правителството с премиер Филип Димитров е гласувано с подкрепата на 128 депутати от СДС и ДПС и се крепи на гласовете на Движението.

Според някои версии (на сайта desebg.com) противниците на прозападната ориентация на България, която следва това правителство, планират серия от активни мероприятия, в които участват нереформираните спецслужби, наследници на Държавна сигурност. Една от целите е ДПС да оттегли подкрепата си за правителството и съответно то да падне от власт.

През 1992 г. се развива аферата „Оня списък“. Списъкът съдържа имената на офицери от разузнаването, внедрени като дипломати, служители или шофьори в посолства. По случая е водено секретно дело, а материалите са събрани в 13 тома. Според това дело Ахмед Доган, лидер на ДПС, и свидетелят Мехмед Тефик, негов служител, са посетили турското посолство в София и са предали материали, в това число и въпросния списък. Те били получили материалите от Стоян Ганев, тогава външен министър. Списъкът съдържал 1300 имена на служители на Националната разузнавателна служба и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната на тоталитарния режим.

Ахмед Доган

В историята като задкулисен играч активно присъства Държавна сигурност. „Оня списък“ е раздухан активно от медии, чиито главни редактори впоследствие се оказват агенти на ДС, какъвто е и Ахмед Доган, а другият основен актьор в историята – Мехмед Тефик, е сътрудник на наследника на Второ главно управление на ДС – Националната служба за защита на конституцията (контраразузнаването).

Доган по това време обявява, че партията му ще внесе закон за забраната на БКП, а за случилото се, че „компроматът е следствие на шантажната политика на компартията, обработена в продължение на десетилетия“. Развива цяла теория по случая.

„Целта на неуспелия компромат [„Оня списък“] беше да се внуши на гражданството, че СДС не се грижи за националната сигурност на страната. Той е брънка от голям сценарий, който трябва да държи под око и в напрежение определени лидери, които всеки момент могат да бъдат шантажирани“, твърди още Доган.

Националната следствена служба образува следствие по аферата. През юли 1992 г. директорката на службата Ани Крулева обявява по БНТ, че следственото дело е прекратено, тъй като Мехмед Тефик е оттеглил показанията си. Според някои тълкувания това е знак към Доган, също доказан агент на ДС, как трябва да действа. През есенния парламентарен сезон ДПС започва поредица от действия срещу СДС, като изпълнява заканата на лидера си за „депесераски шут“. След като Движението оттегля подкрепата си за правителството, Филип Димитров иска вот на доверие и го губи.

„Оня списък“ остава нарицателно за прехода и подхранва не без основания конспиративните теории за участието на ДС. Така и картончетата на агентите на бившите служби на комунистическия режим се осветяват избирателно и откъслечно, а подбудите са далеч от идеалистичните. Пак от първите години един от интересните примери е разкриването на агент Бончо (Петър Берон), с което се слага прът в кариерата му като председател на СДС.

Съмненията за водещата роля на задкулисието остават трайни и през следващите десетилетия.

Яхтеният скандал

Годината вече е 2003-та. Историята и тук започва с пратка до някои медии – най-тиражните по това време. 

На 18 април, посред бял ден, на „Цариградско шосе“ е взривен мерцедес С 8887 MP. Колата е управлявана от дотогава публично неизвестния бизнесмен Иван Тодоров-Доктора. На предната седалка до него е шофьорът му, който е разкъсан от поставената в жабката на автомобила бомба.

Два дни по-късно по БНР главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов подгрява публиката, като обявява, че службите готвят доклад до президента и премиера, в който ще бъдат доказани връзките на организираната престъпност с политици. Включително и чрез снимки.

Скоро след това в „Труд“ се появява информация за хората на снимка от яхта в Монако – след тях са финансовият министър Милен Велчев, тогавашният министър на транспорта Пламен Петров и царският депутат Мирослав Севлиевски в компанията на наскоро оцелелия при атентата Иван Тодоров, Петър Петров-Амигоса, бизнесмена Любомир Минчев. Домакин е Спас Русев. МВР отказва да даде подробности.

Снимката от Монако, публикувана през 2003 г. от всички вестници.

След скандала гостите обясняват, че случайно са попаднали на яхтата. Причина за визитата им бил кръг на Формула 1 в Монако.

След бурна реакция от страна на засегнатите Борисов подава оставка на 25 април. Няколко месеца по-късно това прави и финансовият министър Милен Велчев. Основният му аргумент е, че МВР не е изчистило името му по яхтения скандал. И двете оставки не са приети. С поста си се разделя все пак Пламен Петров при летен ремонт на кабинета. Парламентът реагира според очакванията – прави подкомисия за контрол на спецслужбите. Засилва се работата по дело срещу Тодоров от 1994 г., по което той е обвиняем за отвличане и въоръжен грабеж. Самият той обвинява бившия си съдружник – Петър Петров, неговата приятелка и „нисък генерал“ от МВР, че стоят в основата на взривяването му. През февруари 2006 г. Доктора е застрелян с над 10 куршума в джипа си. През 2012 г. Петър Петров е окончателно осъден на три години за пране на пари, а през 2018 г. антикорупционната комисия обявява, че му отнема имущество за над 2 милиона лева.

Както и в предишната история и тук основно остават въпросите без отговор и основният е: кой е в основата на Яхтения скандал? Къде са намерени снимките, които после се появяват в медиите – в багажника на взривения автомобил, или? Каква е ролята на тогавашния главен секретар на МВР? Какво правят на яхтата министрите? И т.н.

„Ало, Ваньо“ за „Мишо Бирата“

В края на юли 2014 г. прокуратурата съобщава, че прекратява разследването за изтичането на записи от специални разузнавателни средства на телефонните разговори между тогавашния директор на митниците Ваньо Танов, бившия му заместник Антони Странджев, финансовия министър Симеон Дянков и премиера Бойко Борисов.

Така се слага формалният край на компроматен скандал, започнал три години по-рано. Това развитие е в реда на нещата и не е неочаквано – по подобен маниер на замитане се развиват и другите подобни открехвания на гардероба със скелетите.

В началото на 2011 г. вестник „Галерия“ (близък до бившия служител на ДАНС и сочен тогава за лидер на престъпната група „Октопод“ Алексей Петров) разпространява аудиозаписи на разговори – на Танов с Дянков и със заместника на Дянков тогава Владислав Горанов, посветени основно на сблъсъка на шефа на митниците и на финансовия министър с Цветан Цветанов. Записите според изданието са доставени от „човек с каскет“.

Следват още пратки – на разговори, за които се предполага, че са на Борисов с Танов, както и на Танов със заместника му Странджев.

В тях са думите на премиера към шефа на митниците, от които става ясно, че премиерът е обещал „да не го закачам тоя Мишо Бирата“. В записите, които са от СРС-та, се намеква за покровителство от страна на министър-председателя при данъчна проверка в бирената фабрика „Леденика“ (собственост на Михаил Михов-Мишо Бирата. Разговорите са по повод акция на митничарите срещу фабриката, която произвежда бирите „Леденика“ и ММ и по това време работи без лиценз. Смята се, че става въпрос за март 2010 г.).

„Ако трябва, обади му се ей сега и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закача... Значи звънни му на министъра, кажи му какво съм казал и същото и на Мишо му се обади и му го кажи“, заявява според записите премиерът.

По-късно в „Галерия“ пристига още една флашка – но по пощата вече. В тази доставка записи има и комичен елемент. Премиерът иска да бъде възстановен на митницата на аерогара София негов човек, с когото рита топка по обяд. Борисов обаче не се сеща точно за името и праща ЕГН-то на човека като съобщение по мобилния телефон на Ваньо Танов. Танов решава, че става дума за мобилен номер. Започва да набира, но не може да се свърже с футболния партньор на премиера…

„Т`ва е едно момче, къде рита топката с мене бе, там, от аерогарата... И там на Манченко брат му, некъв Манченко бил, но той понеже идва да рита с мене по обед, го преместил на друго место“, обяснява Борисов.

По-късно става ясно, че телефонът на директора на Агенция „Митници“ е подслушван, без той да е заподозрян в участие в престъпление.

Ваньо Танов.

Основните заподозрени за изтичането на записите са двама – служител на службата за подслушване и следене в МВР (СДОТО) и служител в ДАНС. Неофициално е разпространена информацията, че служителят на МВР е направил самопризнания, че е презаписал СРС-тата на мобилния си телефон, но после се оказва, че ги е изтрил.
Така опитите на разследващите да възстановят файловете от паметта на апарата остават  безуспешни. При това положение самопризнанията на служителя не са достатъчни за повдигане на обвинение.

Малко след скандала през 2011 г. независима експертиза на френската лаборатория „Липсадон“ показва, че разпространеният разговор между Борисов и Танов по случая „Леденика“ е автентичен, цялостен и съдържателен. Според българските закони обаче тази експертиза не може да бъде използвана от властите, тъй като е поръчана от частно лице (редакцията на „Галерия“), а не от официална институция.

Записите са пратени за експертиза и в БАН. Нейната цел е да установи дали диалогът, в който премиерът произнася репликата за ангажимента си да не закача Мишо Бирата, е автентичен или е сглобен, както самият Борисов твърди. Експертизата на БАН не излиза с категорично становище.

Спирано и прекратявано, водено при двама главни прокурори, разследването основно е концентрирано върху изнасяне на класифицирана информация – кой, как, а не върху съдържанието и евентуалната търговия с влияние.

Самият Михов е открит мъртъв в хотелска стая в Правец на 30 март 2011 г. същата година, а официалната причина за смъртта му е инфаркт. През май 2012 г. внезапно умира и вдовицата на Михов. А през 2016 г. – и Ваньо Танов.

„Ти си го избра“

На 26 април 2013 г. сутринта в рeдaкциите нa няколко eлeктрoнни медии пристига зaпиc нa рaзгoвoр мeжду бившия премиер Бoйкo Бoриcoв, бившия земеделски министър Мирocлaв Нaйдeнoв (по това време обвиняем за подкуп, злоупотреба със служебно положение и принуда) и грaдcкия прoкурoр Никoлaй Кoкинoв.

По това време Борисов не е премиер, подал е оставка на 20 февруари, предсрочните избори са насрочени за 12 май.

От този разговор е и хитовата реплика на Кокинов, отправена към Борисов по отношение на Сотир Цацаров, която през годините ще бъде цитирана многократно за онагледяване на отношенията между изпълнителната и съдебната власт.

„Не се подсмихвай. Ти си го избра.“

Тримaтa oбcъждaт дeлoтo cрeщу бившия зeмeдeлcки миниcтър.

Николай Кокинов

Кокинов иска и да стане апелативен съдия, като търси подкрепа от Борисов. Самият бивш (и бъдещ) премиер по това време обсъжда в детайли различни кадрови назначения в съдебната власт в пълно разминаване с принципа за независимост на трите власти. Репликата, че той стои зад избора на Цацаров за главен прокурор, също е многозначителна.

„Попитай главния какво му се върти в главата. Разбирам се с него, но е много повратлив. Бързо си сменя позицията. Нищо лошо не мога да кажа, но ме изненадва непрекъснато. Много ми е трудно. Днеска така, тука онака. Единия ден ме бие по главата, другия ден ме гали. За това искам в апелативна да отида, на спокойствие, настрани малко. Направи туй, направи онуй. После по главата – защо така го направи“, е друга характеристика, която Кокинов прави на тогавашния главен прокурор.

Изтoчникът нa зaпиca и нeгoвaтa aвтeнтичнocт нe ca пoтвърдeни.

По-късно през деня, след изтичането на записа, Борисов е готов с обяснението и с посочването кой стой зад записите.

Обяснява, чe нe e cлушaл зaпиcите, защото нe иcкa дa прaви уcлугa нa БCП и дa ce зaнимaвa c кoмпрoмaти.

„Рaнo или къcнo щe излeзe, чe имa пaрaлeлнa cтруктурa в държaвaтa, кoятo рaбoти, дeйcтвa, зaпиcвa, мaнипулирa, кoмпилирa. Aз caмo знaм, чe oт дoмa cи нe cъм излизaл, тaкa чe, aкo някoй тaм мe e нaкичил c мeрoприятиe чacтнo. Нaдявaм се прoкурaтурaтa дa пoчнe дa търcи винoвницитe, кoитo прaвят вcичкo тoвa. Тe нe ca тoлкoвa aнoнимни, кoлкoтo изглeждaт. Прocтo МВР ce изпoлзвa caмo зa мюрe. Други мнoгo пo-мoщни cтруктури рaбoтят, зa дa oглушaт бизнec климaтa и вcичкo тoвa, кoeтo ce cлучвa в Бългaрия. Вeчe тeхникaтa e тoлкoвa cъврeмeннa, чe мoгaт дa прaвят вcичкo c глacoвeтe нa хoрaтa“, развива своята защитна теза, като минава в нападение, Бoриcoв.

Пoпитaн щe иcкa ли cлeд врeмe eкcпeртизa нa зaпиcитe, кoитo ca били рaзпрocтрaнeни,  отговаря, чe aкo тръгнe дa рaбoти в тaзи пocoкa, щe ocкъпи цeнaтa нa oпoнeнтитe си нa бoрcaтa.

Автентичността на разпространените аудиофайлове, за които анонимният изпращач заявява, че са направени по поръчка на вътрешния министър Цветан Цветанов от Специализирана дирекция „Оперативно-технически операции“ (СДОТО), не е потвърдена, а всички замесени лица запазват мълчание. Както и МВР.

В късния следобед става ясно, че Кокинов е подал оставка след среща при главния прокурор.

Скандалът с подслушването

Цветанов и СДОТО вече присъстват по това време в друг сюжет – за подслушване на политици, публични фигури и т. н.

Около месец преди записа с Борисов, Кокинов и Мирослав Найденов, на 28 март, лидерът на БСП Сергей Станишев внася сигнал за незаконно подслушване при главния прокурор Сотир Цацаров.

Информацията е в папка, подателят – анонимен. В нея се описва схема за подслушване, организирана лично от бившия вътрешен министър. Сред подслушваните освен лидери на опозицията са посочени тогавашният президент Росен Плевнелиев и бившият финансов министър Симеон Дянков.

Сергей Станишев

Сергей Станишев твърди, че е получил информацията на служебната си поща. Подателят е анонимен. Според този материал Цветанов лично е давал нареждане кой да бъде подслушван. Ангажираните служители на МВР проверявали къде се намира обектът в момента и към коя клетка на мобилния оператор е свързан телефонът му. Придвижвали се към съответното място със специално оборудван автомобил „Крайслер“, на който при всяка операция са сменяни регистрационните номера.

„От септември на 2009 година до сега под ръководството на бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов работи група в системата на МВР, която нерегламентирано и абсолютно противозаконно действа – подслушва политици, бизнесмени, магистрати, общественици, хора с изявена гражданска позиция, в това число и лидерите на протеста“, казва лидерът на социалистите.

Следени са разговорите на президента (2002-2012 г.) Георги Първанов при създаване на формацията АБВ. Подслушван е Иван Костов, когато е критикувал Цветанов, Волен Сидеров – след като се обърна срещу ГЕРБ, Ахмед Доган, докато е разследван за „Цанков камък“, Сергей Станишев – неколкократно, ексфинансовият министър Симеон Дянков – периодично, еврокомисарят Кристалина Георгииева при някои от посещенията й в България, председателят на Съюза на съдиите Нели Куцкова. Сред подслушваните са бизнесмените Иво Прокопиев, Гриша Ганчев, Георги Гергов, Красимир Гергов и Цветелина Бориславова.

Станишев обявява, че освен схемата в сигнала са посочени и имената на служители на МВР, свързани с тази задача. Лидерът на БСП настоява за бърза и задълбочена проверка.

Той говори за „безскрупулна злоупотреба с власт“ и определя скандала като „българския Уотъргейт“.

По-късно става ясно, че част от записите са изтрити от ръководен служител на СДОТО малко преди проверката. Както Цветанов, така и Станишев са викани в прокуратурата. След това са повдигнати обвинения на ръководители от СДОТО. Скандалът се задълбочава след изказване на бившия земеделски министър Мирослав Найденов, че по време на управлението министрите масово са били подслушвани.

Той дава обяснения в прокуратурата и излиза оттам със статут на защитен свидетел.

През януари 2015 г. Цветанов и бившите шефове на СДОТО са признати за невинни по обвиненията за злоупотреба с власт и служебно положение.

„Български Уотъргейт“ пак не се случва.

„Яневагейт“, „Двете каки“

Сериозно компрометираща властта информация изтича при „Яневагейт“, скандала, известен още като „Двете каки“.

През ноември 2015 г. запис на разговори между двете съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова и неизвестен мъж се появява на сайта платформа „Болканлийкс“. Разговорите са от февруари 2015 г., когато Висшият съдебен съвет отстранява временно Владимира Янева и като шеф на Софийския градски съд, и като съдия заради разследване срещу нея за неправомерно издавани разрешителни за подслушване  (аферата „Червеи“, при която става ясно, че са подслушвани участници в антиправителствените протести срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през лятото на 2013 г.), нарушения на случайния избор на съдии и администриране в разрез със закона и разпоредбите.

Владимира Янева

Сайтът „Болканлийкс“ действа по подобие на „Уикилийкс“, при изпращане към него на документи, файлове да не може да се установи откъде са изпратени. „Болканлийкс“ е създаден от сайта „Биволъ“, който е партньор на „Уикилийкс“.

Първата част от записите на двете съдийки е публикувана от „Биволъ“ на 3 ноември 2015 г. Редакторите на сайта обясняват, че са проучвали получения материал, автентичност на записи и др., преди да го публикуват.

Изтеклите разговори между Янева и Ченалова (и третото лице, което се намесва – адвокат Момчил Мондешки) са поредният голям скандал в съдебната система. От записите става ясно, че в тях се говори за търговия с влияние, лобиране, задкулисни решения, „сговаряне на хората“ във Висшия съдебен съвет и дори нареждания за „опраскване“ от премиера Бойко Борисов към главния прокурор Сотир Цацаров, както се изразява Янева в един от записите.

От един от разговорите се разбира, че бившата шефка на Софийския градски съд е давала разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) срещу посолства.

В един от разговорите съдия Ченалова се чуди кой е по-силен от Борисов и Цацаров, за да продължат атаките срещу Янева, и казва репликата: „Делян е говорил и с двамата.“ Под името Делян може да се предположи, че става дума за Делян Пеевски.

По израза на Янева Бойко наредил „да я приключват“. Мъжкият глас в разговорите допълва: „Цецо натиска яко“, а Янева се съгласява: „На 100 процента.“ Вероятният Цецо е Цветан Цветанов, по онова време депутат и втори човек в ГЕРБ. Разговорът хвърля подозрения, че той също оказва натиск върху представители на съдебната власт.

И главният прокурор Цацаров се е срещал с Янева по нейна молба за евентуалното й отстраняване и я е успокоил, казал, че ще „завоалира“ нейните нарушения, признал, че Борисов го натиска да я „опраска“.

Членове на ВСС обсъждат свои действия с премиера Борисов и др. представители на изпълнителната и законодателната власт. Двамата, „които държат Съвета и около тях са лобитата, са Митко и Ясен“ – тоест това са членовете на тогавашния ВСС Димитър Узунов и Ясен Тодоров.

Румяна Ченалова

Двете съдийки коментират и тайните служби в България. Янева казва: „Службите са си на ДПС. И т’ва им е последната…“ Ченалова допълва: „Последният бастион…“ Янева обяснява, че затова Борисов не иска да ги пипа.

Самият Борисов коментира разговорите така: „Две каки си говорят.“ Набляга на факта, че тези записи са незаконни. Към омаловажаване прибягва в коментарите си по случая и тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров.

По-късно Румяна Ченалова потвърждава достоверността на записите:

„За мен няма никакво съмнение, че крайният прицел на авторите на този сценарий е фигурата на премиера Бойко Борисов. Някой има интерес той да бъде пакетиран с главния прокурор и за да бъде по-пикантна историята, тази манджа трябва да бъде поръсена с добре познатия лют пипер „Делян Пеевски“, твърди тя.

Премиерът Бойко Борисов прави нов коментар на заседание на МС. Пред министрите обяснява, че не искал да ги „опраска“, а да ги издигне.

„Сега да видим дали, като предлагам издигането им, ще спрат да ме замесват в техните домашни разговори. Да прочета утре примерно: „Бойко иска да ме издигне, а... Москов иска да ме събори.“ Шегувам се.... След като не са „гнили ябълки“, както ги нарекоха, да ги предложим, за да се издигнат в Европа. Може да мирнат“, казва Борисов по време на правителственото заседание в края на ноември 2015 г.

Нови „сезони“ на сериала „Двете каки“ има и през 2016 г., и през 2017 г.

Продължава шокиращият разказ за злоупотреба с влияние, секс срещу държавни постове или друг тип облаги, навиците на премиера в интимните отношения.

Сред многото скандални твърдения на записите се чува, че премиерът е свързан с покупка на къща в Барселона за своя интимна приятелка.

Думите на съдия Янева са цитирани от испанското издание El Periodico в статия за разследване на испанската антикорупционна прокуратура и каталунската полиция за пране на пари  – 5 милиона евро за луксозна къща и магазин в Барселона. Споменава се и името на Борисов.

Това са някои от големите компроматни скандали, които открехват вратата към политическия даркнет.

Скандалните разкрития за тъмната страна на партийно-политико-съдебно-икономически зависимости обикновено приключват без резултат.

Много по-широк отзвук може да има например един имотен скандал – както и илюстрира случаят „Апартаментгейт“.

Всички проверки досега са напълно формални и са се въртели около това кой е направил тези записи, дали са автентични, кой е извършил престъпление с незаконни записи, има ли някакво нарушение от страна на службите или не. Но не е разследвано това, което разкриват те, а краят е предизвестен.

Тук е необходимо да се направи разграничение между компромата и изтичането на важна информация.

Класическият компромат може да цели разфокусиране на вниманието от друг по-сериозен проблем.

Той изпраща ясно послание – тип предупреждение към определен адресат, – след което продължава или спира в зависимост от това доколко е прието посланието.

Подбудите на онези, които вадят компромати, не са в името на „разкриване на истината“.

Те са начин за разчистване на сметки.

Компроматите не са гейтове, те не водят до качествена промяна в системата.

В България обаче за съжаление тежки разкрития успешно се приравняват и следват съдбата на „малки мръсни тайни“.

И заглъхват, захлупени от следващия скандал.

---

Този материал е публикуван в списание "Клуб Z" през август 2020 г. Още материали от същия автор може да прочетете тук.