Article_top

Преди дни мнозинството в парламента прие промяна в закона за референдумите. Тя бе гласувана в преходните и заключителни разпоредби на Изборния кодекс. И според новите текстове на допитване до народа ще подлежат и теми, които са от компетентността на Велико народно събрание (ВНС) - тоест засягат конституционни въпроси. Досега имаше забрана за това. 
Предложението дойде изненадващо от ВМРО и мина с гласовете на ГЕРБ и предложилите го "патриоти". По тази важна тема Клуб Z се обърна към проф. Янаки Стоилов, ръководител на катедра "Теория и история на държавата и правото" в СУ. Той член на разширеното ръководство на БСП и един от авторите на действащия закон за референдумите. 

Г-н Стоилов, какво означава да отпадане забраната в закона за референдумите всенародно допитване да се провежда по въпроси от компетенциите на ВНС?

Не е уместно такава съществена промяна да се прави през преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс. Тя е достатъчно важна, за да бъде предмет на самостоятелно обсъждане. Така че тя няма общо с това, което се обсъжда в съдържанието на приетите промени.

Тази промяна е направена между първо и второ четене. Дори от формална гледна точка не спазва изискването на конституцията законите да бъдат приемани на две четения. 

И най-важното по същество – по този начин се променя характерът на референдума. Това е в някаква степен демагогски подход с референдума. Защото по българското законодателство референдумите имат решаващо значение. След като резултатът от тях е положителен, органът, който трябва да приведе в сила решение – най-често Народното събрание, е длъжен да се съобрази с волята на гражданите. 

Докато в този случай референдумът се превръща в някаква консултативна форма. Колкото и голям брой граждани да са се произнесли по определен въпрос, това не променя конституционно предвидения ред за промени, описан в глава 9 на конституцията. 

Има ли и друга опасност?

Да. Един такъв референдум може да се превърне в средство за заобикаляне на конституционния ред за извършване на най-важните промени. Тъй като те стават именно през Велико народно събрание. У нас е приет този междинен модел, който изисква в действащия парламент да се приемат очертаните рамки на евентуалната конституционна промяна. Този парламент да се разпусне и да бъдат проведени избори, с което да се даде възможност гражданите да оценят идеите, предложенията на различните формации. И това да се отрази в избора на Велико народно събрание, което вече да разполага с компетентността да приема решения по тези най-важни въпроси. 

Бихте ли повторили какви са големите опасности, които крие една подобна промяна?

Те засягат най-съществените въпроси на конституционното устройство и принципите на организация на държавата, основните права на гражданите, самия ред за промяна на конституцията. Затова аз очаквам президентът да наложи вето освен върху редица от промените в Изборния кодекс, но и тази промяна. Така че тя да бъде върната в парламента за повторно обсъждане. В краен случай, ако се събере мнозинство за подкрепа на спомената промяна, има възможности тя да бъде атакувана и до Конституционния съд. 

Имате ли обяснение защо се предлагат такива съществени промени чрез инструмента на референдумите? Първоначалният вариант на ГЕРБ за проект за нова конституция не засягаше сферата на всенародното допитване. И впоследствие припознаха идеите на "патриотите" и исканията им за референдуми по няколко теми.

Те лансираха популистки свои предложения за референдуми. Може би така разчитат да привлекат определено обществено внимание. Вероятно да се комбинират парламентарни или други избори с провеждане на референдум и така да се повиши и степента на подкрепа за политическите формации, които ги предлагат. Това е едно заиграване с част от избирателите и търсене на възможности да съберат необходимите гласове, за да влязат в следващ парламент. 

Докъде ще стигнат тези усилия на управляващото мнозинство в посока да се променя конституцията?

Трудно е да правя някакви прогнози за формирането на мнозинство в този парламент. Много от тези мнозинства са търговски, те не са резултат от последователни усилия. Достатъчно е да видим как позициите на по-малките парламентарни групи се променят в рамките не на седмици, дни, а дори на едно-две пленарни заседания. Първо заявяват отрицателна позиция, после добавят своите гласове.

Подобни конюнктурни политици и формации трудно могат да бъдат прогнозирани. Затова и едва ли ще продължат да оказват някакво влияние в политическия живот след предстоящи избори. 

Това е някакъв компенсаторен ход на идеята на ГЕРБ за стартиране на процедура за приемане нова конституция, която не можа да събере в началния си момент необходимите гласове. Надявам се парламентът да не доведе страната до такъв конституционен и държавен хаос. Затова и позицията ни на Националния съвет (на БСП, бел. ред.) бе категорична срещу опитите за заиграване с конституцията, отклоняване от вниманието на най-съществените социално-икономически проблеми и печелене на време.

 
Янаки Стоилов. Снимка БГНЕС

Преди дни мнозинството в парламента прие промяна в закона за референдумите. Тя бе гласувана в преходните и заключителни разпоредби на Изборния кодекс. И според новите текстове на допитване до народа ще подлежат и теми, които са от компетентността на Велико народно събрание (ВНС) - тоест засягат конституционни въпроси. Досега имаше забрана за това. 
Предложението дойде изненадващо от ВМРО и мина с гласовете на ГЕРБ и предложилите го "патриоти". По тази важна тема Клуб Z се обърна към проф. Янаки Стоилов, ръководител на катедра "Теория и история на държавата и правото" в СУ. Той член на разширеното ръководство на БСП и един от авторите на действащия закон за референдумите. 

Г-н Стоилов, какво означава да отпадане забраната в закона за референдумите всенародно допитване да се провежда по въпроси от компетенциите на ВНС?

Не е уместно такава съществена промяна да се прави през преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс. Тя е достатъчно важна, за да бъде предмет на самостоятелно обсъждане. Така че тя няма общо с това, което се обсъжда в съдържанието на приетите промени.

Тази промяна е направена между първо и второ четене. Дори от формална гледна точка не спазва изискването на конституцията законите да бъдат приемани на две четения. 

И най-важното по същество – по този начин се променя характерът на референдума. Това е в някаква степен демагогски подход с референдума. Защото по българското законодателство референдумите имат решаващо значение. След като резултатът от тях е положителен, органът, който трябва да приведе в сила решение – най-често Народното събрание, е длъжен да се съобрази с волята на гражданите. 

Докато в този случай референдумът се превръща в някаква консултативна форма. Колкото и голям брой граждани да са се произнесли по определен въпрос, това не променя конституционно предвидения ред за промени, описан в глава 9 на конституцията. 

Има ли и друга опасност?

Да. Един такъв референдум може да се превърне в средство за заобикаляне на конституционния ред за извършване на най-важните промени. Тъй като те стават именно през Велико народно събрание. У нас е приет този междинен модел, който изисква в действащия парламент да се приемат очертаните рамки на евентуалната конституционна промяна. Този парламент да се разпусне и да бъдат проведени избори, с което да се даде възможност гражданите да оценят идеите, предложенията на различните формации. И това да се отрази в избора на Велико народно събрание, което вече да разполага с компетентността да приема решения по тези най-важни въпроси. 

Бихте ли повторили какви са големите опасности, които крие една подобна промяна?

Те засягат най-съществените въпроси на конституционното устройство и принципите на организация на държавата, основните права на гражданите, самия ред за промяна на конституцията. Затова аз очаквам президентът да наложи вето освен върху редица от промените в Изборния кодекс, но и тази промяна. Така че тя да бъде върната в парламента за повторно обсъждане. В краен случай, ако се събере мнозинство за подкрепа на спомената промяна, има възможности тя да бъде атакувана и до Конституционния съд. 

Имате ли обяснение защо се предлагат такива съществени промени чрез инструмента на референдумите? Първоначалният вариант на ГЕРБ за проект за нова конституция не засягаше сферата на всенародното допитване. И впоследствие припознаха идеите на "патриотите" и исканията им за референдуми по няколко теми.

Те лансираха популистки свои предложения за референдуми. Може би така разчитат да привлекат определено обществено внимание. Вероятно да се комбинират парламентарни или други избори с провеждане на референдум и така да се повиши и степента на подкрепа за политическите формации, които ги предлагат. Това е едно заиграване с част от избирателите и търсене на възможности да съберат необходимите гласове, за да влязат в следващ парламент. 

Докъде ще стигнат тези усилия на управляващото мнозинство в посока да се променя конституцията?

Трудно е да правя някакви прогнози за формирането на мнозинство в този парламент. Много от тези мнозинства са търговски, те не са резултат от последователни усилия. Достатъчно е да видим как позициите на по-малките парламентарни групи се променят в рамките не на седмици, дни, а дори на едно-две пленарни заседания. Първо заявяват отрицателна позиция, после добавят своите гласове.

Подобни конюнктурни политици и формации трудно могат да бъдат прогнозирани. Затова и едва ли ще продължат да оказват някакво влияние в политическия живот след предстоящи избори. 

Това е някакъв компенсаторен ход на идеята на ГЕРБ за стартиране на процедура за приемане нова конституция, която не можа да събере в началния си момент необходимите гласове. Надявам се парламентът да не доведе страната до такъв конституционен и държавен хаос. Затова и позицията ни на Националния съвет (на БСП, бел. ред.) бе категорична срещу опитите за заиграване с конституцията, отклоняване от вниманието на най-съществените социално-икономически проблеми и печелене на време.

Коментари

Хм

Пропорционалните избори бранят люпилнята на корумпирани елити! За референдумите е същото. А снимката е на един от корумпирани елити!

по https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9040401
Бойко е калинка Зависим's picture
Бойко е калинка...
Мутриционери

ДС опростачи робите

Референдумите доказаха, че всяка глупост може да събере достатъчно гласували за да се реализира при нужда от статуквото. Видяхме и 3-те глупости на Трифонов как се сдобиха с Да-та след едно чалга концертче за нахъсване на простолюдието в центъра - Мажоритарни, задължително гласуване, левче субсидии - сега Тиквата може да се оправдае с този референдум ако сметне за нужно и никой няма да може да му каже нищо. Доколкото знам сега се опитват да прокарат мажоритарните избори, бяха гласували субсидиите да са левче и бизнесът да финансира партиите, наказваха ни и със заличаване на избирателните ни права ако не гасуваме 3 пъти.. Сега същият този Трифонов е издигнат от социолозите като заместител на Тиква.

Видяхме и как АЕЦ Беляне макар и след референдум още е на дневен ред.

С разиграващите се все още около милион мъртви души всичко може да се раелизира при интерес.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?