Един от най-големите български синдикати - КНСБ, продължава своя натиск за тотална промяна на данъчната система в страната и то точно преди старта на разговорите по новата данъчна рамка за 2021 г. Днес синдикатът организира специален форум по темата, на който гостува и председателката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. 

Основните искания - КНСБ иска въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата (МРЗ) за страната; въвеждане на 15 процента данък върху доходите на физическите лица; въвеждане на 15 на сто данък върху доходите на юридическите лица, както и намаляване на общата ставка на ДДС на 15 процента.

Според лидера на организацията Пламен Димитров, цитиран от БТА днес, данъчната система трябва да бъде ревизирана, защото в момента е несправедлива, а именно усещането за несправедливост било основната причина за общественото недоволство в момента. 

Организацията за пореден път изреди куп показатели, които според тях показват, че данъчната система, така както е конструирана у нас, прави едно - да увеличава неравенствата. Коефициентът на Джини, който измерва неравенствата, мина 40 процента, като няма друга държава в ЕС с подобно равнище, каза Пламен Димитров. Разликата в доходите между най-богатия и най-бедния дял на населението е над 8 пъти. В петте процента най-богати българи има концентрация на 23 милиарда лева ресурс, има все по-обедняваща средна класа, допълни Димитров.

"КНСБ не предлага увеличение на данъците, предлагаме по-справедливо преразпределение на данъците, никой работещ българин няма да пострада", продължи той днес своето изложение. 

От КНСБ са изчислили, че ако основните искания на синдиката бъдат приети, държавният бюджет ще загуби около 4,67 млрд. лв., но, от друга страна, щяло да се създаде възможност за генериране на други около 4 млрд. лв. от въвеждането на допълнителни данъци, които са предложили като алтернатива на очакваните загуби. 

По този начин нетният отрицателен ефект върху държавния бюджет ще бъде приблизително 600 млн. лв.

[[nid:101353]]

Сметките на синдиката показват, че ако хората получават 1000 лв. работна заплата, ще разполагат с допълнителни 652 лв. на година в резултат от въвеждането на промените, които предлагат в прякото облагане на техните доходи.

Освен това, по линия на косвеното облагане, разходите на хората ще намалеят средно с 334 лв. на година в резултат на промените, които КНСБ предлага в ДДС. Така общата допълнителна сума, с която ще разполагат те на година ще бъде 986 лв. Това до голяма степен може да се разглежда и като 13-та заплата, смятат от КНСБ.

"Ако вашето домакинство се състои от двама души, които получават по 1000 лв. работна заплата, то допълнителната сума, с която ще разполага на година, ще бъде 1972 лв.", посочват синдикалните експерти.

Според изчисленията на КНСБ всички хора, които получават доходи до 2500 лв., ще спечелят по линия на промените в прякото облагане. Макар данъкът да се вдига от 10 на сто на 15 на сто, разполагаемите средства ще бъдат повече заради ефекта от въвеждането на необлагаем минимум.

Всички хора, които получават доходи над 2500 лв., ще загубят по линия на промените в прякото облагане, но ще спечелят по линия на промените в косвеното облагане. Така, например, ако получавате 3000 лв. работна заплата, ще платите 382 лв. повече данък върху доходите на годишна база, но ще разполагате с поне 900 лв. повече за потребление по линия на промяната в косвените данъци. 

По този начин крайният кумулативен ефект върху хората с високи доходи ще бъде отново положителен, смятат от КНСБ. Около 100 000 са работещите българи със заплати над 3000 лева, посочиха от КНСБ.

Отговорът на властта 

Той пък дойде от председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова. Накратко - тя приветства започването на подобен разговор, но изглежда не особено убедена в идеите на синдиката. Според нея подходът за ревизия на цялата система е по-правилен, особено като се има предвид, че има гласове за промяна само на отделни начисления. 

"Трябва да се надгради този дебат и с останалите данъци, защото ние имаме имуществени данъци, които също са сериозен елемент в данъчното облагане и система", посочи още Менда Стоянова.

Тя определи дискусията като навременна, защото преди избори е времето, в което трябва всяка партия да каже на избирателите своята визия за данъчна политика и как по-нататък ще води изобщо икономическата политика.

Менда Стоянова посочи, че целите на КНСБ са усещане за справедливост в данъчната система, но по думите й не е ясно дали тази цел ще бъде постигната с предложенията за промени на синдиката. 

"Аз съм скептично настроена, че това, което предлагат ще доведе до по-голяма справедливост за работещите и неработещите хора, но за мен е важно да се направи сериозен анализ на това как подобни предложения биха повлияли върху приходната част на бюджета, защото бюджетните приходи гарантират бюджетните разходи", посочи председателката на бюджетната комисия.

По думите на Менда Стоянова много по-често дискусията в обществото се води именно за бюджетните разходи и за това кои от тях трябва да бъдат увеличени. Чрез тях се осъществяват основни политики на всяка една държава, но в нашия бюджет немалка част от нашите разходи са насочени и към неработещи - пенсионери, болни, бедни хора, допълни тя и отбеляза разходите за социално подпомагане.

"Дискусията е важна, но трябва да се пренесе и в обществото, включително и с ефектите, които се очакват от нея, защото промяната на една данъчна система , освен политическа воля на една партия след избори, изисква и приемане от цялото общество, защото данъците се събират и плащат доброволно", обобщи депутатката от ГЕРБ.