Ще освободи ли предсрочно президентския пост Румен Радев, ще прави ли партия, ще участва ли и под каква форма на идващите парламентарни избори? Има ли амбиция за втори мандат, или иска да се настани в сградата на „Дондуков“ 1? Тези въпроси се търкалят в мъгла от всевъзможни спекулации. 

Още повече че в тази обострена политическа обстановка мнозина припознават Радев за алтернатива на Бойко Борисов. Той поддържа относително висок персонален рейтинг - говори опозиционно - антибойковски, усилва реториката на площада – използва думи като „мафия“, „контрабандисти“ и т.н. А глупавата акция на прокуратурата в сградата на президентската институция превърна Радев и екипа му в жертви. 

Всичко това носи електорални дивиденти с активен потенциал, който няма как да не разширява зениците на политическите инженери. Дори и на тези, които все не успяват да намерят лична реализация, а кабинетите на „Дондуков“ 2 им се струват все по-тесни и амбицията им подхранва политическия им тестостерон. 

Ако Радев обаче послуша шаманите, които му навиват пружината да оглави партия, това ще бъде неговият фатален политически ход. 

Той спечели одобрение, защото е различен от „онези“ в парламента и в изпълнителната власт. В публичното пространство Радев се опитва да се позиционира като опозиция и на опозицията. Той можеше да бъде обикновен фигурант, защото по конституция няма кой знае колко правомощия. Но още от първия ден, в който влезе в „Дондуков“ 2, ГЕРБ сами го превърнаха в свой основен спаринг партньор. А той с удоволствие прие тази роля. 

Щом обаче даде заявка, че иска да поеме поход към властта със свой политически проект, има реална опасност да бъде припознат за един от тези, които днес са заливани с протестни попръжни.  

Партийното строителство би лишило Радев и от известния медиен комфорт, с който се ползва като президент – дори и да не е отразяван позитивно навсякъде, той получава огромно внимание като представител на институцията, която оглавява. 

Изказвания на крак от села и паланки, обръщения към народа, които влизат задължително в ефира на обществените медии и се отразяват в националните телевизии, право да налага вето, да организира публични дискусии, да свиква Консултативния съвет по национална сигурност, възможност да се среща в представители на чуждестранните дипломатически мисии, да има достъп до доклади на специалните служби, да ползва обществения имунитет на президентството – всичко това ще загуби Румен Радев.

Идеята за президентска партия ще катастрофира и заради подредената вече шахматна дъска. На нея фигурите са заели местата си. Вижда се кои са представителите на статуквото, управляващи, опозиция и кои ще са антисистемните играчи като Слави Трифонов, „Възраждане“ и т.н. 

Една партия на Румен Радев би минала и през трупа на БСП. Още повече че партийното строителство изисква особени умения. Кой ще се заеме с тази задача? Георги Първанов имаше не само партиен опит, но и до него бе Румен Петков, за да създадат АБВ.

За тези четири години Радев направи поредица от погрешни решения в избора на съветници, не успя да изгради конкурентен екип около себе си. Бориха се няколко лобита – на военните, на „Позитано“ 20, на потискани дълги години социалисти, а и на съпругата на президента. Той смени двама началници на политическия си кабинет, усеща се сериозна липса на авторитети около Радев, които да имат силно присъствие в публичните дискусии по важни обществени теми. Институцията няма говорител, който да флиртува с ресорните журналисти, медийното лоби е рехаво. 

И не на последно място. Предсрочното освобождаване на президентския пост би възбудило детските мечти на един партиен лидер, който изглежда все по-безпомощен да управлява държавата.  

Президентските избори винаги са били функция на парламентарните. Особено в тази турбулентна политическа обстановка, коронапандемия с неизвестни последици и основателни притеснения за сериозна икономическа криза. В такива ситуации си личат политическите играчи, които гледат в перспектива, а не следват температурата на личните си амбиции.