Европейската комисия представи днес проект на директива за минимална работна заплата в Европейския съюз.

Той не означава налагане на една и съща номинална работна заплата за всички държави членки, а създаване на система за наблюдение върху нивото на минималното заплащане на труда в тях и върху икономическата и социалната им конвергенция (сближаване).

Днес разликата в минималните работни заплати между най-бедната (България)  и най-богатата (Люксембург) на глава от населението страна в ЕС е 1 към 7 (320 евро към 2142 евро на месец), каза комисарят по заетостта и социалните права Никола Шмид (Люксембург).

"Разликата в производителността (на труда)  не е 1 към 7", добави той. "Договорът не ни позволява да определяме заплати в държавите членки. Не това възнамерява да прави Комисията. Но това, което трябва да направи, е да обвърже тези заплати с конвергенцията".

"Ако България утре приеме люксембургската минимална работна заплата, вдругиден няма да има българска икономика", каза още Шмид. "Говорим за конвергенция, т.е. за увеличаване на производителността в определени държави членки. Ние не предлагаме една и съща минимална работна заплата на всички европейци. Това е нереалистично и би било безотговорно".

Като критерии при определянето на минималната работна заплата проектът предлага да се вземат данните за покупателната способност, за растежа на заплатите и за производителността на труда.

Шмид и зам.-председателят на  Комисията Валдис Домбровскис (Латвия) казаха, че проектодирективата не предполага ЕС да наложи на държавите начина, по който определят минималната работна заплата. Сега в 21 от тях има законово фиксирана минимална работна заплата и в шест тя е предмет на колективно договаряне. Проектът обаче препоръчва на държавите да преминат предимно към колективно договаряне.