Няколко часа след като стана ясно, че депутатите са приели скандални промени в Закона за потребителските кредити и след изявеното обществено недоволство, управляващите от ГЕРБ обявиха, че ще направят спешни промени в текста. 

Става дума за поправка, която абсолютно незабелязано е приета в пакета данъчни закони, с които се дава възможност на финансовите институции - не банки (тоест компаниите за бързи кредити), да начисляват задължения при неизпълнение до два пъти над изтеглената сума.

Преди малко обаче, председателката на бюджетна комисия Менда Стоянова, обясни пред "24 часа", че управляващата партия спешно ще ремонтира закона, въпреки че той мина и с тяхна помощ вчера. 

"От ГЕРБ ще внесем промени в Закона за потребителския кредит, с които ще отпаднат текстовете, позволяващи на потребителите да плащат разходи в размер до двойния на главницата, ако не си изпълняват задълженията  по договор за потребителски кредит от финансова институция"

Според Стоянова, рязката промяна се налага, заради "създалото се обществено напрежение и зачестилите спекулации  за лобистки натист в медийното пространство". 

Всъщност вносител на поправката, която мина абсолютно незабелязано, защото бе внесена отново по "другия начин" - между двете четения на промените в Закона за ДДС с препратка към Закона за потребителския кредит (ЗПК) в предпоследната разпоредба на близо 180-страничния доклад по ЗДДС, е независимият депутат Спас Панчев. Той преди това бе част от групата на левицата (от квотата на дългогодишния коалиционен партньор на БСП - БЗНС, на който е лидер). Сега нерядко подкрепя инициативи на управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти". С чиито гласове е минала и въпросната поправка за т.нар. бързи кредити.

Сега Стоянова твърди, че с редакцията на практика ще се върне стария текст, при който няма граница на неустойката, а конкретният й размер ще бъде предмет на договаряне между фирмите за бързи кредити и лицата потребители. Ако остане стария текст обаче, би трябвало да остане и предположението, че прекомерните начисления нарушават "добрите нрави", заради който съдът по прицип връщаше твърде големите искове. 

"В никакъв случай няма да позволим името на ГЕРБ изкуствено да се забърква в пореден скандал", заяви Стоянова пред изданието. 

Припомняме, че приетото вчера изменение на практика означава, че ако човек е взел 1000 лв. кредит, тези разходи (както ги нарича законът, но на практика става дума за неустойка) може да достигнат 2000 лв. За класическата неустойка за забава ЗПК – чл. 33, ал. 2, регламентира ограничение. Разпоредбата предвижда: "Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва."

В случая обаче става дума за т. нар. разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. И сега с нова ал. 7 на чл. 19 от ЗПК беше записано, че тези разходи (по чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК) „по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задължения и договорите“.

Според приетото от депутатите това трябва да влезе в сила от 1 януари 2021 г. Ако това се случи, може да се случи например следното: ако сключилият договор за 5000 лв. кредит например не изпълни условието по него в тридневен срок да представи поръчител, ще може да му се начислят до 10 000 лв. разходи за неизпълнение. И съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна.