Представители на независимия културен сектор в България поискаха в писмо до вицепремиера Томислав Дончев секторът да бъде включен в Плана за възстановяване и развитие на България.

В писмото се твърди, че загубите на културния сектор заради пандемията от COVID-19, са приблизително 16,8 млн. лева, а възстановяването на „самата тъкан на обществото“ е свързано с „един витален, качествен, достъпен за всички и обвързан с европейските процеси културен живот“.

Настоява се за инвестиции за създаване на културно съдържание, за насърчаване на публично-частните партньорства в сектора, за реформи, свързани със статута на независимите артисти и за равнопоставеност на културния живот във всички части на страната.

Писмото е пуснато като петиция в интернет от режисьорката Гергана Димитрова и към 19 часа в понеделник, тя вече бе подкрепена от над 300 организации и граждани.

Пълния текст на писмото вижте тук:

До г-н Томислав Дончев
Заместник-министър председател
На Република България

Отн: Мястото на културата в Плана за възстановяване и развитие на България

Уважаеми г-н Министър,

Като представители на независимия сектор в културата се обръщаме към Вас, очаквайки активна подкрепа за включване на сектора “Kултура” в Плана за възстановяване и развитие на България.

 Минималните загуби за културния сектор в страната, вследствие на пандемията, се изчисляват на 16,8 млн.лева ( данните са на база онлайн анкета проведена в независим културен сектор в периода 22-24.03.2020, в анкетата са взели участие 496 души, от които 68% са физически лица, а 32% са представляващи организации в сектора). Освен финансовите загуби и изгубените работни места, наблюдаваме допълнително цялостно разклащане на и без това нереформирания и крехък български културен сектор. Отвъд цифрите и статистиката, пандемията доведе - и ще продължи да води - до дълбоки социални преобразувания, до промени в самата тъкан на обществото. Възстановяването от пандемията, но и бъдещото развитие на България и на Европа във всички сфери на живота, е свързано с един витален, качествен, достъпен за всички и обвързан с европейските процеси културен живот. В този смисъл, темата култура не може да остане настрана от стратегическите инвестиции в развитие, възможност за каквито предлага Плана за възстановяване.

На 17 септември Европейският парламент гласува с изключително мнозинство (598 гласа “за") Резолюция 2020/2708 за “Културното възстановяване на Европа”, подкрепена от всички най-големи групи в ЕП. Резолюцията пледира за включването на културата и културните индустрии на водещо място в усилията по възстановяване в Европа с цел създаване на “по-устойчиви на сътресения културни екосистеми” и създаване на културни политики, “обвързани с предизвикателствата на обществото и с прехода към зелена и дигитална икономика”

Конкретно, тя призовава правителствата на страните членки да отделят за култура минимум 2% от средствата, предвидени по Recovery and Resilience Facility (RRF). Франция вече направи именно това, отделяйки 2 милиарда евро за култура от общо 100-те милиарда в своя France Relance план. Много други европейски страни, включително Германия, обмислят да последват този пример.  В условията на де факто намаляващия процент за култура и образование в общоевропейския бюджет, ролята и отговорността на националните правителства нараства!

Общите постановки на Резолюцията са валидни и в български контекст. Но като представители на сектора, се обединихме около няколко приоритетни сфери, които са ключови за развитието на културата. Категорични сме, че инвестициите във физическа инфраструктура - сами по себе си важни, нямат място в Плана за възстановяване.

Ето и в най-общ смисъл темите и хоризонталните приоритети, които виждаме като свързани с развитието:

1. Пълноценно интегриране на българската културна сцена в европейски контекст чрез инвестиции в създаване на българско качествено и конвертируемо в ЕС  културно съдържание и в механизми за “износ”, но и за достъп на публиките във всички областни градове до съвременно европейско съдържание. Свързано с това - насърчаване на трансгранични колаборации и копродукции, образование на публиките, дигитализация и осъвременяване на техническата база на произвеждащите конкурентно съдържание;

2. Насърчаване на партньорства както в България (вкл. публично-частни), така и международни. чрез реформи, обмен на иновации и ноу хау;

3. Създаване на условия за заетост в сферата на изкуствата и културата, вкл. чрез реформи по отношение на статута на независимите артисти, повишаване на квалификацията;

4. Реформаторски инициативи за осигуряване на равнопоставеност - както по отношение на културния живот в различни части на страната (децентрализация, полицентризъм), така и по отношение на  достъп до ресурси и инфраструктура за различни по статут организации в полето на културата.

Имаме готовност да започнем да работим по изготвянето на предложения за инвестиционни проекти за Плана, които да обслужват изпълнението на тези ключови за българската култура приоритети.

Представители на независимия културен сектор