Работещите от дома, хората, които живеят в малките населени места, и тези, които в момента боледуват от COVID-19, изпитват най-висока тревога заради коронавирусната пандемия. Тревожността достига нивата от началото на март тази година, когато държава предприе по-твърди мерки за справяне със заразата. Ако тогава средната стойност е била 5,4 (по скала от 1 до 10), то сега тя е 5,55. 

Наблюдава се и срив в подкрепата за мерките на правителството срещу коронавируса. Ако през пролетта положителните оценки достигат 84%, то сега те са 35%.

Това показва проучване на департамент "Психология" в Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките /ИИНЧ-БАН/, съобщи БТА. Данните са част от третата вълна от изследването, посветено на реакциите на стреса и на начините за справяне с него в условията на разпространяваща се инфекция от коронавирус в България.

Изследването е проведено онлайн с 673 изследвани лица, като въпросникът е разпространяван чрез социалните мрежи и сайтове в интернет, съобщиха от института.

Според резултатите 6% от хората от извадката вече са прекарали болестта, 5% в момента боледуват, а 89% от анкетираните казват, че не са преболедували COVID-19.

Рязко се увеличава осъзнатата преценка за завишен риск от заразяване, като 60% считат, че избягването на вируса е почти невъзможно. Това оказва влияние върху спазването на мерките, като не се отчита промяна при самото им спазване - при сравняване на резултатите от трите вълни на изследването на учените от БАН - през март, май и ноември 2020 г.

Сред участниците сега има дълбоко разделение по отношение на доверието в информацията за пандемията. Това само по себе си прави управлението на кризата много сложно. Аудиторията на изследването е почти поравно разпределена в двете посоки на скалата. 

В най-голяма степен се наблюдава обръщане на тенденцията по отношение на оценката на мерките, които се предприемат от държавата за борба с разпространението на коронавируса, където от силно одобрение през март, когато 84 на сто подкрепят мерките на правителството, се достига до 35 на сто оценка в положителната част на скалата сега.

Изследователите продължават да отчитат силни бариери и отричането на помощните средства за поддържане на адекватен социален контакт при използването на новите комуникационни технологии. Изследването не показва промяна на нивата на песимистични нагласи.

Силно се скъсява разликата в отчитаните страхове спрямо COVID-19 - страх от болест и страх от икономическите последствия от кризата. Намалява страхът от финансови проблеми, вероятно свързано с предприетите мерки от правителството, и се увеличава страхът от COVID пандемията поради несигурността от ефективната работа на здравната система, твърдят от института на БАН.

Поради неопределеността на продължителността на здравната криза данните подсказват необходимост от промяна на комуникацията в щадяща посока спрямо нарастващия брой хора, които са включили максималния си психичен капацитет за справяне със стреса в кризисната ситуация, съветват изследователите от БАН.