Председателката на парламента Цвета Караянчева в събота беше на поредица от срещи с актива и симпатизанти на ГЕРБ, част от тях в Лом. Тя направи впечатление с интересната си реплика за метрото, магистралите и кой може да ги ползва и кой да ходи пеш.

Една от снимките показва Караянчева, която държи партийно слово, а фонът зад нея е повече от впечатляващ. Той, оказва се, е натоварен с интересна и важна история. Което прави композицията още по-любопитна. 

 
"Площад Славейков" разказва за завесата, как е изработена и какво изобразява:
Един от най-интересните артефакти от историята на българския театър се съхранява в музея на град Лом. През 1910 г. на сцената на читалище „Постоянство 1856“ е вдигната за пръв път завеса, изработена по специална технология от известния виенски художник и декоратор Адолф Квап, завършил театрална декорация в Миланската художествена академия, дългогодишен декоратор на Петербургските императорски театри. На завесата са изобразени четирите сценични изкуства – музика, драма, трагедия и комедия, представени с алегорични човешки фигури. Първото вдигане на специално изработената завеса е било за премиерата на пиесата „Иванко, убиецът на Асеня” от Васил Друмев.

Адолф Квап по това време усърдно работел в България. С негови декори може да се похвали и театърът в Кюстендил, читалището в Тетевен, читалището в Свищов, където неговата завеса функционира и до днес.

След проведени конкурси, настоятелството на читалището в Лом решава да възложи на Квап да изработи пълно театрално оборудване, което ще се ползва с години напред. За направата на цялостния декор майсторът е спазарен да бъде възнаграден с хонорар от 8 хил. лева, или повече от 8% от стойността на сградата на читалището, за построяването на което били дадени 97 703 лева, сочат документите.

Художникът имал и друго изискване. Докато работел върху произведението си, той искал всеки ден да му носят бира от местната фабрика на братята Малотин и Хозман. Междувременно създава още много сценични декорации под формата на архитектурни елементи, пейзажи, градски площад, планини, гори и др. Изкусната работа на майстора създавала илюзия за обемност, переспектива и дълбочина. Квап изработва и механични имитатори на природни шумове за по-голяма реалистичност в представленията – гръмотевици, дъжд, вятър и др.

Завесата на Квап, която е сред изключително ценните реликви на българския театър, е била открита преди години изоставена в склад и навита на руло. Била е повредена, но в момента вече е реставрирана и изложена в градския музей. Нейно копие се спуска на сцената на читалището в крайдунавския град.

Читалището в Лом е едно от първите читалища на територията на България. През 1848 г. младият ломски учител Кръстьо Пишурка подрежда в една от класните стаи всичките си книги, учебници и списания и обявява мястото за „читалище”. През същата година е основано Ломското гражданско дружество „Развитие” (1848 г. ), което започва да поддържа читалището, а през 1909 г. то се сдобива със собствена сграда.

Именно в Лом се ражда българският театър – Кръстьо Пишурка поставя на 12 ноември 1856 г. пиесата „Многострадалната Геновева”, на която е режисьор и изпълнител на главната роля. Точно месец по-късно е и втората премиера – „Велизариевата опера”, пригодена от Ангелаки Войнович, съмишленик и другар на Пишурка, по операта „Велизарий” от Доницети. Това е първото музикално-драматично представление в България. Музикалното изпълнение е било дело на малък оркестър, скрит зад завеса.