България е най-зле след Полша и Унгария според показателите на огласения вчера доклад на Еврокомисията за върховенството на закона в страните членки на ЕС.

Това пише „Пилитико“, който разделя държавите на пет категории. България единствена попада в групата „Най-зле сред останалите“.

„Всички сме грешни“ - такова послание отправя ЕК в доклада, пише изданието.

Неизбежно се набиват на очи огромните разлики в стандартите и практиките в различните страни. Става дума за 4 основни стълба – независимостта на съдебната система, свободата на медиите, мерките срщу корупцията и взаимозависимостта и взаимоограничаването на властите, или т.нар. спирачки и баланси.

Ето и петте категории според „Политико“.

1. Авторитарни страни – Унгария и Полша

И двете страни отдавна са на нож с Брюксел заради отстъпления по отношение на демокрацията. Докладите за тях са най-малко изненадващи. ЕК изразява безпокойство за плурализма в медиите и системното бездействие в преследването на корупцията по високите етажи в Унгария. Комисията има сериозни притеснения за върховенството на закона и най-вече за независимостта на съдебната система в Полша.

2. Най-зле сред останалите – България

България има слаби показатели в оценките на ЕК заради незавършени реформи, ниско обществено доверие в институциите за борба с корупцията, нападения срещу журналисти и безпокойство за отчетност на съдиите.

Същевременно обаче докладът игнорира по-голямата политическа картина за това как олигархичната мафия е превзела държавните институции в страната. Документът премълчава постоянно увеличаващите се свидетелства за злоупотребата с еврофондове, която е движеща сила на повсеместната корупция, твърди „Политико“.

3. Борещи се да изплуват – Хърватия, Малта, Румъния и Словакия

Докладите за тези 4 страни показват усилия за справяне с дългогодишни проблеми. Остават обаче сериозни предизвикателства.

Според ЕК съдебната система в Хърватия е отбелязала напредък в наваксването на изоставането си и подобряването на електронната комуникация в съдилищата. Тя обаче все още страда от сериозен недостиг на ефективност и качество. Нивото на възприемането на независимостта на правосъдието в страната остава сред най-ниските в ЕС.

Комисията отбелязва скорошния напредък на Малта в извършването на значителни реформи. Но все още няма последователни присъди за корупция на високо ниво. Медиите продължават да будят безпокойство.

ЕК признава усилията на Словакия в реформите. Но има и безпокойство относно способността на институциите в страната да подвеждат под отговорност за корупция.

Румъния има да свърши още доста работа. Там продължават да се прилагат „противоречиви мерки с отрицателен ефект върху независимостта на съдебната система“. Няма достатъчно заведени дела и присъди за корупция по високите етажи.

4. Проблемните южняци – Испания, Италия и Гърция

В Испания продължава политическата криза около Общия съдебен съвет, който наблюдава правосъдието в страната и гарантира независимостта на съдилищата и магистратите. Безпокойство предизвиква новият закон за обществената сигурност, за който се твърди, че ограничава свободата на информация и на изразяване.

Проблемът на Италия е политическата независимост на медиите. Липсва ефективен механизъм за предотвратяването на конфликти на интереси. Макар властите в Рим да са засилили борбата с корупцията и да са ускорили съдебните процедури, ефективността на репресивните мерки продължава да бъде спъвана от прекалено дългите юридически процедури.

Слабото място на правосъдието в Гърция са неговото качество и ефективността му. Освен това граждански сдружения, действащи в сферата на миграцията, се оплакват, че намалява пространството за тяхната дейност.

5. Най-добрите сред останалите

Дори в страни, където не са идентифицирани сериозни и системни предизвикателства пред върховенството на закона, има някои проблеми – от финансирането на партиите в Дания до липсата на достатъчно ресурси за съдебно преследване за корупция в Люксембург.

ЕК, изглежда, не се притеснява за общото състояние на върховенството на закона в по-голямата част от Западна Европа, отбелязва „Политико“.