След като тези дни Ескендер, 33-годишен търговец н въглища в Первомайск - един от най-отдалечените селски райони на Крим, напълни каросерията на своя оранжев пикап марка "Лада", в двора, обикновено пълен с въглища, остана съвсем малка купчина, висока 1 метър.
"Имаме голям недостиг на въглища", каза той, като отбеляза, че цените са скочили над два пъти в сравнение с миналата година. "Не знам как хората ще преживеят тук зимата."
Такива проблеми могат да имат последици далече извън пределите на малките села в кримската степ. Противоречивата анексия на Крим през март бе много рискована крачка за Москва. И един от главните въпроси е в това дали й стигат ресурсите, за да осигури хранителни продукти, отопление и електроенергия за полуострова, до който може да се стигне само по море.
Ако руските власти не успеят да го направят, някои наблюдатели се опасяват, че не ще подтикват сепаратистите към по-нататъшно завземане на територии в Източна Украйна, за да отворят коридор за новите си владения.
"Русия, която не е в състояние да осигури най-необходимото за Крим, ще се сдобие с още един съблазън да продължава военното настъпление, за да завземе сухопътен коридор, който води към полуострова", каза Тарас Березовец - украински политолог, роден в Крим.
Може би имайки този риск наум, Украйна досега продължава да осигурява ток за Крим, макар правителството да предупреди, че дефицитът на въглища заради бойните действия с бунтовниците в Източна Украйна скоро може да доведе до нормирано разпределение.
2,4-те милиона жители на Крим са напълно зависими от континенталната част. Украйна осигурява 80 на сто от водата и тока за тях, доставя примерно две трети от хранителните и потребителските стоки, а също така на практика всички нефтени продукти и въглища.
Кримските власти настояват, че могат да минат и без украинската електроенергия, като използват собствените газоелектростанции, които Русия през лятото снабди със стотици допълнителни дизелови генератори.
Но проблемът с доставките на храни и въглища е по-сериозен и изисква незабавно решение. Преди практически всичко необходимо се доставяше на полуострова от Украйна с товарни влакове, но след анексирането това стана невъзможно.
Москва има грандиозни планове да свърже Крим с континенталната част на Русия, като построи магистрала и железопътна линия - проект, за който властите смятат да похарчат поне 228 милиарда рубли, или близо 5 милиарда долара. Но строителството на мост или тунел се очаква да отнеме поне три години.
Затова сега Москва разчита предимно на фериботи - спасителна нишка, която ще престане да бъде толкова надеждна, когато морето започне да става бурно и да замръзва.
Въглищата на Ескендер се изчерпват, защото заради буря в Керченския проток почти за една седмица бяха спрени фериботите до континентална Русия. Фериботът спря вечерта на 23 октомври и ева на 29 октомври работата му бе напълно възстановена.
Както съобщи транспортната администрация, на 28 октомври в руското пристанище Новоросийск се образува опашка от 300 камиона, които очакваха да преминат в Крим, и над 500 камиона чакаха от другата страна.
"Заради няколко дни лошо време фериботите трябва да бъдат спирани от 3 до 5 дни. Това е обективна реалност, с която на практика е невъзможно да се борим", се казваше в официално съобщение на транспортната администрация.
Открита бе нова фериботна линия между Керченското морско пристанище и Новоросийск. Тъй като намаля потокът от туристи на линията в опасния и плитководен Керченски проток, бяха открити два нови маршрута между Керч и пристанище Кавказ, разположено на пясъчната коса Чушка в руския Краснодарски край. Увеличени бяха и превозите на товари между Новоросийск и Севастопол - пристанище в западната част на Крим.
Бизнесът на местните корабоплавателни и логистични компании процъфтява. "Това пристанище едва оцеляваше, но сега се развива", казва Авдрей Шпилевски - директор на ТЕЦ-терминала, който работи в Керч и извършвва услуги по превоза на мазут, втечнен газ и лек суров петрол. Покрай това компанията започна да приема и поръчки за доставка на храни и други стоки в Крим.
Според данни на Министерството на енергетиката на Крим в подземните хранилища на полуострова има 1,26 милиарда кубически метра природен газ. Това е почти достатъчно за задоволяване на очакваното търсене за цялата зима. Някои експерти не са съгласни с такива изчисления.
Голям проблем ще бъде отоплението в 25 на сто от кримските жилища, които още не са включени към газовата мрежа. Много от тях се намират в отдалечени селски райони - такива като Первомайск.
Министърът на енергетиката Сергей Егоров казва, че ще трябват 32 000 това въглища, за да могат правителството и държавният сектор да издържат цялата зима. Той твърди, че в хранилищата има 17 500 тона и предстои да бъдат доставени още 5000.
Но за жилищата са необходими още 30 000 тона и няма да бъде лесно въглищата да бъдат транспортирани през зимата. "През декември в Керченския проток се появява лед, а понякога Керченският залив изцяло замръзва", казва Шпилевски.
Засега жителите на Крим се справят с тази ситуация. "Вземаме по малко оттук, по малко оттам", казва Ескендер„ "Въглища се изнасят и контрабандно от Украйна."
----------------------------------
Авторката е германска журналистка, работеща за британския вестник "Файненшъл таймс". Оттам препечатваме статията.