Доскоро се считаше, че "неръждаваемата" стомана - всъщност по-издръжлива на оксидация благодарение на хрома в нея - е сравнително модерно изобретение. Сплавите от хром и желязо влизат в употреба през XIX век. Ново откритие обаче сочи, че още през XI век от Новата ера персийците са ползвали хром в стоманата си.

Археолози от британския университет UCL са установили следи от хром в тигели (керамични и метални съдове), открити в Чахак, днешен южен Иран, разказва Gizmodo.

Разбира се, древната "неръждавейка" няма същото съдържание на издръжливата към оксидация съвременна инокс стомана.

"Тази конкретна стомана, правена в Чахак, съдържа между 1% до 2% хром и 2% фосфор", обяснява Рахил Алипур, водещ автор на изследването. 

Съвременната неръждаема стомана се счита за такава, когато има поне 10,5% хром, а реално повечето стомани са с над 13%. Дори съвременната "неръждавейка" може да ръждяса.

Но има и друг вид съвременна стомана, която съдържа малко хром - инструменталната, която може да е само с 5-6% хром. Това позволява по-лесно закаляване до по-висока твърдост.

Друг важен елемент е високото съдържание на фосфор, което говори за по-малка якост на стоманата, но е бил нужен за сваляне на . За това подвърждават и средновековни персийски ръкописи от региона, като "Сборника за познаване на скъпоценните камъни" на Абу Рейхан ал-Бируни, учен-енциклопедист, известен като "баща на геодезията".

Ал-Бируни записва рецепта за стомана, в която се съдържа мистериозна съставка - "русакхтаж", букв. "горилка", което според изследователите е именно хромен пясък.

През Средновековието Чахак е бил голям център за производство на стомана, единственото място в този период в Персия, където се е произвеждала стомана в тигели, за времето си изключително ефективен метод. 

Любопитно е, че следи от точно такава стомана се откриват и в други ръкописи от периода, които описват много скъпи остриета, продавани в Чахак, чиято цена обаче паднала бързо, тъй като били доста крехки. Това означава, че персите вероятно са експериментирали с изработката на мечове и дълги остриета, за които подобна стомана не е подходяща, тъй като този тип оръжия изискват висока якост и гъвкавост. За друг тип инструменти обаче - длета, къси ножове, рендета -тя би била изключително добър избор, особено спрямо алтернативите през XI век.