Със скандал. Така бяха гласувани промени в Закона за публичните предприятия, които всъщност целят едно - удължаване с 4 месеца на срока, в който трябва да бъдат проведени конкурси и назначени управителните органи на всички търговски дружества с над 50% държавна или общинска собственост, на държавните предприятия и на дъщерните фирми. Тези конкурси всъщност трябваше да приключат до началото на октомври 2020 г. Това не се случи. Изключение бе направено само за болниците - с друга поправка в същия закон, която бе публикувана в "Държавен вестник" на 2 октомври. Тоест все пак преди законовият срок за изборите да изтече. 

Въпросният Закон за публичните предприятия бе приет през октомври 2019 г. Наличието и спазването му бе едно от последните условия пред България, за да стане възможно приемането на страната ни в т.нар. чакалня за Еврозоната (ERM2) - страната ни да сложи някакъв ред в управлението на публичните компании и предприятия. В последните доклади от Брюксел, свързани с България, приемането му бе отчетено като спазена препоръка и напредък. Промените в бордовете на фирмите с държавно или общинско мажоритарно участие и дъщерните дружества трябваше да са факт в срок от 12 месеца от приемането на закона. Или до 11 октомври тази година. Това обаче не се случи. 

Затова сега, с втора поредна промяна само за месец, ГЕРБ настоя сроковете да бъдат удължени на 16 месеца. Тоест - точно колкото е за болниците с предната промяна. Така за провеждане на конкурсите остава времето до средата на февруари. Другояче казано - месеците до нови парламентарни избори, които по график трябва да са през март догодина. 

Всички министерства, пратили становища до парламента, след като депутатите от властта внесоха поправката, са подкрепили идеята. Министерството на финансите дори признава, че няма идея колко от публичните предприятия са успели да спазят закона в едногодишен срок. Проверка на Клуб Z показа, че за част от държавните предприятия - например в икономическото министерство, са започнали конкурси за мениджънт. В транспортното ведомство такива са обявени на 12 октомври (ден по-рано би следвало да е изтекъл едногодишният срок, но поправката на ГЕРБ бе внесена на 9 октомври в парламента - б.р.). Има и други стартирали процедури. Различни министерства пък са поискали дружества или предприятия, които управляват да отпаднат от обхвата на закона. Засега не са уважени.

Такъв прецедент вече имаше по отношение на една структура - Българската банка за развитие. 

При гласуването на удължаването на срока за конкурсите с 4 месеца, депутати от БСП бяха предложили всъщност той да е още по-дълъг - до октомври догодина. Мотивът - Агенцията за публичните предпрития и министрествата да имат достатъчно време да проведат реални конкурси, чрез които да бъдат назначени професионалисти, а не да се бърза "между Коледа и Нова година да си варедите пак верните "бордоваци" - както се изрази Христо Проданов от левицата.

„Имам чувството, че колкото повече идват изборите, толкова повече при вас здравият разум взима връх над здравите сили”, обърна се Петър Кънев, председател на комисията по икономическа политика, към ГЕРБ. 

Безмълвно аргументите на опозицията бяха отхвърлени, а поправката - приета. Предстоят конкурсите за мениджмънт на всички дружества с над 50% участие на държавата и общините, дърщерните им фирми, държавните и общински предприятия (това е юридическа форма, различна от компаниите, регистирани по Търговския закон, б.р.). Според закона членовете на бордове ще се избират с конкурс с мандат от 3 години, смените ще трябва да се случват отново с конкурс и по  разписани изрично причини по чл. 24 от Закона за публичните предприятия.