За пореден път в Европейския съюз се случва нещо важно, на което малцина в България обръщат внимание. То обаче може утре да ни бръкне в джоба.

Председателят на Евроепейската комисия Жан-Клод Юнкер обеща днес да предприеме енергични стъпки за по-дълбока хармонизация на данъчните системи на 28-те държави-членки - област, в която те сега се радват на почти пълен суверенитет.

По-дълбока данъчна хармонизация означава повече общи европейски правила за това как се облагат бизнесът и гражданите и следователно - по-малко пространство за националните власти да маневрират в тази област.

Сравнително по-ниската данъчна тежест, особено що се отнася да печалбите на бизнеса и доходите на физическите лица, е едно от основните конкуретни предимства на България. Каквото и да отреже Европа от него, ще боли на фона на останалата ни неконкурентноспособност - като производителност на труда, енергоемкост, иновативност, ефективност на администрацията и правосъдието, инфраструктура.

Юнкер се закани да предприеме мярката в отговор на обвинения, че години наред, включитело през близо 19-годишното му премиерство, страната му, Люксембург, е предлагала сладки облекчения на международни корпорации като Дойче банк, Епъл, Газпром, Пепси Инк Ко и пр. Те са предпочитали да отчитат там печалбите си, заради благоприятни споразумения, които са сключвали с местната администрация. 

След седмица мълчание той днес поясни, че Люксембург е правил това в пълно съответствие с националното и европейското законодателство и че не е бил и не е сама в тези си практики. Има ги в още 22 държави, които ги използват, за да привличат чужди капитали.

На очевидния опит да бъде подкопано политическото доверие в него и в Комисията Юнкер отговори с амбиция да намали възможностите за конкуренция в данъчната сфера между страните в ЕС за сметка на гражданите, които разчитат на държавните бюджети в трудните времена на кризата.

Той възложи на комисаря по икономическите и паричните въпроси Пиер Московиси да изготви проект директива, която предвижда единен начин за изчисляването на данъчната основа (частта от печалбата, която се облага) за целия ЕС.

Такъв проект Комисията на предшественика му Жозе Мануел Барозу предложи на 16 март 2011 година, но той така и не успя да получи необходимата подкрепа от държавите-членки и Европейския парламент, за да стане закон.

Големият въпрос сега е, дали Юнкер ще се задоволи с нивото на амбиция на съществуващия проект, или ще отиде по-далече от него. За второто създалата се ситуация му дава политическа инерция. Трябва да се отчита и че Франция, страната на социалиста Московиси, отдавна протестира срещу данъчните предимства, които други в ЕС дават, за да я изпреварят по конкурентоспобност, а тя не може да си ги позволи, заради хроничните си бюджетни затруднения.

Съществуващият проект за директива не засяга данъчните ставки. Те остават във властта на отделните държави. Той предлага единен начин за изчисляване на корпоративната данъчна основа, който транснационалните компании могат да изберат, вместо да отговарят на изискванията на 28 различни национални данъчни законодателства.

Проектодирективата предвижда дружествата, ако желаят, да събират всички приходи от националните си филиали, после да вадят от тях всички разходи и получената разлика по специална формула да се разпределя за облагане между различните страни на дейност.

Разпределението трябва да е пропорционално на активите, труда и продажбите на фирмата в съответните страни. Те биха я облагали по своите данъчни ставки.

Компаниите биха решавали доброволно да приемат ли общатата консолидирана основа за корпоративно облагане, или да продължат с изчисляваната по националните правила.

Такава система би могла, при равни други условия, потенциално да облагодетелсва страни с ниски корпоративни данъци като България, защото стимулира транснационалните дружества да концентрират повече дейност в тях, за да се облага по-голяма част от печалбата им с по-ниски ставки. 

Данъчните ставки обаче не са единственият фактор, който влияе върху инвестициите. Те отчитат и големината и платежоспособността на пазара, политическия риск, правната сигурност, инфарструктурното развитие, технологичното ниво, по които България далече отстъпва на останалите в ЕС.

Разследванията на Комисията за данъчните практики на Люксембург, Холандия, Ирландия показва, че тези държави агресивно използват и възможности за свиването на данъната основа като инструмент за привличане на капитал, нещо, което бедна държава като нашата е трудно да си позволи.

Законодателната инициатива на Юнкер може също като обвиненията срещу него да се окаже повече политически жест, отколкото практическа промяна. Тя ще продължава да има силни противници в целия ЕС, защото засяга носеща колона на националния суверенитет - властта да налагаш и събираш данъци е основен елемент на държавността.

От друга страна не може да се говори за завършен единен пазар на ЕС, ако в него за едно и също нещо те облагат по 28 различни начина. Това е всичко, но е и любимото на еврократите "равно игрално поле".

И двете основни политически групи в Европейския парламент при дебата с Юнкер за "Люкс-лийкс" се изказаха за ограничения на нелоялната данъчна конкуренция. Тя е политически несмилаема при днешните икономически и социални реалности в Европа, особена на 25-те милиона безработни, разчитащи на данъчните приходи на правителствата и социалните програми.