Близо 4 милиарда долара, принадлежащи на 22 000 богаташи от Хонконг и Китай, кротко почиват на сметки в банки на Карибите, разкрива  журналистът Тайлър Дърден, като се позовава на материали на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ). Най-малко 15 от най-богатите китайци са сред олигарсите, които по този начин крият богатството си от данъци в Поднебесната империя. Това са членове на Нациналния народен конгрес и босове на големи компании, някои от които са забъркани в скандали за корупция.

Данните, които изнасят разследващите репортери, са пазени в тайна и са считани за светая светих дори от пресата в САЩ. Наскоро информационната агенция Блумбърг уволни журналиста Майкъл Форсайт, който дръзна да разследва връзките между олигарсите и висши функционери на Китайската компартия. През ноември 2013 г. местна новинарска организация, която работеше с ICIJ, престана да доставя данни на консорциума, след като получи остро предупреждение от властите в Пекин да не публикува поверителна информация. ICIJ пази в тайна източника си на информация. Пручвайки международните трасета на китайските милиарди, репортери установили, че две големи швейцарски банки са на път да се забъркат в голям скандал с пране на пари. Оказало се, че двете финансово-кредитни организации са замесени също в усилията на китайските супербогаташи да скрия парите си в сметки на Карибите и по-специално в данъчния рай Британски Вирджински острови (БВО), а също така и в тихоокеанската островна държава Самоа.

Роднини на големия реформатор Дън Сяопин също са сред замесените в далаверите.

"Прайс Уотърхаус Купърс", Обединената швейцарска банка (UBS) и други западни парични огранизации играят ролята на посредници. При една от машинациите швейцарският финансов гигант "Креди Сюис" е помогнал на сина на бившия премиер Вън Цзябао да създаде своята компания на БВО, докато баща му ръководеше страната. Документите, които разкриха тази далавера, идват от намиращата се в Сингапур компания "Порткулис Тръстнет" и от създадената в БВО "Комънуелт Тръст лимитид". Книжата са част от 2,5 милиона файлове, до които е успяла да се добере ICIJ. Достъпът до секретните документи е станал възможен благодарение на сътрудничеството на разследващите журналисти с 50 сдружения на репортери в Европа, Северна Америка, Азия и други райони на света.

От април 2013 г. разкритията на ICIJ предизвикаха вълна от разследвания в различни държави и доведоха до оставки на високопоставени функционери в много страни по света. 

Засега още не са публикувани цялостните данни за Китай и Хонконг. Те обаче разкриват масирано изтичане на капитали от Поднебесната империя. Този процес вероятно предизвиква тревога във висшето ръководство на Китайската компартия в Пекин, тъй като може да продобие невероятни размери след приемането на юана за международна валута. Нещо, което рано или късно ще се случи като се има предвид, че Китай вече де факто е най-голямата икономика в света.

Разкритията показват голямата зависимост на най-многолюдната държава в света от малки острови, намиращи се на другия край на света.  В Китай се осъществява преход от изолирана комунистическа система към социалистическо-капиталистически хибриден модел на управление. На фона на тази трансформация страната се превръща във водещ световен пазар за достъп до офшорния данъчен рай и за осъществяване на крупни подмолни международни сделки.  Изобличителните докуемнти, стигнали до ICIJ засягат всички сфери на китайската икономика - от петрола и "зеления" енергиен сектор и минната индустрия, до оръжейния бизнес. Според преценки на водещи журналисти от 2000 г. насам от Китай са изтекли близо 4 трилиона долара, което е колосална сума. Китайските официални лица не са задължени да декларират доходите си. Досега обаче обикновените хора в страната не са знаели за съществуването на "паралена икономика", която позволява на силните на деня и на богаташите със солидни връзки да прехвърлят огромни суми в тайни банкови сметки в чужбина.

Въпреки, че притежаването на офшорни капитали не е престъпление, то събужда подозрения за гигантските мащаби на корупцията в Китай. Това кара ръководството на китайското политбюро да предпреме повърхностни мерки срещу финансовите престъпления въс високите ешалони на властта. По всичко изглежда, че кампанията е по-скоро буря в чаша вода и няма да засегне най-важните личности в комунистическата върхушка и покровителстваните от нея супербогаташи.

Някогашният премиер Ли Пън бе яростен противник на незаконното забогатяване. Явно обаче някои негови роднини са на обратното мнение.

В същото време изобличителните матераили на ICIJ продължават да бъдат публикувани и заедно с това на бял свят излизат нови и нови имена от китайското управление.  Във фокуса са седемте членове на изпълнителния комитет на политбюро на ККП. Според документите роднини на най-малко петима от сегашните и бившите му функционери имат филиали на компаниите си на Британските Вирджински острови и на тихоокеанските Острови Кук.

Китайската червена аристокрация, която кръвно е обвързана чрез женитби между децата на сегашните партийни босове, е известна в страната още като "принцовете". Обикновените китайци трупат недоволство по адрес на нарастващото им богатство. Мнозина критикуват двуличието на вурхушката, която се представя като обързана към идеала "народът преди всичко", но зад кулисите издига роднините по високите етажи на властта и гради влияние с цел лично забогатяване. 

Изтеклите документи за офшорките съдържат подробности за компания на БВО, 50 на сто от която е собственост на Дън Цзягуй - зетя на китайския президент Си Цзинпин. Съпруг на по-голямата сестра на Си, Дън е мултимионер и строителен предприемач, а така също голям инвеститор в добива на редки метали, използвани в мобилните телефони и другите електронни устройства. Книжата показват, че други 50 на сто от компанията "Екселънт ефърт пропърти дивелопмънт" са притежавани от друга компания, пак с регистрация на БВО, която е на Ли Ва и Ли Сяолин. Те са едри търговци на недвижими имоти, които през юли 2013 г. се прочуха покрай сделката за покупката на промишлена собственост в индустралната зона Шънчжън на стойност 2 милиарда долара.

Около бившия премиер Вън Цзябао се надига огромен скандал. Сред укриващите огромни суми са синът му Вън Юнсон и дъщеря му Вън Жучун.

След като пое ръкодството на ККП през 2012 г., Си се зае да утвърди имиджа си с агресивна кампания срещу корупцията, която обхваща както летящи ниско "мухи", така и скачащи високо "тигри". Зад кулисите обаче Си Цзинпин успя да разгроми опитите държавните служители да бъдат задължени да декларират имуществото си. В същия дух на "реформатор, бащински загрижен за китайските бедняци" се опита да бъде запомнен и Вън Цзябао, който през 2013 г. напусна премиерския пост.

Файлове на ICIJ показват, че синът на Вън Юнсон и внук на Вън Цзябао, също е регистрирал на БВО своята фирма "Тренд голд кансълтантс". В това си начинание той получил активната помощ на хонконгския филиал на "Креди Сюис". От документите става ясно, че Вън-младши е директор и единствен акционер в компанията, която по-късно била закрита. Тази хватка според разследващите репортери, често се използва за откриване на офшорни банкови сметки. Не става ясно каква е била дейността на "Тренд голд кансълтантс". Завършилият икономическо образование в САЩ Вън Юнсон е също така съучредител и директор на държавната компания "Сателайт комюникейшънс", която се счита за най-големият сателитен оператор в Азия. 

Според други документи на ICIJ в надигащия се скандал около бившия премиер Вън Цзябао роля има и  неговата дъщеря, Вън Жучун, известна още като Лили Чан. "Ню Йорк таймс" съобщи, че банката "Джей Пи Морган Чейс" е платила  1,8 милиона долара за консултации на фирмата "Фулмарк Кансълтантс", собственост на Лили. Комисията по банковия и борсовия надзор разследва в момента дали сделката не е опит да се използва влиянието на "принцовете" за засилване на проникването в Китай на "Джей Пи Морган Чейс". Интересното е, че фирмата "Фулмарк кансълтантс" е така учредена, че да прикрива участието в нея на Лили Чан. Нейното име дори не фигурира в документите за регистрация. В противоречие на това тя е спомената в бизнес и-мейл на компанията. Съпругът й Лю Чунхан, който е бивш финансист в банката "Морган Стенли", обаче е записан като основател на "Фулмарк кансълтантс" в свободната зона Британски Вирджински острови през 2004 г. До 2006 г. той е бил шеф и единствен акционер в нея, а през същата година е бил назначен в Държавната агенция за банков контрол в Китай.

Лю прехвърлил собствеността на фирмата на приятел на смейството на Вън. Това е Чжан Юхон, богат бизнесмен и колега на брата на Вън Цзябао. "Ню Йорк таймс" допълва, че Чжан помага на фамилията на Вън да върти и друга търговия - с диаманти и бижута. 

Допълнителни файлове разкриват, че офшорният играч "Портикулус тръстнет" изплатил чрез банка UBS щедри хонорари за извършените от "Фулмарк кансълтантс" услуги, което доказва паричните отношения между последната компания и най-голямата швейцарска банка. Когато журналисти от ICIJ отправили искане до UBS за повече информация, швейцарците отказали с аргумента, че не е в тяхната практика да разкриват данни за клиентите си. От китайска страна запитването на репортерите било посрещнато с гробно мълчание.

През 2007 г. грама на Държавния департамент във Вашингтон разкрива, че тогавашният китайски премиер Вън Цзябао е "отвратен от дейността на семейството си", а също така че "съпругата и децата му имат репутацията на хора, които винаги довеждат нещата докрай срещу съответна цена". Дипломатическата информация е част от разкритията на "Уикилийкс", които посочват, че наследникът на Вън не е човек, който задължително взима подкупи, но никога не отказва да получи допълнителни "консултантски хонорари".

Компрометиращите архивни материали включват сведения за роднини на покойния голям реформатор Дън Сяопин, на бившия премиер Ли Пън и на предишния президент Ху Цзинтао.

Китайски експерти заявяват, че нарастващото богатство и увеличаващият се бизнес апетит на принцовете, включително офшорните холдинги, са опасно бреме за управляващата Китайска компартия, но хората на ключови постове са прекалено забъркани в играта, за да могат да я спрат.

"Какъв смисъл има да управляваш компартията, ако не си в състояние да спечелиш милиард-два за семейството си?", заявява Стив Дикинсън, американски адвокат, който работи в Китай и е разследвал далаверите на холдингите та БВО. "Проблемът е гигантски и от голямо значение за Китай. Фактът обаче, че всички го заобикалят и не искат да говорят за него е разбираем, но едновремено с това - скандален", коментира той.

Материалът е публикуван в блога "Зиро хедж".