Даниел Фройнд е депутат в Европейския парламент от Групата на Зелените. Германският политик е съпредседател на смесената парламентарна група за борба срещу корупцията и член на Комисията по бюджетен контрол. На 22 септември той се включи в протестите в София, след като преди това се беше срещнал с редица политици, активисти и експерти в страната. Срещна се с Център за мониторинг на правосъдието, инициатива "Правосъдие за всеки", Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи и програма "Достъп до информация". В началото на август тази година осем неправителствени организации с дейност в сферата на правосъдието, сред които гореизброените, изпратиха писмо до Европейския парламент, в което описват политическа корупция, липсата на резултати в борбата с нея и превръщането на цели институции в инструменти за репресия.

Антикорупционната интергрупа се състои от 129 евродепутати и е надпартийно обединение, което има за цел да адресира проблеми, свързани с корупцията в Евросъюза. Фройнд взе участие и в деня на обявеното Трето велико народно въстание, като държа реч от трибуната пред фонтана на президентството.

Интервю с него за "Дойче веле" взе Александър Детев. Препечатваме го без съкращения.

Господин Фройнд, прекарахте три дни в България. Какво чухте и видяхте?

Говорих с много активисти, политици и журналисти. Говорих и с отговорен служител в едно министерство и от всички тях чух все едно и също: до какъв размер е стигнала корупцията. За мен беше особено важно да разбера как този факт се отразява на Европейския съюз, къде пропадат европейските пари и как се злоупотребява с тях, за да се укрепи властта на един корумпиран елит. Явно става точно обратното на онова, което се очаква от тези средства, които всъщност би трябвало да подкрепят българите за постигане на икономическо развитие и да финансират трансформацията към една по-устойчива икономика.

Казвате, че сте говорили с държавен служител. Какво научихте от този разговор?

Той ми разкри конкретните механизми, по които функционира корупцията. Как държавни търгове се организират, така че фирмите, които са предварително избрани, винаги да печелят. И как държавните служители са принудени да правят онова, което се иска от тях. Разказа ми например, че значителен дял от възнагражденията в държавния сектор се получава от бонуси, чрез които може да се контролира дали служителите правят точно това, което се иска от тях. Или как се подкопава съществуващият контрол на ОЛАФ.

С тази информация от София отлитате към Брюксел и Берлин. Какво ще направите, за да запознаете колегите си и европейската общественост с нея?

Първата стъпка е да разкажа всичко това на представители на медиите, преди всичко на тези в Германия. На 5 октомври в Европейския парламент ще имаме пленарна сесия за ситуацията в България. Преди нея ще се проведат много разговори и дискусии вътре в нашата фракция. Да имаш преки впечатления е нещо много хубаво, но ние ще проследим много конкретно всеки един случай, който ни беше назован тук, в София.

Какво се говори за България в Брюксел и в Германия? Запозната ли е Европа с българските проблеми?

До известна степен. Истинските последици от тези проблеми не са известни, също и на мен. А аз следя ситуацията. Чрез смесената работна група за борба срещу корупцията ние редовно разговаряме с граждански организации от цяла Европа, включително и България, но все пак бях много изненадан да чуя на място от толкова много хора колко е зле ситуацията.

Посетихте наскоро Унгария. Къде виждате приликите и разликите между ситуацията там и в България?

В началото на годината бях и в Чехия, за да се запозная отблизо с конфликтите на интереси на Андрей Бабиш. Виждаме, че във все повече държави има систематичен проблем с употребата на европейските средства. Гарантирането на правовите принципи и основните ценности, борбата срещу корупцията и медийната свобода трябва да станат онези фундаментални предпоставки, от които зависи получаването на европейски пари. България е поредният пример за недостатъците, които трябва да коригираме. Има редица паралели между България и Унгария, когато става въпрос за корупция и медийна свобода. Но бих казал, че в Унгария разграждането на демокрацията и правовата държава е много по-напреднало, отколкото в България. А това показва още по-ясно, че е нужна по-ранна намеса - още преди ситуацията да излезе извън контрол.

Протестиращите в България критикуват Европейската народна партия и преди всичко германските ХДС и ХСС, че си затварят очите пред корупцията в България. Смятате ли, че имат право, и ако да, забелязва ли се промяна в поведението им през последните седмици и месеци?

Пожелавам си ХДС и ХСС да приемат ситуацията по-сериозно. През последните месеци, макар и предпазливо, гласовете в Европейската народна партия по отношение на върховенството на закона стават по-силни. За съжаление обаче те са особено сдържани, когато става въпрос за партия, която членува в ЕНП. От години вече съществува ситуацията с Унгария, но в ЕНП не са в състояние да изключат унгарската “Фидес” от фракцията. И виждаме абсолютно същите рефлекси по отношение на България, където Манфред Вебер и Ангела Меркел бранят Бойко Борисов. Ние сме един съюз на приятелски държави, но би трябвало да е възможно да се упражнява открита критика, когато нещо не върви както трябва. И, ако е нужно, да се увеличи натискът, за да се стигне до промяна. Не бива да се толерират корупцията и посегателствата над правовите принципи заради теснопартийни интереси.

Включихте се в протестите на 22 септември. Какво ви изненада най-много?

Намирам за положително това, че тези протести обхващат широки и различни слоеве на обществото - без значение от политически и партийни пристрастия. Също и това, че хората не са изгубили надеждите си в Европейския съюз. Те не се надяват ЕС да разреши всички проблеми в България, но очакват оттам поне подкрепа, за да бъде ограничена корупцията.