Анализ от Гудрун Щайнакер, бивш зам.-посланик на Германия в София:

Бойко Борисов с право напомни неотдавна, че през 2006 година неговата партия ГЕРБ бе създадена със солидна помощ от Германия - предимно от страна на фондация „Ханс Зайдел“, която е свързана с баварския ХСС. Дори името на партията бе измислено от съветниците на ХСС.

Неоправдани надежди

Причината: на Запад търсеха някаква алтернатива, след като се видя, че и след приемането в ЕС през 2007 година България си остана затънала в блатото на корупцията и престъпността. Надежди се възлагаха не само на Бойко Борисов, но и на пробивния Цветан Цветанов, който дълго време беше дясна ръка на някогашния кмет на София, а след изборната победа на ГЕРБ през 2009 зае поста вътрешен министър. Междувременно Цветанов, който също се оказа замесен в корупция, пое по собствен път, а равносметката от дългогодишното управление на ГЕРБ е отрезвяваща. Макар и да се подмладиха, елитите в страната си останаха де факто същите. И продължават да поделят помежду си не само богатствата на страната, но и средствата от ЕС. Нищо чудно, че последният доклад за напредъка на България рисува мрачна картина. Учудващ е само фактът, че докладът от предишната година беше значително по-оптимистичен. Нима ситуацията се влоши само за една година?

Тази година видяхме как месеци наред десетки хиляди хора в България протестираха срещу правителството. И макар да не успяха да го разклатят истински, победата на ГЕРБ на следващите избори никак не е сигурна. За да запази властта си, Борисов се нуждае от съюзници. И ги открива в лицето на "Обединените патриоти", които могат да се надяват на сравнително малка, но стабилна подкрепа сред избирателите. Затова наблюдателите смятат, че решението за блокада на преговорите за еврочленство на Северна Македония е ръководено предимно от вътрешнополитически съображения.

България настоява Северна Македония официално да признае, че македонският език е просто български диалект. Това обаче де факто помага на националистическата опозиция в Северна Македония в лицето на ВМРО-ДПМНЕ, която сега триумфира, че премиерът Зоран Заев отново няма да успее да започне преговори за членство в ЕС.

А твърдението, че македонският език е само диалект на българския, едва ли може да бъде надминато в своята абсурдност. Както днешният български език се е оформил с възникването на държавността като стандартен език на базата на различни диалекти, така и македонският е бил създаден след края на Втората световна война от книжовника Блаже Конески на базата на многобройни диалекти, които са били говорени на територията на днешна Северна Македония. Да, вярно е, че македонският като официален език е възникнал сравнително късно, но той е също толкова значим, колкото и останалите по-късно кодифицирани национални езици в Европа.

Един пример: днешният стандартен норвежки език Bokmaal е възникнал през 19 век на базата на по-стария Riksmaal, а след независимостта на страната през 1905 година и на базата на езика, говорен в новата столица Кристиания (Осло). Дотогава в Норвегия са писали на датски език. Но днес никой не поставя под въпрос съществуването на норвежкия език.

Обидно и провокативно

Затова искането на България към Северна Македония е обидно, провокативно, ненаучно, нереалистично. Едно твърде прозрачно начинание, мотивирано от вътрешнополитически причини. А германското правителство трябва да използва своето европредседателство, за да убеди българската власт и най-вече премиера и лидер на ГЕРБ, в чието име фигурира определението „европейско“, да поемат своята отговорност пред Европа и да оставят на експертите да решават спорове за историята и езика. Политическият елит в България би трябвало да се погрижи за нещо съвсем друго - да си напише най-сетне домашните в борбата срещу корупцията.

Гудрун Щайнакер е зам.-посланичка на Германия в София от 2006 до 2009 година и посланичка в Скопие от 2011 до 2014 година. От 1991 до 1995 година е работила и в германското посолство в Норвегия.

"Дойче веле"