Боян Юруков е старши програмист и технически ръководител в немска компания за финансови услуги. Отговаря за интегрирането на системите за търговия на някои от най-големите банки, корпорации и фондове в света. От 2009 година усилено популяризира ползата и същността на отворените данни като инструмент за прозрачност и социална промяна.

С работата си е направил достъпни за анализ и визуализизация десетки информационни източници от държавната администрация. В последните години все по-често използва тези данни, за да развенчае заблуди повтаряни редовно в публичното ни пространство.

 

Вие следите данните за броя на лекари, сестри и фелдшери и разпределението им в страната, като неотдавна направихте сравнение между данните до 2017 и данните след това. Какво показват те?

Данните, които разгледах, бяха всъщност за последните 20 години. Взех за отправна точка 2001-та и показах кои специалности са се увеличавали и кои не. Последно гледах данните през 2017-та и се виждаше ясна тенденция на увеличение на лекарите, лаборанти и дори сестри и акушерки. В последните няколко години увеличението при лекарите се забавя, а при други специалности се обръща тенденцията. При фелдшерите се задълбочава спадът без изглед за подобрение. Възрастта се покачва заради сериозната миграция при лекарите на средна възраст. Ако има някаква добра новина, то е, че сега младите лекари се увеличават сравнено с преди няколко години.

Казвате, че според данните не толкова броят на българските медици е проблематичен, колкото неправилната организация. Може ли да разкажате малко повече за този проблем според данните, които имате?

В основата си дават индикация за повече структурен проблем, отколкото такъв с кадрите. Разбира се, хора липсват навсякъде не и здравеопазването не е изключение. Особено със застаряващото население това ще става все по-видно не само у нас, но и в цяла Европа. Отделно навсякъде липсват отделни висококвалифицирани специалисти. Това, което виждаме у нас обаче е голяма неефективност на системата. Накратко казано - с повече хора правим по-малко.

Грубо погледнато имаме доста лекари на глава от населението и доста добра школа, от която завършват много медицински специалисти. Проблемът е, че са претрупани с бюрокращина, болници и клиники работят по остарели методи и организация, често отношението към младите лекари е откровено деспотско и не им се дава възможност да се развиват. Това е една и от големите причини за толкова застарялото съсловие.

България и Германия имат някои общи проблеми – възрастно население и сравнително висока възраст на медицинския персонал. Как е организирана болничната помощ в Германия и какво би могла да вземе България като пример?

Средната възраст на лекарите в Германия все още е 5 години по-малка от България, но ни догонва бързо. Всъщност, Германия има същия проблем с напускане на лекари към страни като Швеция, Швейцария и САЩ. Има и проблем с ниските заплати на някои специалности и медицинските сестри спрямо разходите за живот в страната.

Първата разлика е и причината възрастта на съсловието да е по-ниска все още е миграцията - привличат много специалисти от източна Европа и Азия. Понякога се случва да не знаят езика дори. Втората причина е, че определено условията на работа, отношението, специализациите и възможностите за развитие поне на ниските нива са добри. Това, което виждат пациентите обаче е, че организацията на системата определено е доста по-ефективна. Има своите проблеми, разбира се, но поне в болници и клиники се вижда как лекарите се занимават повече с пациенти и по-малко с бюрокрация. Има и доста помощен персонал, които минава просто обучение и върши много от дейностите, които сега сестри и лекари се занимават у нас.

Дори преди пандемията някои болници имаха програма за връщане на пенсионирани специалисти, за да помагат - хем като начин да са активни, хем като възможност да допълват ниските си пенсии.

Кои са най-тежките проблеми в организацията на болничната помощ у нас?

Това не е нещо, което може да видим от данните. Всъщност, не мисля, че Министерството на здравеопазването събира и прави анализи на такава информация. Данните на НСИ, а и голяма част от публикуваното за здравеопазването, показва механичната промяна на броя лекари, пациенти и заболеваемост. Това може да ни даде индикация за общата картина, но не и конкретно за даден сектор. За последното има одитни доклади, които показват сериозни пропуски, но са стари и не позволяват сравнение с предишни периоди.

Това, което ни липсва, са надеждни данни за приемите в отделни болници, информация за вътрешноболнични инфекции, разходи, локален анализ на достъпността до доболнична помощ, линейки и други болнични услуги. За всичко това има отделен ресурс и специална агенция в министерството, но просто не се прави. Данните не са и публични под каквато и да е форма, а някои се съмнявам, че не ги и събират.

В статиите си обръщате специално внимание на фелдшерите. Как се  развива ситуацията около тях до 2017 и след това?

Определено има сериозен спад. От отделни свидетелства става ясно, че освен ниското заплащане и лошите условия на труд, отношението към тази специалност е най-лошо. Постоянно се говори за линейки и техника, но не и кой ще работи с нея. Затова все повече се случвало лекари и други специалисти да работят в тях. В последното няма лошо, ако така е устроена системата и е част от специализацията им, но не е решение на дългосрочния проблем с липсата на хора.

Можеше ли за четирите месеца пауза, която Европа имаше през лятото, България да се подготви по-адекватно за втората вълна сега?

Чуха се много мнения какво можеше да се направи в самите болници като отделения, обучения, лекарства и техника. Това могат да го преценят единствено медицинските специалисти. Координацията и събирането на информация между институциите обаче е проблем идентичен във всяка голяма организация. Това е и проблем, с който кабинета просто се провали.

Тепърва с повишаването на случаите започнаха да говорят за информационна система за следене на заетостта на леглата. Някои области се спасяваха сами и на парче. Хаос имаше и при определени лекарства, които от месеци се намираха мъчно, а директори и министри се оказаха изненадани пак. Тук можеше да използват предложения от IT бизнеса безплатен труд най-малкото, за да се развият части от практически липсващото електронно здравеопазване. Това щеше да помогне поне за информационната система. Но тук самата координация между малкото иначе болници и институции не беше организирана. Добър софтуер лесно се пише - въпросът е какъв процес стои зад него, който го използва и как. Въобще четири месеца почти нищо не беше свършено за подготовка за онова, което отдавна се знаеше какво ще е и че е неизбежно. Това беше непростимо, макар малко да са изненадани, че така стана.

От месеци всички се опитват да тълкуват различни числа и данни, но разчитането на статистиката е трудно за масовия читател. Как се справя страната ни с ковид-кризата в медицински аспект според статистическите данни?

Опитите за разчитане на данните ден за ден е доста подвеждащо. Дори погледнато на седмична база е трудно да разберем какво се случва. Причината е, че епидемиологията е изключително сложна наука, а хората сме природно много зле в това да боравим с вероятности и статистика като цяло. Често се канят и лекари да коментират пандемията и докато те са прекрасни специалисти в лечението на отделни пациенти и организация на цели отделения, всъщност могат много малко да кажат как се развива нещо такова в мащабите на един град или държава. Това е все едно разликата между това да ремонтираш къща и да откриеш и оправиш проблемите в градоустройствения план на цял град.

В конкретния случай с пандемията има страшно много фактори, които ни объркват - пътуващи, промени в спазването на мерките, времето, конкретни събития и събирания, та дори и промени в заразността на самия вирус. Просто не знаем достатъчно за заразата, за да може да направим добри прогнози и дори да анализираме какво се е случило вече. Тези данни могат да бъдат единствено индикатор дали в последните седмици не сме спазвали достатъчно нужните мерки. Дори данните за смъртността по седмици, макар красноречиви, са само предварителни. За съжаление, ще трябват година-две да бъдат анализирани добре, особено при сегашното натоварване на учените и независимо от всички ресурси, които се изливат в подобни изследвания.

Имате ли данни за икономическите щети, нанесени от тази криза в България? В Германия се очаква вълна от фалити.

Отново, може да разчитаме единствено на данните на НСИ. Вече публикуват всеки месец информация за различни аспекти на търговията, туризма, инвестициите и пазара на труда. Проблемът както у нас, така и навсякъде е, че стандартните модели за прогнози не важат в сегашната ситуация. Просто е безпрецедентна от гледна точка на движение, консумация и стокообмен. Ако нещо става ясно от сравненията на европейско ниво, то е, че България се справя отново най-зле с възстановяването. Това е лесно проверимо и противоречи на твърденията на премиера. Голяма причина за това беше провалът в мерките взети в подкрепа на бизнеса и загубилите работа. Не стигаше да бъдат обявени някакви милиони и дори да се разпишат програми. Достъпността до това подпомагане и бюрокрацията свързана с тях се оказа спирачка много да се възползват в един труден момент.

Германия се справи доста добре в това отношение и то от доста рано. И там фалити ще има и то много. Пикът се очаква обаче в началото на следващата година, заради промени в изискванията за вписване на несъстоятелност. Ефективно в момента има много фирми-зомбита, които са във фактически фалит, но не са го обявили още. Целта беше да се намери начин да им се помогнат, но кабинетът на Меркел търпи критика, че това няма да стане, а мярката цели отлагане на лошите индикатори за догодина. Подобни проблеми има навсякъде, разбира се, тъй като ситуацията е безпрецедентна.

Несъмнено обаче практически цяла Европа се справи по-добре от нас със стимулите за икономиката, докато ние отново се носехме по течението, както в последните 10 години. Просто, както се очакваше, течението ни докара до водовъртеж, от колкото тържествени декларации, демагогия от джипката и кухи забрани няма да ни измъкнат.