Очаквано - Конституционният съд прекрати делото на тема - противоконституционна ли е временна парламентарна комисия, която управляващите си учредиха, за да дискутират "черновата" на нов основен закон, която също сами внесоха. Причината - миналата седмица скоропостижно мнозинството в Народното събрание закри комисията - преди КС да се произнесе по същество, въпреки че заседанието на институцията по казуса мина на 24 ноември. А с акта на закриване на комисията от парламента... отпада предметът на самото дело - защото решенията на КС нямат обратно действие и той се произнася само по актове, които са в сила към момента на произнасяне. 

Закриването на комисията се случи ден след като властта съвсем очаквано и закономерно не събра нужните й 160 депутатски гласа за свикване на Велико народно събрание, което да приеме нов основен закон на база "черновата", внесена от ГЕРБ, "патриотите" и "Воля". И обявена от премиера Бойко Борисов за "рестарт" на системата в разгара на протестите с искане за неговата оставка и тази на главния прокурор Иван Гешев. 

Докаго течеше времето за обсъждане на проекта за решение - дали действащият парламент да се саморазпусне и да се свика ВНС за нова конституция, ГЕРБ реши да създаде въпросната временна парламентарна по темата. Президентът Румен Радев обаче сезира КС - заради това, че предметът на дейност на комисията, разискваща проект на конституция, противоречи на... действащата конституция. Парламентарният орган бе сформиран на 2 октомври с решение на парламента, поискано от ГЕРБ. Като в проекта за въпросното решение дори нямаше мотиви.

В крайна сметка от БСП и ДПС отказаха участие и така в органа да си дискутират "черновата" останаха само вносителите й. 

Според решението на парламента работата на временната комисия е да "обсъжда и анализира проекта за нова Конституция на Република България и предлага конкренти предложения за промени в него". Именно това Радев и юридическият му екип оспориха - с мотива, че предложения и промени в проект на нов основен закон може да прави само и единствено Велико народно събрание.

В хода на делото Конституционният съд бе потърсил правно мнение от 7 експерти по конституционно право - проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Янаки Стоилов, доц. д-р Христо Паунов, доц. д-р Атанас Славов, проф. д-р Снежана Начева и доц. д-р Наталия Киселова, както и от Съюза на юристите в България и от Института за модерна политика на Борислав Цеков.

Забележително е, че всички 9 становища съдържат аргументи и заключения, че временната комисия на ГЕРБ - по начина, по който е създадена и с предмета на дейност, който включва "предложения" към внесения Проект за нова конституция, противоречи на действащата конституция. Само в мнението, подписано от Цеков, се съдържа "частична противоконституционност" - заради това, че обикновено Народно събрание не може да прави предложения към проект за нов основен закон, тъй като това - по конституция, е работа на Велико народно събрание. Това на практика обаче бе потвърждение на аргументите на президента Радев.

Заседанието на КС по деото по същество бе на 24 ноември. Изненадващо и без предварителна подготовка на 25 ноември проектът за решение за свикване на ВНС влезе за разглеждане в пленарната зала и, разбира се, не получи 160 гласа. С този акт "черновата" на ГЕРБ отиде в миналото. Властта ден по-късно закри комисията - преди КС да се произнесе противоконституционна ли е тя.

Спорно е и какво точно е свършила въпросната вече закрита и все пак необявена за протиконоституционна комисия начело с юристката Десислава Атанасова от ГЕРБ за периода от 2 октомври до безславното й закриване в края на ноември. Според официалната информация - заседавала е веднъж закратко, за да уточни... правилата си за работа. Представители на комисията са участвали и в онлайн дискусията с Венецианската комисия. Последната пък отправи сериозни критики към "черновата" на нова конституция. И толкова.