Проф. Александър Чирков, наричан светило на българската кардиология, е починал на 82-годишна възраст във Варна, където живееше през последните години.

Световноизвестният кардиохирург до последно не се отказа от своята практика и имаше мечти да открие модерна клиника в морския град.

Проф. Чирков е роден през 1938 г. в Лом, завършил е медицина в София и е учил в Западен Берлин (1966 г.), с дългогодишна практика в западногерманската Университетска болница, през 1981 г. той става професор на университета във Фрайбург.

Биографията на покойния кардиохирург никога не е била еднозначна – възможността да учи на Запад във времената на социализма, както и завръщането му у нас през 1984 г. по личната покана на Людмила Живкова и превръщането му в любимец на тогавашната власт обаче не успяват да сложат сянка върху лекарската му кариера.

Проф. Чирков поставя началото на съвременната българска кардиохирургия. Той извършва и първата трансплантация на сърце в България през 1986 г. на момче от Кърджали.

Проф. Чирков се подготвя за операция.

Създател е на столичната кардиологична болница „Света Екатерина“. Също така е президент на асоциацията на водещите лекари в България (1993), почетен член на Съсловното сдружение на съдовите хирурзи в България (2003), учредител на Асоциацията на университетските болници (2003), учредител и член на Българската асоциация по белодробна и сърдечно-съдова хирургия (2003), председател и учредител на Националния кардиологичен клуб (2001-2005), има редица членства и в международни организации.

Сред учениците на проф. Чирков са проф. Иво Петров и проф. Генчо Начев, който го наследи начело на „Света Екатерина“.

Отстраняването на кардиохирурга от ръководството на създадената от него болница става през 2005 г. и предизвиква сериозен скандал, разтърсил лекарските среди. Уволнението е наредено от тогавашния здравен министър проф. Радослав Гайдарски заради дълговете на лечебното заведение. Твърди се обаче, че става дума за личен конфликт - Чирков имал планове да извършва не само сърдечни, но и чернодробни трансплантации, които попадат в сферата на тясната специалност на министъра. Чирков е обвиняван, че е извършвал незаконни присаждания, а леталният изход от много от тях е прикриван. Каква е истината така и не става ясно, но проф. Чирков категорично отрича обвиненията. След „Света Екатерина“ той работи последователно в „Токуда“, а след това и във Варна.

Също противоречива е политическата биография на кардиохирурга. Награден от Тодор Живков с орден „Стара планина“ заради първата трансплантация на сърце, след промените през 1990 г. той става депутат от СДС във Великото народно събрание, но не се отказва от мнението си за бившия Първи, наричайки го „мъдър държавник“.

Проф. Чирков във Великото народно събрание.

През 90-те години проф. Чирков се превръща в един от радетелите за връщане на Симеон Сакскобургготски в България, като през 1995 г. се включва в подписката на 101 интелектуалци, с която бившият цар е поканен да се прибере у нас. През следващата година това се случва.

По-късно при окончателното завръщане на Сакскобургготски кардиохирургът се разочарова от управлението му, макар първоначално да е канен за учредител на НДСВ. Той обаче смята, че Симеон се е провалил като премиер заради лоши съветници. Впоследствие проф. Чирков показва симпатии към ДСБ, партията на бившия премиер Иван Костов, когото той смята за един от най-добрите министър-председатели на България.

"С огромна болка и прискърбие посрещнахме новината за смъртта на нашия колега.  Изключителен лекар, човек и деец ни напусна. Медицината у нас загуби един от своите колоси и иноватори", написаха от Българския лекарски съюз.

Поклон пред паметта му!