Искам да благодаря на България - важен съюзник, за нейния принос към сигурността на алианса. Това каза заместник генералният секретар на НАТО Мирча Джоана, който се включи от Брюксел в конференцията "Да подготвим НАТО и съюзниците за бъдещите предизвикателства", която се излъчва онлайн, съобщи БТА.

България е важен съюзник, имате конкретен принос към мисиите в Афганистан, Косово и Ирак, каза Джоана и благодари и за лидерството и усилията в Черноморския регион. България е неделима част от мисията по "еър полисинг" и с инвестирането в нови изтребители Ф-16 ще повишите значително способностите си, каза заместник генералният секретар, който приветства и ангажимента за отбранителни разходи предвид целта от 2 процента от БВП.

Главната задача на НАТО по време на пандемията е да подсигурим здравната криза да не се превърне в криза на сигурността, каза Мирча Джоана. Той посочи, че е направено нужното за безопасността на силите, както и за поддържането на оперативната готовност и на мисиите и операциите на алианса. Джоана каза също, че през октомври и ноември съюзниците Албания, Черна гора и Република Северна Македония ще получат респиратори за 1,5 млн. евро от фонда на алианса за отговор на пандемията.

Както винаги НАТО се адаптира и подготвя за предизвикателствата, изправени пред нея. А сме изправени пред много, посочи Джоана като открои тероризма, нестабилността в Западните Балкани, действия на Русия в Черноморския регион и по Източния фланг на алианса, конфликта в Нагорни Карабах, протестите в Беларус. Заместник генералният секретар посочи и ролята на бързо развиващите се технологии за променящия се пейзаж на сигурността. Джоана посочи, че през историята на пакта, той предимно е доминирал технологичната надпревара, но сега това господство се оспорва от други страни като Русия и Китай, държави, които не споделят същите ценности, и развиват нови технологии. Ключово важно е съюзниците да удвоят усилията си, за да запазят технологичното си предимство, отбеляза Джоана, който също така изтъкна оперативната съвместимост, която, по думите му, никога не е била по-важна. Трябва да сме сигурни, че не създаваме непреодолима технологична пропаст между съюзниците, добави той, като обясни, че стандартите в организацията са това да няма 30 отделни нации, а един обединен съюз.

Джоана специално акцентира на възхода на Китай и върху внимателната преценка на отношенията с азиатската страна. Той изброи и други предизвикателства, като добави, че е възможно да има и задаващи се такива, които все още не виждаме, както настоящата пандемия. Той открои и сериозността на климатичните промени.

Трябва да се уверим, че алиансът ни е подготвен за несигурно бъдеще, посочи Мирча Джоана и добави, че затова генералният секретар Столтенберг ръководи процеса "НАТО 2030", насочен към бъдещето на организацията. Изправени сме пред много комплексни и трудни предизвикателства. Никоя нация, без значение колко е силна, не може да се изправи пред тях сама. Но в това е и красотата на алианса - никой от нас не е сам, заяви Мирча Джоана, който подчерта общите ценности на съюзниците.

Заместник генералният секретар отговори и на въпроси, сред които за единството на НАТО, както и дали задължителната военна служба има място в модерните армии. Джоана припомни, че през времето на съществуването на пакта е имало и разногласия, но чрез диалог се намира път напред. Няма едно решение за всички в алианса, участващите страни са различни, с различна история и традиции, моделите могат да са различни, отговори той на въпроса за задължителна служба.

Предизвикателствата днес са по-многобройни, непредсказуеми и комплексни, откогато и да било в историята на НАТО, каза заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов на форума. Те са както конвенционални, така и неконвенционални, военните и невоенните заплахи се припокриват помежду си и често се смесват. Свидетели сме на съществена промяна в самото определение за сигурност, продължаващата пандемия и икономическите и финансовите й последици очевидно ще оказват по-нататъшно влияние върху начина ни на живот и функциониране на отбранителните ни системи, заяви Запрянов. Новите технологии играят все по важна роля, прогресивна, но в същото време са лесно достъпни до нестандартни участници и терористични организации, които могат по много лесен начин да нанесат много по-големи вреди. Виждаме и как Русия увеличава военното си присъствие в непосредствена близост до границите ни и допринася значително за влошаване на средата за сигурност в Черноморския регион, отбеляза Запрянов.

Той също така посочи, че напрежението в Източното средиземноморие между две страни членки на НАТО и наши съседи също предизвиква загриженост, преди всичко за сплотеността на алианса. Запрянов също заяви, че не трябва да се допуска здравната криза да премине в криза на отбраната и сигурността, като напомни, че трябва да се вземат правилните решения, предвид и процедурата по дефиниране на бюджета на страната ни за следващата година.

Председателят на парламентарната Комисия по отбрана Константин Попов акцентира, че тъкмо сега е важно да се чуят възможно най-широк кръг становища и позиции, които да бъдат част от решенията, които ще се взимат по предизвикателства като кризата с коронавируса и въобще за бъдещия свят.

Конференцията е организирана от Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров", Софийския форум за сигурност, департамента по Публична дипломация на НАТО и Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, с подкрепата на Министерството на отбраната и фондацията "Конрад Аденауер". В нея се включиха също заместник-министърът на външните работи Петко Дойков и заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Цанко Стойков, както и редица експерти.