Целогодишен контрол, повече практика и взискателност от страна на университетските преподаватели към студентите. Такива очаквания залага образователният министър Красимир Вълчев. Той отново спомена, че част от тези изисквания са заложени и в приетите вече промени в Закона за висшето образование. 

"Свърши времето на занижените изисквания в университетите, вече няма да има масовизация на студенти и ключовият фактор ще бъде качеството на обучение", коментира от Варна Вълчев. 

Според него висшите учебни заведения трябва да направят бакалавърските си програми мултидисциплинарни, защото професиите на бъдещето ще изискват по-широк комплекс от умения. А преподавателите да накарат студентите да учат целегодишно, а не само по време на сесия или между два изпита. 

По думите му българските преподаватели били добри, но трябва да бъдат по-взискателни, а обучението да стане с повече практическа насоченост.

Вълчев уточни, че от изпълнението на новите изисквания ще зависи и възнаграждението на ректорите. То вече няма да се формира само от тяхната преценка или чувството им за благоприличие. Тяхна отговорност е какво и как се учи в съответния университет, свързаността с други висши училища, как се инвестира в млади преподаватели и се развива научната дейност, обясни министърът. 

За повишаване на заплатите на академичния състав на университетите правителството обеща, че ще отпусне за следващата година 50 милиона лева. Миналият месец стана известно, че при публикуването на имуществените декларации на висшите държавни служители ректорът на Югозападния университет проф. Борислав Юруков е получил 191 000 лв. данъчна основа от трудови доходи за 2019 г., което прави по около 16 000 лв. на месец.

Впоследствие той отрече да е получавал такава заплата и заяви, че тя е била в размер на 4800 лв.

Вълчев отново повтори, че трябва да се мисли и в посока оптимизацията на най-ниските заплати в системата на висшето образование, за да бъдат привлечени млади преподаватели.

Много от университетите поддържат губещи магистърски програми, самоцелни бакалавърски специалности, ниска норма на преподавателска работа, което трябва да бъде променено, допълни още министърът. 

За системата на средното образование Вълчев посочи, че най-голямо отпадане от училище има при децата след 7 клас. Ако в шести за седми клас 500 деца не продължават обучението си, след 7 клас броят им се увеличава на 1500-2000, обясни министърът. 

По думите му това е причината за налагането на механизма за съвместна работа за връщане на учениците в клас, макар че тази година заради пандемията работата ще е малко по-затруднена. 

Проблемът е, че лесно връщаме и записваме децата, но трудно ги задържаме в училище, защото тяхната ангажираност с образователния процес е много ниска, каза Вълчев. Министърът допълни, че не се предвижда цялостно преминаване на училищната система в електронна среда.