Настоящата седмица дава повод за размисли. Три взаимосвързани събития затвърждават резултатите от широката коалиция с фасада ГЕРБ-Патриоти и скрита, но всесилна сърцевина в лицето на ДПС.

На първо място, излезе докладът за върховенството на правото на Европейската комисия. Заключенията в него, макар и с мек дипломатичен тон, установяват трайни и неприятни дефицити на управлението тук, а и в редица държави на Изток от Стария Запад. Посрещането му у нас с веселост и почести от коалиционното мнозинство наподобява гротескна церемония по пренасяне на тленните останки на българската демокрация.  Това само е доказателство, че ако искаме реална промяна, ще трябва да се справим с трудностите на терен предимно сами, а помощта отвън може да бъде само повод да си свършим работата както трябва.

На второ място, в деня на доклада някак изненадващо разбрахме от брифинга на министър Ахладова, министър на правосъдието все пак, за отправено запитване от Народното събрание към Венецианската комисия с искане за коментар по проекта на конституция на ГЕРБ. Като че ли не им стигна общественото възмущение на множество юристи по повече от несъстоятелната им чернова? Но друго е същественото – без уважение към действащия основен закон си позволяват да предлагат друг. Без обществена подкрепа си позволяват да налагат неубедителния си проект, а липсата на подкрепа напомня тоталитарно насилие. За да бъдат приети за легитимни законите трябва да бъдат приемани като общи решения от гражданите, иначе голата им валидност не значи нищо. След като няма кой да напише грамотен от правна страна Закон за изменение на действащата Конституция, при отчитане на многогодишните и конкретни препоръки с ясно подчертани слабости, поне фасадното мнозинство да бе намерило смелост да съобщи за намеренията си. Оставяме настрана колко е абсурдно всяко година България да изпраща нелепи питания до Венецианската комисия – миналата година проекта на Кирилов за отстраняване на главния прокурор, тази година нещо по-солидно и  още по-нелепо. А после се чудим защо докладът на ЕК е критичен и говори за „недемократичен законодателен процес” в Народното събрание.

Третият и най-съществен елемент е унизителното прегласуване на измененията в Закона за съдебната власт, които президентът Радев опита да спре, налагайки вето. Без парламентарен дебат, в който да бъдат поне обсъдени мотивите на президентството, а аргументи за оборването им няма, уж опозиционерите от ДПС и коалиционерите от ГЕРБ- Патриоти приеха предложенията на Хамид Хамид. С тях отново се утвърждават кариерните бонуси за членовете на Висшия съдебен съвет – тези от тях, които доволно провеждат политическото влияние и натиск върху независимата по Конституция съдебна власт.

Това ни дава възможност да повторим отново как близо 11 години ГЕРБ утвърждават върховенството на правото:

Първоначалният замисъл на Закона за съдебната власт от 2007 г. е след изтичане на мандата на членовете на ВСС те да се връщат на работа там, откъдето са дошли. Бил си окръжен съдия или прокурор в Габрово - отиваш отново там.

С появата на ГЕРБ на парламентарната сцена през 2011 г. законът се променя двусмислено – след изтичане на мандата на членовете на ВСС, те се връщат на работа в съда или прокуратурата на длъжност не по-ниска от заеманата преди избора. А това вече дава възможност, ако си бил примерен и послушен във вземането на решения (изборът на Владимира Янева за шеф на Софийски градски съд от 2012 г. е тест за това), от окръжния съд в Габрово да отидеш в съда във Варна например. Законът изглежда като да те пази от понижение, а всъщност е форма на поощрение.

През 2016 г. нещата почти си идват на мястото – законът се връща към замисъла от 2007 г. – откъдето дошъл, там и отишъл. Но през 2017 г. предстои избор на председател на Върховния административен съд и тогавашното и настоящо мнозинство отново укрепват съдебната независимост като отново приемат системата бонус-глас в устройствения съдебен закон. Така членовете на ВСС, на които именно малко след избора им изтича мандата, получават възможността да се върнат на длъжността заемана преди избора, или на равна по степен длъжност. По този начин с равна по степен длъжност могат да си останат в София на удобни позиции в по-ниско натоварените съдилища. А за председател на ВАС бе избран правилният кандидат.

И ето, годината е 2019-та, изборът на Гешев за главен прокурор тогава тъкмо предстои. Историята се повтаря – познатото мнозинство взима законодателната инициатива в свои ръце. Вижданията им стигат дотам, че членовете на съдебния съвет, след изтичане на мандата им, трябва да бъдат “назначени на заеманата преди избора длъжност, на равна по степен длъжност или на длъжност с една степен по-висока”. Така послушните към партийните централи без обективно оценяване на професионални и нравствени качества взимат едната степен по-високо, а за защитавалите принципи и съдебна независимост остават длъжностите преди избора. Към настоящия момент този текст е предмет на разглеждане от Конституционния съд  с искане за обявяване на противоконституционност. При неговото изменение обаче делото се прекратява, а съдът ще трябва да бъде сезиран отново. 

Но идват избори, а скритите и явни управляващи искат да подчертаят, че послушанието в съдебната власт се възнаграждава, а принципните позиции биват строго наказвани. Настоящият състав на ВСС има само още две години от мандата си, но по същество, с изключение на няколко от членовете си, е една повече вредна и по-малко безполезна публична синекурия за отдих на близо 15-20 лица и прилежащата им администрация от над 100 души. А това можем да променим ние, българските граждани, защото политиците ни не ги избират още външни лица, макар и да е ясно, че ги подкрепят по един или друг начин с доклади или без тях.

Институт за пазарна икономика