Остава по-малко от седмица до президентските избори в САЩ. Затова не е нужно дори да поглеждаме календарите. Достатъчно е да видим плътно сгъстената програма на кандидат-президентите. Те неуморно кръстосват страната, за да спечелят гласа на шофьора на камион от Пенсилвания и на католичката от кубински произход от Флорида, които може да се окажат ключови за победата на 3 ноември.

Общият брой гласове няма никакво значение - този горчив урок научиха кандидатите на демократите Ал Гор (2000 г.) и Хилари Клинтън (2016 г.). Важна е надпреварата във всеки отделен щат.

Гласуването протича в един тур във всичките 50 щата и окръг Колумбия. Всеки от тях носи определен брой гласове на електори от избирателната колегия. За да спечели изборите, кандидатът трябва да получи абсолютно мнозинство от 270 от 538-те гласа на електорите.

Ако поговорите със случаен минувач пред "Медисън Скуер Гардън" или разпитате поклоник от Обединената методистка църква в Алабама за това кой и защо трябва да спечели президентските избори в САЩ, ще чуете напълно несъвместими възгледи. 

Това е последица от вековната борба за надмощие между Демократическата и Републиканската партия. Те претърпяват дълбоки ценностни метаморфози, но противопоставянето винаги е било устойчиво.

То остава все така ожесточено и на президентските избори през 2020 г. 

"Сини" vs. "червени" щати - в исторически план

В исторически план политическото противопоставяне на Америка следва разделението на фронта на Гражданската война. След края ѝ Републиканската партия запазва контрола върху Севера, докато Демократическата партия се барикадира в южните щати, след като приема поредица от расистки закони, за да ограничи избирателния потенциал на чернокожите.

Успехите на движението за социални права през 60-те години и огромният ръст на населението от малцинствени групи през последните 50 години променят демографския състав на американските избиратели. Това провокира радикално разместване на политическите пластове в Америка.

Демократите се обръщат на 180 градуса и се опитват да привлекат в партията тези, които само допреди няколко години са потискали (малко по-рано и линчували). През 1968 г. пък Ричард Никсън дава старт на "Южната стратегия" - опит на републиканците да спечелят подкрепата на разочарования бял южняк, често като подклаждат ненавист на расова основа.

За кратко време двете партии разменят местата си: Демократическата партия забива флага си в индустриалния Север, докато партията на Линкълн превзема Юга. (Географски погледнато, републиканците запазват контрол над северни щати като Монтана, Уайоминг и Айдахо, но те са слабо населени, не разполагат с много делегати и не оказват реален ефект върху президентските избори).

Непредсказуемите "лилави" щати

Да се извършват предизборни сондажи за президентски избори в Ню Йорк или Алабама е сред най-излишните форми на пилеене на време и ресурси. Резултатът е предизвестен - демократите ще спечелят първия, републиканците - втория.

Между "сините" и "червените" щати е установен еквилибриум, който в много редки случаи е нарушаван. Благодарение на него обикновено след изборите се получава така, че поне една от камарите е доминирана от представители на опозицията, които ограничават действията на президента.

Истинската борба е за малкото на брой "лилави" щати, които често скачат от единия лагер в другия и където всяка бюлетина е от значение.

Христоматийният пример за "лилав" щат е Флорида. Победителят прибира всичките 29 електори (повече имат само Калифорния - 55 и Тексас - 38). От 1928 г. насам жителите на Флорида винаги са гласували в полза на окончателния победител с изключение на изборите през 1960 и 1992 г.

"Лилавите" щати са пословично трудни за предсказване. През 2016 г. "Хъфингън пост" стана за смях, след като прогнозира 98,2 процента шанс за победа на Хилъри Клинтън. Демократката обаче загуби в Пенсилвания, Мичиган, Уисконсин и Флорида - те сформират "Голямата четворка" на "лилавите" щати заради огромния относителен брой делегати, който разпределят (общо 75 през 2020 г.).

В книгата си "Какво се случи" Клинтън обвинява Русия, Бърни Сандърс и тогавашния шеф на ФБР Джеймс Коуми за загубата си. Много по-вероятна причина е, че за разлика от Тръмп тя високомерно реши да ограничи митингите в седмиците преди изборите.

Така става, когато не вземаш под внимание шофьора на камион от Пенсилвания.

Байдън има 88 процента шанс да победи на изборите

Но Байдън не допусна тази грешка. Докато Тръмп се лекуваше от COVID-19 той посети ключови "лилави" щати, а само през миналата седмица Барак Обама на два пъти участва на митинг във Флорида. 

Според почти всички проучвания на президентските избори Байдън води пред Тръмп. На места с 14 процента, другаде с 5 на сто. Възможно ли е обаче да се повтори кошмарът за демократите от 2016 г., когато преднината не се пренесе в официалните резултати?

Когато става въпрос за точни прогнози, няма по-добър в това отношение от уебсайта FiveThirtyEight ("538" - кръстен на общия брой електори), който събира и анализира качествените предизборни анкети. Той се прослави с изключително правилната преценка на президентските избори през 2008 и 2012 г., на които не позна победителя в само един щат.

Докато повечето статистици омаловажиха шанса на Тръмп за победа през 2016 г., експертите от "538" дадоха 71 процента вероятност за триумф на Клинтън. В последния си анализ преди вота те отбелязаха, че демократката стремително губи подкрепа във Флорида и Пенсилвания и изрично подчертаха, че в някои региони изследванията, на които базират прогозите си, може да се окажат неточни. Така и се случи.

Но през 2020 г. "538" дава на Байдън 88 процента шанс за победа в национален мащаб. На сайта на агенцията е представена интерактивна карта, с която може да проверите до колко везните се накланят в полза на републиканеца или демократа, ако предварително отбележите победа за един от тях в даден щат.

В интервю за Ей Би Си основателят на "538" Нейт Силвър извежда на преден план две групи от по три щата: Флорида, Аризона, Северна Каролина (от т.нар. Слънчев пояс) и Пенсилвания, Мичиган, Уисконсин (от Средния запад).

Резултатите от изборите при първата група ще научим скоро след като затворят урните на 3 ноември. Ако Байдън спечели Флорида или Северна Каролина, тогава шансът да спечели нараства до 99 процента, а ако грабне Аризона - 98 процента.

По-интересно става, ако Тръмп спечели Флорида. В такъв случай вероятността за победа на Байдън пада до 70 процента. Ако републиканецът грабне и трите щата, тогава той излиза начело с 57 процента.

Според изчисленията на "538" Байдън води с малка преднина във Флорида, Аризона и Северна Каролинано разликата между двамата и в трите щата влиза в рамките на статистическата грешка.

Ако Тръмп ги спечели, има вероятност той да бъде обявен за временен победител на 3 ноември. Спасителният пояс на Байдън ще бъдат гласовете, пристигнали по пощата в Пенсилвания, МичиганУисконсин, които може да се броят дни, дори седмици. Ако демократът ги спечели, тогава шансът му да стане президент става 94 процента, и то в случай че преди това Тръмп е победил във Флорида, Аризона и Северна Каролина.

В Мичиган и Уисконсин Байдън води с над 8 процента, така че едва ли може да очакваме изненади.

Тръмп може да пробие в Пенсилвания, където преднината на бившия вицепрезидент спадна от 7,3 процента на 11 октомври до 5,1 на сто 17 дни по-късно.

Ако обаче се откажем от това да възпяваме представянето на републиканеца на предишните избори, ще може ясно да видим, че пътят му към победата през 2020 г. е трудно достижим и изпълнен с много условности. 

Тръмп трябва да се надява на чудо.

Идва ли краят на ерата "Тръмп"?

По данни на "Файненшъл таймс" в края на октомври президентът е приоритизирал митингите в Средния запад. На 26 октомври той проведе цели три митинга в Пенсилвания. 

В същото време Джо Байдън и Камала Харис решиха, наред с "лилавите щати", да обърнат по-сериозно внимание на Джорджия1 и Айова - два традиционно републикански щата, които също са на кантар.

Кандидатката за вицепрезидент на демократите дори посети Тексас заради високия брой предварително изпратени бюлетини (традиционно демократите гласуват много повече по пощата, докато републиканците предпочитат да се явят пред урните на изборния ден).

Предстои да разберем доколко този риск ще бъде оправдан.

Проблемите за републиканците вероятно няма да се ограничат до президентските избори - на 3 ноември ще се проведат избори за всичките 435 места от Камарата на представителите и за 33 позиции в Сената от общо 100. 

По данни на "538" демократите имат около 98 процента шанс да запазят доминацията си в Камарата на представителите и около 77 процента шанс да спечелят мнозинство в Сената. Джорджия е единственият щат, от който ще бъдат избирани по двама сенатори, така че решението на Байдън да го посети е повече от логично.  

Тръмп доминира присъствено в "лилавите" щати, докато демократите се опитват да измъкнат изконни консервативни бази под носа му, с което не само да подпечатат победата си, но и да нанесат тежък имиджов удар върху Републиканската партия.

На изборите през 2016 г. републиканците разбиха демократите, овладяха Белия дом и двете камари на Конгреса. Беше настъпила нова ера в американската политика - ерата на популизма, протекционизма, постистината. 

Според статистиците от "538" на 3 ноември 2020 г. има голяма вероятност демократическият естаблишмънт да я прати в историята.

---

През последните 56 години само три пъти демократ е печелил президентските избори в Джорджия. Вeднъж Бил Клинтън през 1992 г. и два пъти Джими Картър през 1976 и 1980 г. Преди да стане президент, Картър служи последователно като сенатор и губернатор на родния си щат... Джорджия.