"100% сигурни европейски пари няма. За да ги получим, да ги инвестираме, да има резултат, България първо трябва да представи план, той да бъде одобрен, след това настоящото правителство, следващите правителства, ако някой не се справя както трябва, може да не ги получи докрай. Финансирането зависи от това, което правим всеки ден, как си вършим работата."

Това обясни вицепремиерът Томислав Дончев пред Нова тв в разговор за това трябва ли страната ни да е "доволна" от предварителните разчети за финансиране и за новия програмен период до 2027 г., и за средствата, които могат да бъдат отпуснати по двата нови финансови механизма на Европа - този за справедлив преход, който е част от Зелената сделка, и този за възстановяване от кризата, предизвикана от пандемията. За страната ни по вторите два механизма се предвиждат 1,2 и 6,2 млрд. лв., по-голямата част от които безвъзмездни. 

Вицепремиерът обясни и дали критерият "върховенство на закона", имиджът на страните от ЕС и политическата ситуация в тях могат да доведат до спиране на финансиране. Обяснението му, след като сам заяви, че е сред 77-те процента европейски граждани, които настояват върховенството на закона да е критерии при разпределението на средствата, звучи така: 

"Имиджовите проблеми, това е образът на България, не са добра новина. България започна членството си в ЕС като "лошото момче" или "лошото момиче" на Европа. В момента има системен опит пак да влезем в този образ, което на мен не ми харесва. Използването на евпорейското финансиране, в това число и неговото ограничаване, е описано в европейското законодателство.  Европейски пари се спират, когато контролната система в дадена страна не работи. Когато има нарушения, но те не са засечени от одиторите, от българските служби, а системата е продължила да финансира там, където има проблеми и грешки. Това в последните години не се случва. Контролната система на България работи."

Върховенството на закона - да, има подобни текстове, това не е нещо ново. Не знам защо мислите, че това е постижение на последната година или месеци. Това е тема от поне 5 години. Позицията на България винаги е била, че върховенството на закона трябва да е критерий за отпускане на европейско финансиране. Как ще давате европейски пари в държава, на която не ѝ работи съдебната система?

Големият проблем не на българско, а на европейско ниво е, че до момента, въпреки всичките политически разговори, никой не е разработил критерии какво означава в дадена държава да има върховенство на закона или да няма. Включително службите на ЕК, всички останали администрации не можаха да сведат това добро пожелание до конкретен механизъм."

На настоятелните въпроси може ли все пак - заради това, че няма ясни критерии, пари за България да бъдат спрени на база на неясни, Дончев отговори: "Европейско финансиране не може да бъде спирано, не може да бъде ограничавано вследствие на политически крамоли и скандали. За това има правила".

Дискусията "пари срещу върховенство на закона" е в ход в европейските институции. В началото на октомври предложението осигуряването на средства от бюджета на ЕС да бъде съобразено със състоянието на върховенството на закона в държавите членки бе прието от Европарламента. На една от срещите на върха преди това обаче текстовете бяха смекчени - според информациите тогава по инициатива и на Унгария, и на премиера ѝ Виктор Орбан. Бойко Борисов бе покрепил въвеждането на критерия "върховенство на закона". ЕК на свой ред представи първия си обобщен доклад за всички страни в ЕС по темата. Самият механизъм за мониторинг обаче все още се изработва. 

За плана на България за финансиране от двата споменати фонда Дончев каза, че по него се  работи от лятото, а крайният срок за представяне и одобрение е април 2021 г.. По думите му логиката била - колкото по-рано е одобрен планът на държавите от ЕК, толкова по-рано те могат да се възползват от финансиране. Затова амбицията на страната ни била да е готова по-рано - през януари, за да започнат инвестициите в средата на 2021 г., най-късно.

По повод критиките към властта, че план публично никой не е виждал, че няма обсъждания, нито проект на документ, Дончев репликира, че това не е вярно, "диалогът вече тече". Според него по-важно е обаче да има диалог с браншовете и експертите, не толкова с политиците. За успех на плана - 70% от капацитета на финансиране трябва да е договорен през 2021-2022 г. Периодът на използване по този фонд е по-къс - до 2025 г., обясни още той. 

По думите му приоритети ще имат образованието и иновациите, енергийната ефективност, в това число в индустцията, където показателите на България са далеч от европейските, в напояване и др.

"Предизборни пари? Това може да е политическа щета."

Попитан за критиките, че в последните месеци правителството обещава и раздава пари като обвиненията са, че това става предизборно с цел печелене на дивиденти, вицепремиерът отговори, че няма обещания, а реално изпълнение. И добави:

"Нито пандемията си е отишла, нито президвикателствата към икономиката са изчезнали. Заради това, че приближават избори, правителството трябва да спре да помага на тези, които са пострадали ли? Не съм убеден доколко тези мерки носят позитиви или политическа щета",  каза още той. 

Дончев коментира и въвеждането на маски на открито, които от утре стават задължителни за всички:

"Във времена на нестабилност рискове има всякакви, всяка тема да получава политически нюанси. Но нито една от мерките не е измислена от политиците - те са пледложени от експертите, а политикът - министър или друг, е имал смелостта да ги приложи."