Тазсутрешното участие на министъра на културата Боил Банов в ефира на бТВ затвърди усещането, че той няма никакво намерение да оттегля проекта за изменения в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), заради който генералният директор на БНР Андон Балтаков обяви, че напуска поста, считано от 1 ноември. Банов - меко казано - намекна, че спорните текстове, за които директорът на радиото настоява, са с цел "да може г-н Балтаков да е оттук насетне 13 години директор".

Както е известно, от предложенията за изменения в ЗРТ са отпаднали текстове, свързани с мандата на генералните директори на БНР и БНТ и работата на управителните съвети (УС). Тези промени са били предложени от радиото и одобрени от работната група, която заседава по закона близо девет месеца. Промените бяха изготвяни под шапката на Министерството на културата (МК) в изпълнение на вмененото му със закона за бюджета за 2020 г. задължение - да се сложи ред във финансирането на обществените медии. След като проектът бе изготвен, от МК го публикуваха за обществено обсъждане, преди да го внесат за одобрение на заседание на правителството, а оттам - за гласуване в Народното събрание. Балтаков обаче откри, че липсват текстовете за мандатите и УС, за което не е бил уведомен. Заяви публично, че не е подкрепил проекта в този му вид, обяви, че подава оставка и поиска тази на Банов.

Проблем с мандатите в действителност има, но по-голям за Балтаков е проблемът с управителните съвети, тъй като в сегашния закон при предсрочно прекратяване на мандата на директора това не важи и за УС. Така новият директор остава да работи с екип, който той не е избрал. Самият Балтаков е в такава позиция, като той и управителният му съвет са в остро противоречие. Същото се случи и с новия генерален директор на БНТ Емил Кошлуков. 

Иначе предложението за мандатите е те да станат от 3 на 5 години, за да могат директорите да развият управленските си концепции дългосрочно. И по този въпрос отдавна има консенсус в гилдията. Както и за повторяемостта им.

Това лято обаче, докато работната група към МК заседаваше, председателят на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов внесе изменения в закона, според които мандатите на шефовете на БНР и БНТ се увеличаваха от 3 на 5 години. Последва мигновена реакция на именити българи, но не заради самите предложения, а заради несъгласие с личността на Кошлуков и с водената от него в обществената медия политика - следователно от възможността мандатът му да бъде удължен. 1200 именити интелектуалци застанаха с имената си и се възпротивиха. В резултат Рашидов оттегли проекта си.

Работната група в министерството обаче одобри сходни текстове, като според Балтаков, без да се сложи ред в начина на управление на обществените медии останалите текстове - за начина на финансиране и пр., които са добри и консенсусни, губят смисъла си. По решение на Банов обаче те отпаднаха, а мотивът: министерството няма да внесе проект за изменения в закона, който не е обществено одобрен, т.е. заради подписката на интелектуалците.

Банов и Балтаков опитаха преди ден да изгладят противоречията. Проведоха онлайн разговор, който после бе качен в YouTube. Но министърът отказа да оттегли проекта и внесе нов - с липсващите текстове, и поиска от директора на радиото да внесе поправките си в процедурата по общественото обсъждане. Балтаков не отстъпи.

Така стигаме до днес, когато Банов заяви, че въпросните текстове са странични за закона, чиято цел е била да сложи ред във финансирането на обществените медии. 

"Ако проблемът е в мандатите по 5 години, за да може г-н Балтаков да е оттук насетне 13 години директор, аз приемам тази критика. Аз приемам критиката, че заемам страната на българските интелектуалци", заяви той.

"Тези текстове не касаят същността на този закон. Аз самият защитавам тезата да са по-дълги мандатите - за да могат да правят политики. Но това е моя отговорност. Аз внасям проекта, не г-н Балтаков. Работната група се създава с моя заповед по искане с държавния бюджет. И касаеше финансовата политика. Всичко друго е отделно", допълни.

"Да, аз лично съм извадил 8 члена. Защо? Защото точно председателят на комисията вкара текста. Получи се страхотен взрив. Няма как на такава реакция месец по-късно МК да извади отново удължени мандати", заяви отново Банов.

Днес пък се очаква директорът на БНР да свика общо събрание, на което да обяви окончателното си решение.

Министър в сянка

В студиото Банов бе попитан и за отношенията си с Вежди Рашидов, чийто заместник бе, докато Рашидов оглавяваше Министерството на културата. Председателят на комисията по култура обаче не крие своята неприязън към Банов, като за последно заяви: "да се събуди от летаргията", "аз го направих министър, а премиерът Борисов го назначи" и "живее си добре в тишина". Критиките на Рашидов бяха за това, че министърът не налагал глоби на организаторите на антиправителствените протести за замерянето с яйца на фасадите на сгради културно наследство.

"Не, не спя. И тук е много прав председателят на комисията по култура искрено да се ядосва, дразни, с отвращение да гледа на тези неща - аз гледам по същия начин. По закон това е дребно хулиганство, не е в моите прерогативи, ако беше - щях да налагам глоби всекидневно", отговори Банов.

"Не мога да кажа той ли ме направи министър. Не съм в кухнята на тези назначения. Мен ме е назначил и, предполагам, предложил г-н Борисов", заяви още.

На въпрос "еманципирал" ли се е, заяви, че и като зам.-министър е имал същите принципи и виждания като тези като министър и натърти, че неслучайно се казва "Боил". Но вметна: "Доколкото разбирам от начина му на изразяване, може би е очаквал нещо." Все пак уточни, че Рашидов не се е опитвал да му влияе - да прокарва свои собствени интереси през него - на въпроса "министър в сянка" ли е искал да бъде Рашидов и опитвал ли се е да влияе.

Банов обяви още, че театри, кина и пр. няма да се затварят. Обяви и 25 милиона лева за кино и изменения в ресорния закон.