„Да мълчим пред децата си за секса. Да наречем вагината „срамни части”, което намеква, че се срамуваме, че я притежаваме. Да твърдим убедено, че има неподходящи чувства и ненормални емоции. Да им набием в главичките хубаво, че ако си позволят неща, които не одобряваме, ще ги отхвърлим, разлюбим, изхвърлим и отречем.“

Така звучи хорът на възмутените, в който соловата партия се изпълнява от ВМРО. Този път поводът е илюстрирана книжка със заглавие „В като вагина”, предназначена за момичета в тийнейджърска възраст, но и за техните майки – безценно улеснение за трудния разговор за променящото се тяло, напъпващата сексуалност и поведението на жената в съвременния свят.

Консервативното и все още силно патриархално българско общество няма нужда от много убеждения и аргументи, за да приеме почти еднозначно, че това е „срамна книга за срамни неща”. Това същото общество вече натрупа опит в разпердушинването на Истанбулската конвенция, Закона за детето и всякакви „либерастки” инициативи. Затова беше достатъчно ВМРО да пусне духа от бутилката с няколко подбрани снимки и техният млад член Кристиян Шкварек да публикува няколко манипулативни изречения от типа:

„От вчера българските деца могат да „се насладят“ безплатно на новия продукт на прогресивната пропаганда: „В като вагина“.

Ще забележите, че политическата пропаганда се прокарва задължително и винаги под прикритието на нещо консенсусно добро – в случая уж образование за тялото. Скоро десетки фондации в страната ще започнат да разпространяват книжката на децата, ще я споделят онлайн и ще я вкарват в училищата. (…) Това е норма в редица заразени с прогресивизъм общества и ще стане норма и за вашите деца и внуци, ако не намерите гръбнака да застанете открито и безпардонно срещу му”.

Прословутата „заплаха срещу децата“ този път изникна като четиво, не като вагони с невръстни, пътуващи към Норвегия. „Скривайте телата“ е повикът този път. Не казвайте на момичетата, че имат вагина, може да решат, че това е нещо хубаво. Може да си въобразят, че са равни на момчетата. Може да си помислят, че имат право да се отстояват като жени. Да приемат чувствата си и да ги защитават. Какъв ужас!

Основната вълна от възмущение звучи така: „Как някой ще позволи на детето ми да се чувства по неразрешен от мен начин?”. Противниците на „В като вагина” смятат, че единствените оторизирани да говорят с децата по темата за женската анатомия, секса и половата идентичност са родителите. Много от възмутените родители всъщност искат да имат право да мълчат пред децата си за тези неща. Нищо, че България заедно с Румъния е на първо място по нежелана бременност на деца на възраст между 14 и 19 години.

Тази ретроградност се самооправдава с морални устои. Възпалената тълпа припомня старите ценности. И влиза с двата крака в също толкова старата народна поговорка: „Който гледа надолу, мисли за голо”. Лицемерната защита на приличието се случва в общество, което отглежда децата си с бой и забрани. Това също се брои за „изконна ценност”. Кристиян Шкварек от ВМРО стига и по-далеч. В апологията си срещу книгата, издадена от „Fine Acts“, той казва:

„Не е живяло по-привилегировано същество от съвременната, градска, бяла жена“.

И така, между другото, очертава нова фронтова линия – белият млад мъж заявява, че смята жените за несправедливо толерирани. Посланието е толкова директно, че звучи като обявяване на война, легитимира позицията на мъжката доминация, страха, че мъжете вече не са солта на земята. Вероятно точно оттам идва и посланието, което Шкварек обещава да включи в книжка, наречена „М като мъж”:

- Националистическото движение е нещо мъжко, добро и полезно. Момчетата трябва да стават националисти отрано.

- Има само два пола и те носят напълно естествено и правилно отредени социални роли.

- Водещата роля на мъжа в еволюцията е да брани семейство, земя и народ. Днес те в Европа са застрашени от ислямската миграция.

- Основни „мъжки права“ днес са потъпквани, като свободното притежание на оръжие, употребата му за защита на дома и семейството, публичното говорене срещу ислямизацията и прогресивизма, и други. „Консервативното движение“ се бори за тези права“.

Две десетилетия след началото на 21. век тук, в България, се връщаме 100 години назад. Борбата за женското равноправие очевидно трябва да започне от нулата. Проблемът е, че възмутената тълпа включва и жени, които настояват да бъдат дискриминирани. Очевидно искат това и за дъщерите си.

Проблемът започва още с думата „вагина“ в заглавието. По съвсем обяснима причина „пенис“ в българската разговорна реч се приема като напълно нормална, дори изискана дума. „Вагина“ обаче все още носи срамна конотация. Дори в речта женските органи са по-прикрити от мъжките. За вагина има само жаргонни съответствия, които са изключително обидни, при това доста повече от трибуквените съответствия на мъжкия полов орган. Да притежаваш вагина е по-срамно според българския разговорен език, отколкото да притежаваш пенис.

Тази езикова неравнопоставеност се отразява на мисленето в огромна степен. Време е да се наложи, възприеме и употребява спокойно думата „вагина“ – тя не е нещо повече от наименование на анатомичен орган, като сърце или мозък. Като пенис или фалос.

Но възпалената тълпа има проблем с това, защото тази речева промяна ще освободи момиченцата още в детството им. Ще ги накара, растейки, да се усетят равнопоставени на момченцата. И ще повярват, че са също толкова важни. И тогава властта на консервативните родители и консервативните партии няма да е толкова могъща, няма да е всесилна.

Възпалената тълпа не е чела книгата. Майките, изплашени за невинността на децата си, не познават собствените си тела. Жените, които са били възпитавани чрез забрани, не смеят да покажат истинските си емоции. Мъжете, които вярват в своето превъзходство, не могат да позволят на жените и дъщерите си да обикнат телата си, защото тогава ще е трудно да ги притежават безусловно.

Трудно ми е да повярвам, че това се случва днес, когато целият свят осъзнава нуждата от реабилитация на женското начало. Неясно защо консервативните ценности на българите започват да приличат на тези в мюсюлманските държави, срещу които иначе същата възпалена тълпа крещи с омраза. Парадокс, който няма друго обяснение, освен липсата на здрав разум у мнозина и страх, че децата им ще живеят в един по-добър свят, в който не полът и сексът ще определят живота им.

Площад Слаявейков