Преговорите с Македония навлизат в решителната си фаза. А българското правителство като че ли не е много наясно какво трябва да прави.

Вярно, България е в много по-сложна ситуация от тази на Гърция. За гърците Македония е и винаги е била просто политика. Те имат да се разберат с нея само и единствено за античната история, която няма пряка възка със съвременните реалности.

За нас Македония е българска земя, а македонците са българи, заради които сме извършвали както големи геройства, така и големи глупости. Общата ни история е по-съвременна и е много по-трудно да си я поделим. За разлика от гърците ние не сме в положение да поставяме ултиматуми.

Ако Гърция спре Македония за ЕС, това едва ли ще е голям проблем за гръцкото общество. Докато ако България направи нещо подобно, у нас доволни ще бъдат само русофилите. В нашето отношение към Македония би трябвало да се придържаме към следните няколко принципа:

1. България спира Македония за ЕС не съществува за нас като вариант. Крайно време е пишман патриотите от ВМРО - една организация, която в периода между двете световни войни е чисто и просто терористична и причинява много зулуми на България - да бъдат озаптени, за да не причинят още един голям зулум. Подобно действие на българското правителство би било подигравка към всички велики българи, които почитаме като национални герои, а за някои от тях спорим с македонците. 

2. Нашият национален интерес е Македония да влезе в ЕС възможно най-скоро. Така, благодарение на ЕС, ще започнем да реализираме и другата половина от националния ни идеал. Между Дунав и Бяло море вече няма граници. Време е да паднат границите между Охрид и Черно море, а след това, когато Сърбия влезе в ЕС, и между Ниш и Черно море. Така българското етническо землище поне ще бъде без вътрешни граници, след като няма как да се обособи в рамките на една държава.

3. По историческите спорове вече има напредък, който не трябва да се неглижира. В Македония се съгласиха да не закачат българските средновековни царе. Що се отнася до историята от времето на османското владичество насам, то въпросът тук е по-сложен. Но дори и по тази тема имаме напредък. В Македония вече не протестират, когато ние заявяваме, че Гоце Делчев е българин. Дори напротив - признават, че имаме основания за това. Бихме могли на политическо ниво да си затворим очите за техните твърдения, че е македонец. Още повече че между българин и македонец по времето на Гоце Делчев няма разлика според историческата истина и нашите собствени разбирания. Политиката си е политика, науката си е наука. Политиката, за разлика от науката, предполага гъвкавост.

Нищо не пречи да почитаме Гоце Делчев заедно. Нищо не пречи да почитаме заедно с македонците Илинденското въстание, а после сами да си отбелязваме и Преображенското въстание. Ако на политическо ниво си затворим очите заради българския национален интерес, това не означава да си ги затваряме изобщо. Просто и двете страни трябва да уважават своите виждания. И да не допускат споровете за миналото да пречат на настоящето и бъдещето.

4. Най-важното за нас са македонските учебници по история. Гоце Делчев може да е македонец, но българите няма как да са диваци, варвари, фашисти и т.н. Бихме могли да поставим въпроса в техните учебници да бъдат включени и зверствата, извършени от Белград, докато е обръщал македонците в "прави сърби". Видни български учени и интелектуалци излязоха с позиция, че македонската нация не се е формирала само и единствено благодарение на югославския държавен терор. Подобна теза е срамна, и по-важното - невярна, особено за периода преди Втората световна война. По темата за учебниците по история би трябвало да сме твърди и неотстъпчиви. Още повече че това е напълно в съзвучие с европейските принципи.

5. Бихме могли да сме малко по-отстъпчиви по отношение на т.нар. македонски език. На политическо ниво няма заплаха след македонския език да се появи румелийски, добруджански и т.н. Поне това вече е решено с огромни усилия и грамадни жертви. А учените, разбира се, би трябвало да продължат да се придържат към научната истина и да я популяризират.

6. Още отсега трябва да води активна политика на сближаване с Македония - културно, икономическо, всякакво. Само чрез подобно сближение можем да се надяваме, че спорните въпроси лека-полека ще отпаднат. В общественото пространство вече се появиха предложения за изграждане на магистрала между София и Скопие, която да се нарича "Гоце Делчев". Това е пътят. Общата история трябва да ни събира, а не да ни разделя.

 

*Официалното название е Северна Македония. То е задължително в междудържавните отношения. Но не е задължително за медийни коментари и анализи.